Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.

След като поне десет пъти обещавах да напиша този текст, ето го – само два дена след като моята естонска фирма официално е стартирала дейност и първото събитие, което ще организира вече е факт.

Как започна всичко?

Случайно видях за това, че Естония предлага цифрово гражданство преди няколко години, но в края на миналата година реших да кандидатствам. В общи линии е губене на време и пари, си казах тогава и на си пуснах документите, ей така от любопитство, за да подкрепя инициативата. В общи линии, получавате електронен подпис, който е валиден в Естония, скоро и в целия ЕС и имате право да си откриете фирма и да я управлявате онлайн, без никакви разправии.

Картата

След като попълних всички документи и си писах по мейла с граничната им полиция, защото бях си направил снимка, която изобщо не отговаря на изискванията, картата ми с електронния подпис беше доставена в естонското посолство в Прага и ми я дадоха на малка церемония. Беше супер яко :) Освен картата, получавате и USB четец и достъп до много е-услуги. Вижте сайта на инициативата в линка по-горе.

Фирмата

След като вече си бях подал документите, се позаинтересувах за отваряне на фирма, защото имам една в България и ми е голям зор със всички пълномощни към счетоводителите, със всички процедури и декларации и полълването на всякакви документи и най-вече с подписването на хиляди фактури и със признаването на разходи и …абе ако имате бизнес в България знаете за какво говоря – много бюрокрация.

Проучих нещата и ми направиха впечатления няколко неща:

  • Като управител на фирма (тип ЕООД), няма нужда да плащам никакви осигуровки на месец.
  • Всичко става онлайн – подаване на декларации, подписване на фактури, документи, комуникация със служби, счетоводство и т.н
  • Ако не искаш да си плащаш заплата или дивидент – не плащаш никакви данъци – тоест ако искаш да си инвестираш печалбата във фирмата.
  • Ако искаш да си платиш дивидент – се плаща 20% данък, но на следващия месец, тоест не се натрупва.
  • Срещу малка такса на месец (по-малка от „месечното обслужване от счетоводител“) получаваш услуга, което включва – регистрация на фирма, адрес, месечно счетоводно обслужване, поддръжка (почти веднага отговарят на въпросите) и още няколко услуги (като регистрация по ДДС) и съдействие за всичко в Естония.
  • Признават доста повече неща, като разход на фирмата, отколкото в България.
  • Правителството има грант за стартиращи фирми, но това е друга история :)

В крайна сметка реших, че е добре да си направя фирма в Естония, което ми излезе следните пари:

  • 100 Евро за цифровото гражданство
  • 190 Евро за регистрацията на фирмата (държавна такса) – стана за 15 минути
  • 120 Евра за билет за отиване и връщане до Естония (към момента за откриване на банкова сметка се изисква посещение офлайн, вижте по-долу)
  • Месечна такса след първия месец. (много по ниска от месечната ми такса при счетоводителите)

Банкова сметка

Услугата, която ползвам ми съдейства за откриване на сметка в банка. Към момента трябва да се отиде лично за разговор с банков агент, защото банките все още не са приложили закона, който беше приет в средата на миналата година, за онлайн интервюта, вместо за офлайн такива.

Сметката, която ми предложиха е без такса за обслужване, без такса за превод в страните на ЕС и с чудесно електронно банкиране.

Извод

В България ми беше бреме да си управлявам бизнеса, макар, че бях делегирал повечето задачи на счетоводителите си. Сега е удоволствие!

Въпроси?

Ако имате въпроси, повечето са отговорени тук, но ме питайте и мен, ако искате, със сигурност съм изпуснал доста неща :)

Ако сте тръгнали по моя път, препоръчвам LeapIn като фирма, която да ви поеме повечето от задачите, който бихте имали. Екипът им е супер!

А и в петък, 6.1 около 17:30 ще говоря по Bloomberg TV Bulgaria точно за бизнес климата в Естония :)

Публикувано от

Богомил "Бого" Шопов

Емигрант. Пират. Революционер. А, още интересни факти има тук

58 коментара към “Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.”

  1. Зарасти, Боже!

