За честната сделка с платените издания в уеб

Преди няколко дни зададох онлайн въпрос на лектор от Капитал, който споделяше новината, че Капитал започва да предлага голяма част от съдържанието си платено. Въпросът беше “Ако съдържанието ще е платено, ще има ли реклами сред него”.

Очаквано отговорът е ДА. Монетата какво винаги има две страни и аз напълно разбирам капитал в случая, но НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН.

Версията на издателя

Ще имаме клиенти, които ИСКАТ да плащат за информация – това значи, че ще имаме и клиенти, които ще продаваме ПО-СКЪПО на рекламните агенции или на тези, които искат да рекламират през сайтовете ни.

Разбираемо е нали?

Версията на читателя

1. Ще се подобри ли съдържанието: Едва ли – щом ще го правят същите хора.

2. Ще има ли по-интересни теми: Вероятно, щом има повече пари, ще има време и за по-задълбочени материали.

3. Ще има ли неща, които ме интересуват мен: Някой от издателите правят профил на аудиторията и се съобразяват с това какво тя иска – за платената става дума все пак де. Това дали ще направи Капитал – ще видим, но едва ли, но със сигурност ще знае от какво се интересуваме, за да може да ни продаде по-скъпо.

4. Ще виждам ли реклами – разбира се.

 

Защо да си плащаме тогава?

Ако издателите искат честна сделка –  при платено съдържание не трябва да има реклама – ама никаква – освен вътрешна на самото издание – тогава бих си платил. По същата причина отказвам да използвам адблок на повечето безплатни сайтове – защото така е честно.

 

Един коментар относно “За честната сделка с платените издания в уеб

  1. Към рекламите в момента има някакво талибански крайно отношение. Разглеждат се като някакво върховно зло, което или трябва да е строго охранявано (за да не ни ухапе) или трябва да го няма изобщо (тогава сме в безопасност). И разбира се, за такова отношение си има основания – агресивността на рекламаторите я докара до там, че да се налага да се пазим от тях като от банда нахални и лъжливи циганки или като от ураган – чрез залостени прозорци и врати, чрез закони, държавни органи като СЕМ и т.н. И не само това – безумния брой повторения на ТВ рекламите например са безспорна обида към интелигентността на зрителя, когото третират като като малоумно същество, което не може да мисли рационално и затова трябва да му се повтаря до затъпяване това, което някой иска да бъде запомнено. А иначе, в един по-добър и разумен свят, на рекламите би трябвало да се гледа като на всеки друг информационен материал. Все пак, нали това им е основната цел – да ни информират за нещо. Какво лошо в това? Ами нищо, в това няма абсолютно нищо лошо. Лошото е когато това се прави агресивно и по обиден за нас начин (както най-вече го прави телевизията). Но когато рекламите са с мярка и не са натрапчиви, няма лошо да ги има. Без значение дали на безплатен или платен сайт – това не е мярка за стойността на една реклама.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *