Политики за българите в чужбина

Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

Малък хак

Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

Ефективност

Намаляване на бюрокрацията :

  • Здравни осигуровки – проблеми с минали периоди и за напред.
  • По-добро обслужване в консулствата – по-широк набор от административни услуги (без нуждата да се пътува до България) , актуална ценова оферта, гарантирани отворени врати за консулите за изслушване.
  • Отделяне на % от таксите, плащани от гражданите за вливане във Фонда. (виж по-долу)
  • Данъчно облагане на граждани в чужбина – да се премахне двойното облагане.
  • Увеличаване на валидността на международните паспорти на поне 10 години + въвеждане на повече центрове в България за “експресно” издаване на документи.

Участие

Въвеждане на електронно гласуване, даване на възможност на всички граждани да участват бързо, лесно и законно в политическия живот в страната.

Реформа в институциите

Закриване  (или поне преструктуриране) на агенцията за българи в чужбина и прехвърляне на част от функциите и към ресорни министерства с гарантиране на % от бюджета за тези действия.

    • Министерство на образованието  – за българските училища в чужбина. (програма Роден език и култура зад граница)
    • Министерство на културата – за износ на българската култура към диаспората, защита на културните ни интереси (паметници, чествания, и други)
    • МвНР – за консулските служби и т.н
    • Министерство на туризма – за създаване на добър имидж, използвайки дисапората.
    • МВР  – за издаване на удостоверения за български произход.

Реформа на  “общественият съвет” към агенцията за БЧ и превръщането му в място за дикусии и идеи, използвайки модерни технологии, които постоянно да разширяват тази програма. Включване на успели българи с идеи за бъдещо развитие в сегментите в които са добри.

Фонд

Създаване на Фонд, в който равно участие ще има държавата (финансиране от бюджета на министерствата, % от такси от услуги заплатени в консулства), бизнеса и частни лица, който да подпомага програми. Ще има ясен механизъм за кандидатстване за грантове и прозрачност.

Така, част от “грижата на държавата”, може да се прехвърли към огранизации, които доста по ефективно биха могли да вършат работата си.

Идеи за проекти:

    1. Подпомагане на българи в нужда в чужбина  – информация за процедури, премахване на социална изолация и т.н
    2. Намиране на механизми за вдъхновяване на диаспората за лобиране за интересите на България.
    3. Създаване на български бизнес мрежи в различни места, където има струпване с цел обмяна на контакти и възможности за бизнес между български и местни предприемачи.
    4. Повече свободи за училищата в чужбина – поощряване на ефективните училища. Намиране на начин за продължаване на обучението, след приключване на училище.
    5. Намиране на механизми, за защита на правата на гражданите в чужбина.
    6. Реакция в случай на фалшиви работодатели.
    7. Контакти с местни институции, ако се налагат законодателни промени, които касаят диаспората.

А вие какво мислите?

Пишете в коментарите. Благодаря!

Има надежда… (още едно пътуване до София)

Преди седмица бях в България. При предното ми идване, бях написал следното и сега ми е супер яко, че мога да кажа, че нещата се оправят.

Хората

Срещнах се с много хора от България. Преди виждах уморени и нещастни лица и души, а сега някак си всички грееха и имаха желание за създаване на нещо, а не само за мърморене и мразене. Принципно е много лесно да се мрази и много трудно да се създава, но виждам много хора, които правят разликата и това ме радва.

 

Средата

Въздухът беше отратителен, алергията ми се запали и то с голяма сила, но все пак виждам толкова много промени в София, че ми стана гот. може би срещу всяко от тях ще има критики, но мен ми харесва, че София става все по-хубава.

Обслужването на места е трагично, но във повечето места, където бяхме, беше на велико ниво. Хората ни благодаряха, че сме отделили време да работим с тях, въпреки всичките ми мрънканици.

