Да запомня – електронната комуникация се следи от държавата

Има неща, които не трябва да се забравят. Едно от тях е че държавата следи комуникацията ни в Интернет и пази данни за нея в продължение на една година с неясни цели.

От 10 май тази година влезе в сила поредната промяна на Закона за електронни съобщения, чиято сага започна доста отдавна с един протест наречен „един свободен обяд“, след това разговори, сезиране на още институции, няколко парламентарни сесии, заседания на комисии, драми и какво ли още не, което можете да прочетете навсякъде, ако потърсите за Наредба 40, ЗЕС и „Електронна граница“.

Данни
Целта на този материал е да напомни какво всъщност се съхранява и от кого:

От Мобилния оператор:

  • – Какви телефонни номера се водят на кого (човек, ЕГН, адрес)
  • – Какви разговори са провели всички в мрежата на дадения оператор за една година назад;
  • – Информация за всеки разговор: Продължителност, кореспонденти (кой е говорил) и местоположение на тези лица с точност до 1 метър;

От доставчика ви на Интернет (общи изисквания):

  • – Кой зад кой IP адрес се намира в дадено време;
  • – Собственика на този адрес какви лични данни има (по договор с доставчика);
  • – Какви активни услуги се използват в Интернет;
  • – Кой на кого какво съобщение е изпратил и кога (e-mail кореспонденция)

Стейтуоч е създадена през 1991 г., с цел наблюдението на европейските политики, засягащи гражданските свободи. Вчера те публикуваха нашия доклад и информация на техния сайт.

В доклада се даваше информация за последните мерки, които предприехме по повод наредба 40, която дава право на МВР да събира и съхранява чувствителна и лична информация за всеки потребител на Интернет, както и един преглед на всичките събития до тук, публикувани в Global Voices.

Изисквания:
– Операторите ще трябва да предоставят на МВР трафичните данните във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването на разпореждането за достъп.
– За направените искания спецслужбите ще водят специален регистър, който не е публичен. Операторите също ще водят регистър за постъпилите до тях заявления (като няма изискване да не е публичен)
– Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните (Комисията все още няма такива практики)
Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
– Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната разузнавателна служба и главният прокурор всяка година до 31 март трябва да изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки, която предоставят на комисията в парламента.

Всичко изглежда привидно спокойно и гражданите на републиката не се притесняват, нали …. Браво

2 коментара към “Да запомня – електронната комуникация се следи от държавата”

  1. Цялото това следене и купищата пари за неговото поддържане (всички разговори за година назад?) са доста безполезни според мен. Който иска да не бъде подслушан, ами няма как да бъде подслушан. Много искам да видя как МВР (или който и да е друг в България) ще разбере какво си говоря с някой друг през Google Talk, който е SSL криптиран. Или пък как ще разбере какви писма пращам, ако са през https://gmail.com.

    1. Ами ако се приеме и следваща промяна за получаване на ключ/хак за декриптиране при поискване тогава вече няма спасение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *