Дядо Йово не бил истински дядо, но всички му викали така, още от както се родил. Той имал градина, хубава и плодородна, цялата с дръвчета – ябълки и сливи. Наследил я бил от своя дядо – стар и жилав балканджия, който се трудил цял живот за нея.
Дядо Йово, бил обаче мързелив. Сутрин ставал едвам-едвам от постелята, протягал се, пиел кафе. После излизал и говорил с хората пред къщичката си. Като станело обяд, отивал в селската кръчмица и въздишал как по другите села хората имат я прасета, я крави, а той само една градина. Следобед, Дядо Йово се прибирал, дремвал малко, хапвал една ябълка и една слива от градината и пак се замислял колко е зле живота му.
Градината започвала да се обвива в бурени, а той все нямал време за нея, защото бил зает с мисли за какво имат другите и защо е толкова трудно и той да има едно прасенце.
Един ден дошъл един човек и казал:
– Дядо Йово – градината ти загива, дай аз да я гледам, ще ми даваш някой лев, а аз ще се грижа за нея и ще ти давам по един килограм ябълки на месец и малко сливи.
Дядо Йово помислил и рекъл:
– Брех, момче, арно!
Стиснали си ръцете…
Минали 4 години.
Дядото се сетил, че има градина и отишъл да я види. Не могъл да я познае – всички дръвчета били изсъхнали, а зелената тревица била жълта и отъпкана.
Отишъл той да види момчето и да го пита какво става. Едвам го намерил.
– Абе момче, какво става – запитал дядото, нали имахме сделка.
– Е дядо, рекло момчето, суша беше, нали знаеш как е сега. Трудно е, но ето ти малко ябълки и ако се съгласиш да ми дадеш градината за още време, ще направя помпи и ше вземам вода от реката и ще поливам всеки ден, обещавам.
Повярвал му Дадо Йово, стиснали си ръцете …
Минали още 4 години.
Ни ябълка, ни слива. Чул Дядо Йово, че в близкото село има друго момче, дето обещава, че знае как да удвои реколтата два пъти само за година. Станал рано дядо Йово и беж за другото село с рейса в седем часа. Да е там рано-рано.
Видял той другото момче, говори с хората и казва светли думи:
– Из селата има едни други, само лъжат хората, ама нищо не правят с градините им. Вече години наред. Аз знам как да направя вашите градини още по-плодородни.
Извадил той огромна ябълка от джоба си и я показал. Светнали очите на дядо Йово. Казал си:
– Това е то моя човек. Еха.
Заоблизвал се. Отдавна не бил хапвал ябълка и попитал:
– Абе, момче, колко ще струва да се грижиш и за моята градинка?
Момчето го погледнало и рекло:
– Нищо, тук има едни хора и дават пари, ще ползваме тези пари, да направим големи ябълки и сливи, за да може всички да са щастливи. Ти, дядо, само трябва да си гледаш живота, ние ще се погрижим за твоята градина. Спокойно.
Зарадвал се дядо Йово и си стиснали ръцете…
Минали 4 години
Ни ябълка, ни слива, ни по-малка, ни по-голяма. Отишъл да види градинката си – същата, ако не и по зле. Ядосал се Дядо Йово и отишъл в кръчмата. Пийнал 2-3 ракийки и си споделил болката с Буля Маря. Тя казала, че нейния племенник, работи в друга държава и какви градини е оправял, та няма как да не оправи и градинката на Дядо Йово.
Зарадвал се стареца. Върнал се младежа от Испания. Казал, му, че за 800 дни шял да направи градинката му за чудо и приказ, а той трябвало само да стои в къщи и да пие ракийка, да гледа през прозореца и даже му обещал, че след като продаде повечето от ябълките, ще му даде и прасе.
Скочило му сърцето на стареца (вече бил старец, да), просълзил се. Целунал ръката на племеника и отишъл да си гледа живота.
Минали години.
Градинката ставала все по-зле и по-зле, ни ябълка, ни слива, ни прасе, ни Дядо Йово.
Гътнал се стареца с надежда, че ще остави на внучето си барем едно прасенце.
Дошло внучето на погребението на дядо си. Видяло градината, видяло и момчетата, дето се грижат за нея. Хванало една гьострица и ги подпукало. Обадил се на приятели и за 2 години оправили градината. Сега градината цъфти и дава и ябълки и сливи, ама кой да се сети, че трябвало да се хванеш сам да си я оправиш, а не да чакаш някой друг да ти оправи градинката.
Аз познавам много Дядо Йововци, и млади, и стари. А Вие?