 

Малко негативизъм не вреди

Надявам се, догодина, когато си дойда отново, тази част да отпадне и всичко да е променено :)

  • Таксито, започна с “Моеш да си запалиш” и свърши с “Еееее, забрайл съм да го пусна ли…тцтц…15 лева”.
  • Автобусният транспорт е ужасен. Линията Габроео – София още живее в социализъма. Дублирани билети, липсващи места за багаж, тесни седалки и друсане като за последно.
  • В хотела, в който съм платил над 8000 лева за настаняване на група, всячески се опитваха да ми вбесят.

 

За да бъда позитивен, ще кажа, че виждам светлина в тунела и тя не е влак!

Лабрадор хваща морови или как да вземете всичко от БТА без абонамент

Вчера ми попадна великата новина в БТА със заглавие Лабрадор улови парче морков, хвърлено от втория етаж”Ако кликнете на линка, ще видите, че за да я прочетете трябва да се абонирате.

Шок: Абонамента струва пари :)

Разбира се, сложих новината, заради, нейната абсурдност във Фейсбук, е един от коментарите на Атанас Ангов ме накара да видя сорс кода на страницата и после да видя и друга новина за сравнение и отново ШОК:

 

А като видите сорс кода, се оказва, че целия текст е във “og:description” тага:

 

Колко му е да се напише парсер и да се вземе всичко за което трябва да се плаща за без пари?

Градината на Дядо Йово. Познавате ли го?

Дядо Йово не бил истински дядо, но всички му викали така, още от както се родил. Той имал градина, хубава и плодородна, цялата с дръвчета – ябълки и сливи. Наследил я бил от своя дядо – стар и жилав балканджия, който се трудил цял живот за нея.

Дядо Йово, бил обаче мързелив. Сутрин ставал едвам-едвам от постелята, протягал се, пиел кафе. После излизал и говорил с хората пред къщичката си. Като станело обяд, отивал в селската кръчмица и въздишал как по другите села хората имат я прасета, я крави, а той само една градина. Следобед, Дядо Йово се прибирал, дремвал малко, хапвал една ябълка и една слива от градината и пак се замислял колко е зле живота му.

Градината започвала да се обвива в бурени, а той все нямал време за нея, защото бил зает с мисли за какво имат другите и защо е толкова трудно и той да има едно прасенце.

Един ден дошъл един човек и казал:

– Дядо Йово – градината ти загива, дай аз да я гледам, ще ми даваш някой лев, а аз ще се грижа за нея и ще ти давам по един килограм ябълки на месец и малко сливи.

Дядо Йово помислил и рекъл:

– Брех, момче, арно!

Стиснали си ръцете…

Минали 4 години.

Дядото се сетил, че има градина и отишъл да я види. Не могъл да я познае – всички дръвчета били изсъхнали, а зелената тревица била жълта и отъпкана.
Отишъл той да види момчето и да го пита какво става. Едвам го намерил.

– Абе момче, какво става – запитал дядото, нали имахме сделка.

Е дядо, рекло момчето, суша беше, нали знаеш как е сега. Трудно е, но ето ти малко ябълки и ако се съгласиш да ми дадеш градината за още време, ще направя помпи и ше вземам вода от реката и ще поливам всеки ден, обещавам.

Повярвал му Дадо Йово, стиснали си ръцете …

Минали още 4 години.

Ни ябълка, ни слива. Чул Дядо Йово, че в близкото село има друго момче, дето обещава, че знае как да удвои реколтата два пъти само за година. Станал рано дядо Йово и беж за другото село с рейса в седем часа. Да е там рано-рано.

Видял той другото момче, говори с хората и казва светли думи:

– Из селата има едни други, само лъжат хората, ама нищо не правят с градините им. Вече години наред. Аз знам как да направя вашите градини още по-плодородни.

Извадил той огромна ябълка от джоба си и я показал. Светнали очите на дядо Йово. Казал си:

– Това е то моя човек. Еха.

Заоблизвал се. Отдавна не бил хапвал ябълка и попитал:

– Абе, момче, колко ще струва да се грижиш и за моята градинка?

