Найден Зеленогорски си прави политическо самоубийство с акцията против споделеното пътуване.

Някакъв политик от трета класа, че и по-долу, защото е от „партията на Кунева“ скочил срещу споделеното пътуване и щял да го забранявя. (Защото то само могат да забраняват и да лобират, но не и да мислят)

В нета имаше доста дискусии – кое точно е „споделено пътуване“ и кое не е.  Според някой този акция е срещу маршрутките, които вземат хора през гарите и от стоянки и ги карат до друго място, като им вземат парите без да издават касова бележка. Това не е споделено пътуване – това е незаконна практика, която така или иначе се наказва от закона.

Споделеното пътуване е част от свободата за свободно предвижване и с нищо не нарушава законите на ЕС, освен разбира се, ако някоя страна не реши, че трябва изрично да забрани качването в чужда кола.

Там също няма незаконна търговска дейност – има два модела – хората се возат заедно и си разделят разходите или се плаща на трета страна, която издава съответния платежен документ и водачът според законодателството е длъжен да декларира прихода в края на годината пред данъчните власти (или както са правилата на съответната държава).

Приятно самоубиване другарю Зеленогорски или по-скоро другарю Червеногорски, защото това, което правите е тоталитарна намеса в свободите на гражданите, но това вашата „партияна гражданите“ добре го знае.

После този „das Man“ казал, че споделеното пътуване било като споделената вечера – никой не правил така – да си седне с приятели и да си раздели вечерята и на края да се платят сметката заедно.

Няма да ми казвам, че има и такива стартъпи, защото ще вземе да му хрумне, че трябва да забрани и ресторантите и да може да ядем само в собствената си кухня и то само банани и то само по Коледа.

 

Информация за Прага на български

Ако сте решили да посетите прага  и търсите интересна и полезна информация, която няма да намерите в пътеводителите, нито на други места – вижте „За Прага на български“ – все още няма много информация, но пък това, което съдържа е много полезно.

Споделете с приятели и се обадете да пием по бира, когато дойдете :)

Какво научих докато организирах Bulgaria Web Summit 2016

За мен е цяло удоволствие да организирам събития, ето какво научих докато организирах последното такова:

  • Форумите в България са изродясали – например в bgdev.org година след година, става все по-зле.
  • За сметка на това, съобщение в подобен форум в Македония, доведе до добра дискусия и в резултат на която 60 (да!) човека ще се вдигнат от Скопие и от Охрид и ще дойдат да научат нещо ново
  • За повечето ИТ хора в България, 50 лева за събитие са страшно много пари.
  • Много работодатели не разбират защо трябва да изпратят хора на конференция – те го разбират като хвърляне на пари на вятъра и като възможност да загубят някой работник, който може да вземе да си намери по-яка работа по време на събитието.
  • Най-честата реакция, която срещам за причина да не се дойде на събитието е „аз това вече го знам“, втората е – „това е твърде елементарно за мен“, третата е  варияция на „лекторите за супер тъпи“, няма значение, че имат години опит и че говорят из цяла Европа.
  • От реклама и PR смисъл няма – пускахме предната година в Дневник, тази в Вести и във Дарик – общо купени билети – 3. Много нисък conversion rate.
    • Не, не не не не искам да говоря за коментарите под статиите. Нали знаете за какво говоря.
  • Рекламата във Фесбук за събития работи що годе добре. Дори малко повече от това :)
  • Няма свестен сайт за продажба на билети
  • 90% от хората предпочитат фирмата им да им купи билети, отколкото сами да инвестират в знание.

Това е на кратко, може би след събитието ще напиша повече за всяка точка, защото се вижда голяма разлика в поведението на хора, които са в България и който са извън и аз знам защо!

До скоро виждане в София на 20 февруари със всички осмелили се да си купят билети!