Още малко за Закона за електронни съобщения и подслушването на Интернет и телефоните

Вчера, 22.01.2009 на заседание на комисията по транспорт и съобщения станахме отново свидетели на това как не трябва да се правят закони в Република България. С началото на заседанието беше внесено предложение на МВР за промяна в закона Закона за електронни съобщения, касаещ т.нар “мерки за подслушване на Интернет” или текстове относно Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.

Този текст беше приет за 1 час на заседание без смислена дискусия, като крайното решение е това да бъде позицията на Комисията, която да бъде представена пред Народното събрание.

Това не може да бъде нормален законодателен процес. Правенето на Закони в Република България трябва да бъде отговорна работа и Законите да се грижат за правата на гражданите, а не обратното – да ги нарушават, както се разбира от приетите текстове.

Ние от „Електронна граница“ настояваме за следните промени в приетия документ с цел гарантиране на правата на гражданите:

1. Да се добави като текст, че в наредбата, която следва да се изготви всички действия ще се прилагат чрез подходящи мерки и в съгласие с принципите за пропорционалност, ефективност и разубедителност, което е европейско правило и е част от решенията на Върховния административен съд, произнесъл се за против сегашната наредба 40, регулираща тази материя. Тези промени няма да затрудняват развитието на информационното общество, защото ще са в съответствие с Директива 2000/31/EC и няма да нарушават основните права на гражданите, включително правото на неприкосновеност.

2. Искаме също в документа да има ГАРАНЦИИ, че ограните на реда не могат да налагат каквито и да е ограничения върху основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение от страна на съдебните органи, предимно в съответствие с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, освен ако обществената сигурност е застрашена.

3. Настояваме срокът за задържане на данните да бъде намален от 24 на 6 месеца.

4. Искаме гарантирана възможност всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.

5. Искаме заложени компенсации при злоупотреба със задържаните трафични данни.

6. Не на последно място искаме задържането на данни да започва да става след съдебна заповед, а не на общо основание за всички граждани използващи телекомуникационни услуги.

7. Приложението на тези мерки да става само за разследване и преследване на „тежки престъпления“.

Kaто цяло считаме, че самата материя не е обмислена добре и Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006, не е съобразена с правата на жителите на Европа и грубо влиза в тяхната зона на неприкосновеност с измисленото оправдание за борба с тероризма и престъпленията.

Изразявайки несъгласие с начина на вземане на решения от Комисията и грубото погазване на правата на всички български граждани имащи досег до телекомуникационни и съобщителни услуги, ние се включваме в следващия национален протест и приканваме всички граждани, които използват такива услуги да се присъеденят и заедно да изразим мнението си, че правенето на закони не е „работа на ишлеме“ а сериозна и отговорна работа с мисъл към хората.

Не забравяйте да гледате и видеото за това как трафичните данни могат да се комбинират, така, че да се проследи какво сте правили последните години.