    Предполагам се досещаш, запознахме се на едно събитие на StartUp Factory в Русе по Коледа. Имам счетоводен бизнес фокусиран изцяло върху български и чуждестранни IT компании и Tech Startups с офиси в България. От чисто професионален гъдел си позволявам да се намеся с няколко уточнения, вярвам, полезни:

    – В България, ако фирмата няма дейност, собственикът/управителят не е длъжен да се осигурява. Ако счетоводителят ти е казал обратното, то означава че или хабер си няма от осигурително право, или че те е подвел умишлено, за да не му „отваряш“ допълнително работа. Единственото, което трябва да се прави, когато фирмата започва или спира дейност, е да се подава декларация в НАП, в която се посочва в кой времеви интервал фирмата фактически е извършвала дейност. От миналата година тази декларация може да се подава онлайн и всичко отнема има-няма 2 минути;

    – Самото осигуряване на собственика/управителя е с най-ниския размер в ЕС. Към днешна дата точно 57.55 EUR. Здравно осигурен си в целия ЕС и получаваш пенсия в България. И да, ако фирмата не е действаща, не дължиш тези осигуровки. А ако се осигуряваш като self-employed в Чехия, то не си длъжен да плащаш осигуровки въобще в България;

    – Услугата на LeapIN изглежда страхотна. Имахме идея да стартираме подобно нещо в България, но именно отварянето на българска банкова сметка е голямата спънка. Тук също никоя банка към момента не би открила разплащателна сметка на лице от разстояние;

    – Иначе регистрацията на фирма в България е съвсем възможна от разстояние, само с едно единствено посещение на българското посолство или консулство в съответната страна. Самата регистрация отнема не повече от 24 часа от подаването на документите и всичко струва около 75 EUR (държавна, нотариална и банкови такси). ДДС регистрацията е безплатна, обаче е по-тегава и отнема около 2 седмици;

    – Цените на LeapIN наистина изглеждат жестоки. Сигурен съм, че са го постигнали с добра оптимизация на процесите, за каквато тук браншът може само да си мечтае. Не съм търсил price terms из сайта, но съм и сигурен, че все пак има „уловка“. Едва ли цената би била същата за регистрирана по ЗДДС фирма с по 500 разходни фактури на месец, например;

    – Макар да съм от хората, които винаги са недоволни (не защото съм хейтър, а по-скоро от радикален перфекционизъм), няма как да скрия, че електронни услуги в България има и те работят (стига да знае човек как да ги ползва) – да, грозни, недомислени, трудно достъпни, но работят – факт. Ние обслужваме счетоводно около 100 дружества и средно ми се налага да посещавам офис на НАП или НОИ не повече от веднъж месечно. И не, не караме управителите да го правят вместо нас – те дори не знаят къде е НАП;

    – Малко известен факт, но по план в България също трябва да заработи е-гражданство от 2018 година. Дали ще е факт наистина толкова скоро, как точно и дали ще работи, както и колко милиона ще потънат в нечий джоб е друг въпрос;

    – Нещо, което може би знаеш, но се чувствам длъжен да спомена. Разходите по събитието, които правиш тук, в България, ползвайки услугите на български доставчици от естонската си фирма, ще бъдат с начислен български ДДС, който няма да можеш да си възстановиш обратно в Естония. Има механизъм да си ги възстановиш от България, но процедурата е доста тегава, скъпа и може да отнеме месеци;

    – Що се отнася до данъчното облагане – всеизвестна „тайна“ е, че България е данъчният рай в ЕС (в някои отношения се конкурира с Кипър). Данъкът върху печалбата е с плоска ставка – 10%, а данъкът върху дивидентите – 5%. Тоест акумулирано 14.5%. Това е най-ниската данъчна тежест в ЕС. Ако не се лъжа в Европа като цяло, единствено в Албания корпоративният данък е с половин пункт по-нисък. А, да – естествено, ако реинвестираш печалбата, данък върху дивидентите не се дължи.

