Взаимното уважението не се гради със закони!

Пушачите да го духат (димът)

Непушачите да си стоят в къщите си на чист въздух

Честно, много ми дойде това, което се случва по този казус. Уважението, драги не се кове със закони. Протести ще има винаги, когато със закон се опита някой да реши такъв казус.

Няма да пушиш, ще каже член пет от закон трети, публикуван в Държавен вестник. Ще пушиш, само когато луната е в осма четвърт и в заведението е минимум 16 градуса по целзии, ще го промени някой депутат.

Ще се появи и някой бизнесмен, който ще каже, че за да направи луната в осма четвърт е много скъпо и това ще го разори, да не говорим за необичайно високата инвестиция във подгряваща апаратура за поддръжката на 16 градуса.

Група граждани ще се появат с термометри и ще доказват, че всъщност е 16 градуса у две десети, което направи противоречи на закон осем, параграф 3, алинея 4, под-точка 3а и ще викат фуражките да глобявят за кеф или защото си нямат друга работа … или просто защото не са пушачи.

Това не е общество. Уважението, драги не се кове със закони.

Решението?

Решението е взаимното уважение между пушачите и непушачите.

Когато човек седне да се храни на обед – никой не пуши. Вечер например, дори и да пуши някой, вентилацията е такава, че не усещаш нищо, дори за алергетик като мене: Това, обаче значи огромна инвестиция за заведенията.

Вярно е, че има и смрадливи дупки, в които можеш да видиш същества с червени очи и димящи дула, но това си е правото на избор – да влезеш или не.