Днес ще е третата ми среща с Омбудсмана и с екипа му за да обсъждаме проблемите с човешките права и какви са рисковете в нарушаването им с нормативни актове и в името на сигурността ни. Ще опиша това в отделна тема.
Сега, обаче дискусията, която искам да повдигна е ..
Какво мислите за здравеопазването ни?
Ще се радвам да чуя мнение по следните въпроси:
1. Заслужава ли си това да плащаме всеки месец голяма сума от заплатите си, а да не получаваме качествени услуги или пък, може би мислите, че плащаме прекалено малко за труда на лекарите.
2. Имате ли си личен лекар или предпочитате да идете на ‘частно’ или и двете.
3. Какво чувство ви създава влизането в поликлиника за преглед?
Личното ми мнение е , че парите които даваме за здравеопазвване са малко и нивото което получаваме е толкова за каквото си плащаме. Мисля си, че е добре здравните ни вноски да се натрупват и когато имаме нужда да ги използваме за качествена помощ. Нямам личен лекар, н оскоро май ще се наложи да имам. Да ще се наложи.
Какво мислите вие?
Знам, че имате мнение – споделете го, колкото и да е критично, нека да стане дискусия. А за награда, тримата дали най-изчерпателен отговор ще получат награда от мен – ей така, за разкош.
Пишете, а не мълчете! Ако искате напишете го другате и го сложете препратката му като коментар. Ако искате споделете някаква случка с лекар или сестра. Ако сте лекар напишете какво ви дразни в пациентите.
… и така думата е ваша.
Според мен за да има реална реформа в здравеопазването трябва да се махнат т. нар. лични лекари защото те имат примерно 1000 и повече записани хора и за всеки от тях все едно дали са го прегледали или не взимат по 2 лв. Това прави по 2000 лева плюс заплатата. И на тези лични лекари държавата плаща на всички всеки месец по 38 милиона лева. И кара хората да се редят на по 2 опашки, а често за да ги пратят при специалист искат рушвети. Има и много починали хора и даже деца заради накомпетнтността им. И вече има вицове, че при забовяване на кравата ходили при личния лекър за направление за ветринар. Това е голяма глупост. Ако си си счупил крака и личия лекар, не е травматолог трябва да се допитваш до него или ако детето е болно. Всякаш хората са идиоти и не знаят къде да ходят. По-добре да има електонен картон на всеки човек и когато отидеш при нужния лекар все едно в кой град и просто си казваш имената и готово, там в компютъра ще пише всичко необходимо.
Но т. нар. лекърска мафия, не желая да се отказва от тези тлъсти възнаграждения и така държавата и всички данакоплатци плащат на тези господа огромни средства вместо с тях да купуват лекарства, уреди да се плащат за операций в чужбина.
Будала Българин не иска вече да пита,да участва в сайтове,в блогове.
Нищо не иска.
Всичко е ала-бала.
Мисля, че сумата не е голяма. Единствено мога да имам претенции за начина по който се управлява.
Имам си личен лекар, който избрах преди около 2 години. Доволен съм. Направления получавам веднага, а за редица въпроси и компетентни отговори, което ми спестява много обикаляне за други специалисти.
Посещавам поликлиниката в Дианабад и съм доволен от обстановката и персонала.
Благодаря на всички
[…] се сещате когато обявих темата за здравеопазването, казах, че ще има и награда за отговора, който най-много […]
Моето мнение за нещата: http://nedkov.info/?p=67
[…] блога на Бого попаднах на тази статия и си казах защо пък не ще опиша моите сблъсъци със […]
Всъщност най-много ме дразни това, че хронично болните трябва ежемесечно да се редят за лекарства. Така ако аз съм болна на опашка, те „само“ подават документите си за попълване от лекаря. Аз влизам, но чакам 20 минути на столчето докато те напишат няколко рецепти. Т.е. уж са само за рецепта, но бумащината е толкова много, че те реално изпреварват хората за прегледи.