Момчето го погледнало и рекло:

– Нищо, тук има едни хора и дават пари, ще ползваме тези пари, да направим големи ябълки и сливи, за да може всички да са щастливи. Ти, дядо, само трябва да си гледаш живота, ние ще се погрижим за твоята градина. Спокойно.

Зарадвал се дядо Йово и си стиснали ръцете…

Минали 4 години

Ни ябълка, ни слива, ни по-малка, ни по-голяма. Отишъл да види градинката си – същата, ако не и по зле. Ядосал се Дядо Йово и отишъл в кръчмата. Пийнал 2-3 ракийки и си споделил болката с Буля Маря. Тя казала, че нейния племенник, работи в друга държава и какви градини е оправял, та няма как да не оправи и градинката на Дядо Йово.

Зарадвал се стареца. Върнал се младежа от Испания. Казал, му, че за 800 дни шял да направи градинката му за чудо и приказ, а той трябвало само да стои в къщи и да пие ракийка, да гледа през прозореца и даже му обещал, че след като продаде повечето от ябълките, ще му даде и прасе.

Скочило му сърцето на стареца (вече бил старец, да), просълзил се. Целунал ръката на племеника и отишъл да си гледа живота.

Минали години.

Градинката ставала все по-зле и по-зле, ни ябълка, ни слива, ни прасе, ни Дядо Йово.

Гътнал се стареца с надежда, че ще остави на внучето си барем едно прасенце.

Дошло внучето на погребението на дядо си. Видяло градината, видяло и момчетата, дето се грижат за нея. Хванало една гьострица и ги подпукало. Обадил се на приятели и за 2 години оправили градината. Сега градината цъфти и дава и ябълки и сливи, ама кой да се сети, че трябвало да се хванеш сам да си я оправиш, а не да чакаш някой друг да ти оправи градинката.

Аз познавам много Дядо Йововци, и млади, и стари. А Вие?

Как да се реши проблема със замърсяването на Русе (и не само)

Защо в Русе? Защото там “мирише на бакелит” и на какво ли не в различни места на града, но никой не знае от къде идва миризмата и всички проверки на заводите в околността не показват нищо. (Хехе, нали?)

Дали проблема е корупция или е некадърност, не ме интересува.

Решението е следното:

  • Разполагат се сензори като този  (или се намира някоя умна фирма, която да направи нещо такова или подобно), на доста места в града.
  • Пари за целта се събират през indiegogo (не трябват много).
  • Сензорите се слагат в къщите или офисите на хора, които искат да участват в експеримента и се връзват към интернет (сензорите де).
  • Цялата информация се вижда почти в реално време и може да се треангулира до мястото с най-голяма вероятност замърсяването да идва от там + информация за замърсяването.
  • Не може да бъде корумпирано от някоя фабрика, защото много хора участват и не е централизирано.

Не съм експерт и със сигурност ще намерите слаби звена в идеята, но като цяло мисля, че може да сработи и дори може да бъде използвана мрежата за много други неща.

Ако на някой му се дълбае – ще се радвам да помогна. Ако някой се наеме да направи конкретни стъпки, ще се радвам и да дам някой лев.

 

Eто и дискусията:

 

!984, здравей, здравей

Днес студът застигна и Прага. Наложи се да си облека блуза с дълъг ръкав.

Докато си пиех кафето и си цъках из Дневник, защото аз друг български вестник не чета, попаднах отново на мерките за справяне с битовата престъпност на правителството в оставка и на великия министър на Меере.

Там чета, че вече във всяко село ще има полицай, който ще бъде или бивш военен или охранител, абе накратко казано, всеки желаещ без мозък да се справи сам със предизвикателствата в живота, искащ да облече униформа.

Continue reading “!984, здравей, здравей”

Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.

След като поне десет пъти обещавах да напиша този текст, ето го – само два дена след като моята естонска фирма официално е стартирала дейност и първото събитие, което ще организира вече е факт.

