Коментари на: Бунтовно ли ти е, брате

От: Румен Тасков

Румен Тасков — Mon, 15 Dec 2008 21:39:10 +0000

Хора не издържам на 17 години съм в 35то Соу уча и мисля, че вече няма накъде живея до студенски град и съм бил свидетел на това как мазни мангали с пълната си свободия дадена им от държавата правят мизерии чупят и какво ли не(има още много неща които не ща и да изборявам).Ние сме най-лошия народ на земята неможе да ни мачкат отвсякъде и да сме със сведени глави неможе да я има още тая робска психика, да мълчиме и да казваме ЕХ БЪЛГАРСКА РАБОТА лично аз ще изтрещя накрая съвсем и ще направя някоя глупост за това ви казвам готов съм да участвам в протест в каквото и да и искам да й покажа на тъпата ни система вплела в себе си политиците с престъпността че не са господ и не са безсмъртни. Дано по скоро да се осъзнаеме щото вече си мисля че сме изпреркали всички и няма достатъчно психиатрични заведения в страната ни само кажете кога….

От: Селин

Селин — Mon, 15 Dec 2008 12:57:05 +0000

Революцията на ума, нагласата и разбирането за олщество не могат да се случат в едно безволево общество, каквото е сега. Нали се сещаш, че ако една десета от описаното от теб се беше случило на екопротестите, щяха да се вслушат много, много повече. Сегак ако знаят, че ще излязат 50-100 човека или в най-най-добрия случай до 2000, много им дреме.
Революцията на ума не идва от самосебе си. 90% от хората не са чували за блогове, те слушат медиите, които са подчинени на партииите – Симо е описал точно как – http://nabludatel.blogspot.com – предпоследния пост. Откъде очакваш да дойде тази революция на ума, когато умът на средностатистическия българин е тотално запълнен от това как да свърши двата края, как да си изкара работния ден и от пълното, 100%-ово убеждение, че е сам. Тези протести, които описваш – това е бил именно шанс за революция на ума, тогава, когато хората са видели, че не са сами, че има и други като тях, други, които искат промяна и са готови да се борят за нея. Но понеже зад тези протести стояха поредните мошеници, те успяха да прецакат това. И какво предлагаш ти – оттук нататък да не ходим на протести, защото няма смисъл. Да си седим вкъщи и да очакваме нещата просто да се случат. Когато човек се опита да създаде революция на ума и разбиранията за обществото без революция на улицата (внимание, НЕ призовавам към насилие, а към публично изказване на несъгласие, не е задължително да има насилие в това, нали), 99% от хората го гледат като идиот (случвало ми се е да го изпитам). Това, което пък ти си видял е, че и обратното не е възможно – само революция на улицата без революция в мисленето. Трябва двете неща да се свържат, те са взаимо-свързан процес, едното без другото не е възможно. Хората имат нужда да видят лицата на хора, на много хора, за да се усетят сила, а не прашинка на вятъра.
Трябва ни ново разбиране за общество, така е. Но то трябва да дойде отнякъде. Вмомента и кратковременна надежда няма, какво остава за ново състояние на ума. И политиците така и така си ядат. Кажи ми какво ще постигнеш така или по-точно как ще го постигнеш. Ако имаш истински ефективен начин, който да не си остане само на теория, имаш подкрепата ми, на 100%! Но ефективен, не развиване на теории, които всички ние си харесваме, но не можем да приложим извън блоговете си.

От: turin

turin — Sun, 14 Dec 2008 10:13:38 +0000

Хора, що забравяте и обръщате така нещата? Не помните ли как преди има-няма 10 години почти цяла България беше на улиците? Не помните ли студентските шествия, барикадите, подскачанията с викове „ние сме студентите, нас не ни е страх!“, запалените гуми по кръстовищата и всичко останало….

Аз бях първи курс в университета и участвах във всичко това и много добре помня. Помня как с нечовешки ентусиазъм и вяра в промяната и успеха на протеста изскачахме на кръстовищата, за да ги блокираме и барикадираме. Бях сред първите, които изтичаха на Орлов мост за блокирането му, после с цяла група колеги ходихме до барикадите в Дупница, защото чухме, че имали нужда от помощ. Други колеги останаха тук из софийските барикади…

Помня как обсаждахме парламента, как новоизбраният тогава Петър Стоянов опитваше с мегафон да ни успокоява, но въпреки това изблъскахме тъпите ченгета до стената, помня и как ни хвърляха димки със сълзотворен газ. Една падна до мен и ме откъсна от групата приятели, не виждах нищо и хванах случайно ръката на едно момиче, за да го издърпам нанякъде, само по-далеч от идващия кордон полицаи.

Помня и провокаторите, дето инициираха разбиването на коли зад парламента, помня провокирането на разбиването на самия парламент. Но и без провокация щяхме да влезем, защото ни беше дошло до гуша.

Нямаше убит ученик, като в Гърция, но няма значение — и тук, в България сме правили всенароден бунт и то съвсем наскоро. Всенароден беше, защото съм говорил с толкова много и различни хора тогава, че и сега се впечатлявам от мащабите. Не политическите, а долу, сред хората.

Знаех от приятели от казармата, че бронетранспортьорите на Вътрешни войски тогава са били вдигнати по тревога, цялото поделение във Врана е било из улиците на София в очакване. Само една-две оперативни роти дойдоха да помагат на полицаите около парламента и да вкарват респект.

Затова е ДОБРЕ, че не се стигна до сблъсък тогава в България. В Гърция полицията разпръсква демонстранти и удря с палки, а у нас в началото на 1997г. центърът на София е бил окупиран в очакване от военните части на подчинение на вътрешния министър.

И КАКВО СТАНА??? Н-И-Щ-О!

С физически бунт и насилие и саморазправа нищо никога не се постига!

Пак ви казвам, трябва ни революция на ума, революция на нагласата, на разбирането ни за общество. На всички, на всеки един от нас.

Трябва ни ново разбиране за общество.

Един пореден уличен бунт само ще донесе кратковременна надежда за хората и дългосрочни нови печалби за вечно ненаялите се политици.

Истинската анархия е състояние на ума, а не заместване на една улична власт с друга.