1. Вярвам в това, че лечението е двустранен процес – не е просто да идеш да ти предпишат нещо, а ти активно трябва да участваш. Това включва да проявиш интерес към избора на лечение и да си ангажиран с изпълнението му. За това и не смятам, че предоставената услуга е некачествена – смятам, че ние очакваме всичко да ни се даде наготово. Лично аз преди около 5 години се отказах за себе си от осигуровката си – започнах да ходя само на частни лекари. Да, там ми правеха много изследвания – което ме накара да се чувствам щастлива за няколко месеца, докато не осъзнах, че понеже си плащам ми правят повече от нужното като изследвания! Да не говорим как частен лекар ми изписа по едно прахче Аулин на 3 часа за… болки при преглъщане. На моя стъписан поглед отговори : „Аз го предписвам не заради болкоуспокояващия, а заради антисептичния ефект!“. Изпариха се надеждите ми, че частните болници могат по-стриктно да контролират качеството на услугите си защото имат имидж да пазят…
Тогава се върнах към ДжиПи-тата! Избрах си една възрастна опитна лекарка, която си ме научи вече като история на заболяванията. Дава ми направления когато имам нужда – не мога да се оплача. Опашките пред кабинета са наистина ужасни – но, ще ме извинявате, какви са опашките ако искаш билет за наистина добър концерт?? Веднъж чух някой да коментира по телевизията, че българинът се интересува повече от това при какъв монтьор оставя колата си, от колкото какъв лекар посещава. Е, време е да почнем да следим кои лекари са добри и да ходим при тях – не при най-близките и да се оплакваме. Мързелът ни е виновен!
2. Посещавам при нужда един и същи личен лекар вече около 3 години и съм доволна от него. Нямам намерение скоро да го сменям. Понякога обаче посещавам на частно специалисти – когато все пак се окаже, че няма направления, или когато някой лекар е прекалено натоварен на държавната си работа и не мога да хвана час. Веднъж посетих и силно препоръчван лекар, вече пенсионер, пак на частно. За държавен стоматолог не съм си помисляла поне от 10 години – само частно! Моя колежка използва едната си пломба, която й се полага като осигурена, за да отиде след няколко дни със силни болки при друг зъболекар да я махне и да сложи нова (първата зъболекарка насрочила час за спешен преглед след седмица)…
3. След редовно посещение на частни лъскави клиники с усмихнати лица установих, че макар и не перфектни на вид, поликлиниките не са в никакъв случай по-лоши от това, което се крие зад фасадата в частните кабинети. Така че си сядам с някое списание в поликлиниката – нищо, че не го взимам от рафт в чакалнята, а си го нося сама.
1.Сумата е нормална. Според мен за здравеопазване и образование трябва да се дават най-много пари (от бюджета и съответно от гражданите). Друг е въпросът, че тези пари не се управляват качествено и услугите, които получаваме също не са качествени…
2.Имам личен лекар, но съм го посещавал до сега 1-2 пъти. Не ми се е налагало. Скоро ходих на зъболекар, на „частно“ – по-малко бюрокрация, по-качествено.
3.Всъщност силно избягвам болници и поликлиники. Това няма нищо общо с въпроса за здравеопазването :)
смятам че се пропуска най-важният факт, парите които 3-4 милиона дават, не са за това всеки да получи нещо в замяна, а поне половин милион да могат да бъдат лекувани по скъпи за тях КП, които иначе не биха могли да си позволят, според мене хаос ът е в малко повече, иначе не ни е чак толкова лошо здравеопазването
Нямам думи за здравеопазването ни.Просто е под всякаква критика.Нещо не ми се връзва номера с малки са ни вноските за здравеопазване и за това ни е калпаво здравеопазването.Освен вноските плащаш и за преглед при личен лекар.Имам такъв,но почти не стъпвам при него.Досега не е имало случай да получа направление!Стигнах до следният парадокс.Отидох през 2003 да си внеса здрвните вноски които не бях внасял с години.Внесох ги и оттам вече с възстановени здравни права хванах първото такси отидох в ИСУЛ и си чинно си платих за преглед.От няколко години имам оплаквания за високо кръвно ходил съм поне 3-4 пъти при личната.Първо беше да не ям сол,после да съм отслабнел,след това вече стана хронично,и започнах с хапове по нейно усмотрение.Докато най-накрая не отидох на собствени разноски в Токуда и разгеле ми изписаха лечение,като хората!И все нямат направления все ги глобявали.Пфууу да ти Е*а и здравеопзването където го имаме!Мнението ми е,че е под всякаква критика и прилича на ГЕНОЦИД!!!