Как започна всичко?

Случайно видях за това, че Естония предлага цифрово гражданство преди няколко години, но в края на миналата година реших да кандидатствам. В общи линии е губене на време и пари, си казах тогава и на си пуснах документите, ей така от любопитство, за да подкрепя инициативата. В общи линии, получавате електронен подпис, който е валиден в Естония, скоро и в целия ЕС и имате право да си откриете фирма и да я управлявате онлайн, без никакви разправии.

Continue reading “Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.”

Конкурс – Как да накараме Бойко Борисов да отговори на истинските въпроси.

В поредица от интервюта през последно време, премиерът-слънце отговаря на въпроси на хора, които нямат топките да му зададат истински такива.

Затова обявявам конкурс – как да накараме премиера да отговори на въпроси от хора в Интернет по болни за България теми.

Също така, като коментари приемам и въпроси, които да му бъдат зададени, ако се стигне то това, че всъщност успеем да го накараме да не бяга от неудобните въпроси, а да бъде мъжът за който се предлолага че е, а не да се крие зад удобни журналисти и PR.

Наградния фонд е 100 евро и ще отидат при този, който даде най-якята идея как това да се случи. Гласуването ще е открито, ако има повече от една идея.

P.S Коментарите ще бъдат одобрявани един по един, за да филтрираме младежката организация на ГЕРБ :)

Още:
– Парите са от собствени средства (демек заплата) – никой не ми плаща да правя това, просто исках да има някаква награда за идея и/или въпрос – Дерзайте!
– Не съм политически обвързан, като всеки нормален гражданин имам предпочитание, но всичките ми действия са над-партийнни :)

Малко за мен във вестник Утро – Аз съм пират!

Екипът на вестник “Утро” (Русе) направи цяла страница за мен  :) Можете да я видите от тук, а след това не забравяйте да си купите и вестника.

Разбира се, може и брой без мен :)

screen

Говорихме си за моето време в Русе, за пиратите,  за торенти, за правата ни в интернет, за стартъп инициативите и за други неща, които не успяха да влязат само в една страница.

Мога да заявя, че това е най-добрият материал, които някой е правил за мене.

Благодаря!

 

Малко ресурси:

Найден Зеленогорски си прави политическо самоубийство с акцията против споделеното пътуване.

Някакъв политик от трета класа, че и по-долу, защото е от “партията на Кунева” скочил срещу споделеното пътуване и щял да го забранявя. (Защото то само могат да забраняват и да лобират, но не и да мислят)

В нета имаше доста дискусии – кое точно е “споделено пътуване” и кое не е.  Според някой този акция е срещу маршрутките, които вземат хора през гарите и от стоянки и ги карат до друго място, като им вземат парите без да издават касова бележка. Това не е споделено пътуване – това е незаконна практика, която така или иначе се наказва от закона.

Споделеното пътуване е част от свободата за свободно предвижване и с нищо не нарушава законите на ЕС, освен разбира се, ако някоя страна не реши, че трябва изрично да забрани качването в чужда кола.

Там също няма незаконна търговска дейност – има два модела – хората се возат заедно и си разделят разходите или се плаща на трета страна, която издава съответния платежен документ и водачът според законодателството е длъжен да декларира прихода в края на годината пред данъчните власти (или както са правилата на съответната държава).

Приятно самоубиване другарю Зеленогорски или по-скоро другарю Червеногорски, защото това, което правите е тоталитарна намеса в свободите на гражданите, но това вашата “партияна гражданите” добре го знае.

После този “das Man” казал, че споделеното пътуване било като споделената вечера – никой не правил така – да си седне с приятели и да си раздели вечерята и на края да се платят сметката заедно.

Няма да ми казвам, че има и такива стартъпи, защото ще вземе да му хрумне, че трябва да забрани и ресторантите и да може да ядем само в собствената си кухня и то само банани и то само по Коледа.