1. Вноската не е ниска – преди няколко години смятах, че за сумата, която плащам, може да се купи международна здравна застраховка от добра компания с покритие от порядъка на сумите, които обикновено се събират с благотворителни кампании. Срещу това не получавам нищо – откакто се осигурявам (над 8 години) не съм ползвал субсидии от здравната каса (т.е. плащал съм си няколкото прегледа).
2. Трябва да имам, защото (май) е задължително. Никога не съм го виждал.
3. Не разбирам въпроса.
Не го правя заради награда, а заради смисъла на дискусията. Преди доста време писах в блога си за собствените си перипетии със здравната ни система. Доста е дълго, за да го пействам тук, ето защо давам линк.
Подравления, важно е да има такава дискусия, защото здравната система в България си е буквално геноцид, а в най-мекия случай – унижаване на човешкото достойнство.
Личният ми лекар много се смя, като му казах, че здравната реформа ни е реформирала здравето. Малко черен хумор ;).
Щом се е смял, значи имам :). И лично съм доволен от него, но не и от системата. Ако знаеш, какви врътки прави, за намери нужното направление, не е истина. Готиното при него е, че е почти невъзможно да чуеш, че нямало да те прати на даден преглед, защото са му свършили заветните направления. Света ще обърне, но ще намери начин да те изследва, за каквото прецени, че ти трябва.
Но пък много други не са като него и пациентите им страдат, защото, видиш ли, някой решил, че твоите пациенти тоя месец ще се разболяват толкова, а ако надхвърлят тоя ти лимит – майната им. Ако станат спешен случай, ще ги лекуваме без пари.
Това ли е целта? Да се лекуват хората, когато станат спешни случаи? И когато за лечението им, ако не е късно, ще се хвърлят в пъти повече пари?
А за това, колко плащаме, не е вярно, че е малко. Едното, че като си погледна фиша и получавам запек (осигуряват ме на пълна заплата!), второто, че това е по-малката част, която се плаща за „здравните“ ти осигуровки. По-голямата част се плаща от работодателя, но нали пак ти си ги изкарал тези пари? Шеф, като тръгне да те взима на работа си прави сметката: Тоя може да ми докарва по еди-колко-си на месец, аз бих дал за него ей-толкоз от тях, от тях за данъци ще отидат ей-тия-пари и за заплата – толкова. Та, пак аз си ги плащам. А какво получавам срещу това? Смешки.
А в поликлиника/болница влизам леко подтиснат. Все пак обикновено не ходя там за кеф. Или аз съм болен или някой мой близък. Това чувство няма нищо общо със системата. Е, зареждам се и с търпение, защото знам, че ще заваря една камара пенсионерки, които ще ми надуят главата.
И сега, какво получавам за награда? Бира? Кога, къде и … ъъъ, как, аз знам :).
Поздрави Ему
За радост го познавам само откъм един аспект подробно: консултативната практика при бебетата. По-голямата ни дъщеря е на 4 и ходихме в частна клиника (Вита) след раждането и на ежемесечните визитации и имунизации. Малката ни дъщеря е на 1 и ходим при джи пи-то в 11 поликлиника, уж защото е по-близо до нас. В деня на месечни визитации се смесват болни и здрави бебета на едно. 11 поликлиника е мръсна, студена и неприветлива. С лекаря от Вита др. Масларски сме се чували по мобилния в неделя в 23 часа, тук нямаме никаква връзка с джи пи-то – не си дава телефона др. Вейс.
Като студент в Германия бях клиент на тамошната осигурителна система и макар далеч не всичко да е било перфектно, разликата беще огромна. За разлика от повечето хора, аз не смятам, че има системна грешка – просто българите са лоши и посредствени хора, които не желаят да обслужват някого по начин, по който ще го накарат да се чувства добре. Тук всичко е на екзистенциален минимум. Тоест и със здравния сектор проблема са орките, не наредбите, законите, средствата или друго.