    И въпреки всичко описано по-горе, факт е, че на немалко български IT предприемачи им е писнало от бюрокрацията в България и търсят вариант да си прехвърлят всичко в някоя „по-бяла“ страна. Ето го и моят топ 4 защо се случва така:

    1. Изключително мудна, неадекватна, неразбираща, сори за израза „неебаваща“ администрация. Няма какво да се обяснявам тук, всички знаят за какво става въпрос;

    2. Тотална липса на каквито и да било ефективни политики за подпомагане и административно облекчаване на стартиращия бизнес. Дали имаш 10 стотинки оборот или 10 милиона и дали имаш стартъп за велосипеди с двама служителя или завод за мотокари с 200 служителя – бумащината, която трябва да се води, е една и съща. Наскоро фирма, наш клиент, предлагаща IT услуги и с персонал от 1 (словом: един) човек получи заповед за проверка от Инспекция по труда с искане за представяне на документи, описани, забележете, в 45 (словом: четиридесет и пет) точки. Това е абсурдно;

    3. Счетоводният бранш в България е на отчайващо ниво. Все още масово се работи с дискети, всичко се печата на хартия (ей така, за всеки случай), Windows XP е най-ползваната OS, повечето счетоводители хабер си нямат от английски. Абе жалка работа. Много мога да говоря по въпроса… Именно счетоводителите трябва да са спойката между бизнеса и администрацията, а истината е че в България няма спойка – има дупка. Дали ще идеш на гише в НАП да попиташ някоя сърдита лелка или ще попиташ счетоводителя си, резултатът ще е един и същ – нищо няма да разбереш и накрая пак стигаш до там да се оправяш сам с теми по форумите и facebook;

    4. Ей това е много гадно – големите рестрикции при признаването на разходите в България. Това, разбира се, си има причина и тя е всеизвестната мания на балканеца да открива далаверата във всичко. Шамар да е, аванта да е. Поради масовите злоупотреби години наред, законодателството е станало страшно рестриктивно при признаването на голяма част от разходите, които всъщност често са неизбежни. България вече има няколко порицания от ЕС в тази насока, но все още сме много далеч. В общия случай за кафето и водата в офиса, например, не само че фирмите нямат право на данъчен кредит, но и са длъжни да плащат 10% алтернативни данъци. Гориво за колата на собственика, бизнес обяди и вечери – това направо е табу. Нашумелият данък „уикенд“ е поредният абсурд.

    Божо, благодаря ти за споделената информация – най-вероятно и аз ще регистрирам една естонска фирма, най-малкото, за да почерпя опит как се движат нещата там! :)

  2. Фактурите на английски ли трябва да са или може и на български? На български, предполагам, нищо няма да разберат…

    1. Според мен по-важно е съдържанието на договора между фирма в Естония и фирма в друга страна. Със сигурност има задължението да е на официалният език. Може договора да е двуезичен, но обикновено официалният взима предимство „Takes precedence“, но е въпрос на договаряне. Освен ако определена страна няма задължително изискване по закон.

      За фактурите би трябвало да е без значение. В случай на нужда винаги може една фактура да бъде преведена, и така удостоверен нейният характера и съдържание. Стойността на фактурата пък би трябвало да е очевидна.

      С две думи – Фактурите са за счетоводителя ;-)

      Предполагам Г-н Шопов би могъл да каже от опит как осчетоводява фактура от Чехия в Естонската си фирма :- ))

  3. Те и без това мутрягите и политиците не могат да се доберат до нашите бизнеси много много, защото не познават спецификите им, да не се изразявам и по-конкретно, така съвсем ще сме далече от тях. Ще сме си направо на гости в собствената държава, което е добре – винаги може да си тръгнеш.

  4. Абе що ли имам чувството, че повечето хора със софтуерни и дигитални бизнеси ще си открием фирми в Естония, ей така напук против административното безхаберие и мазните физиономии на държавните служителки?

  5. Някой има ли опит с двойното данъчно облагане между Естония и България и как се облагат данък печалба/дивидент от естонското дружество обратно в България? НАП няма ли да предяви претенции? На няколко места чета, че „e-Residency“ не включва „tax-residency“, което ме обърква като концепция… Мерси

    1. По темата за двойното данъчното облагане, проблемите са два:
      * Законодателство на ниво ЕС – семпло, но има силата на международно право.
      * Законодателство на ниво държави – България и Естония.

      По вторият проблем със сигурност има такава спогодба, но вече колко е читава. Със сигурност няма да е на нивото на детайлност, което имат спогодбите между България и Франция или и Германия. Където почти всеки вариант предвиден в българското законодателство за избягване на Двойно Данъчно Облагане е наличен.

      За целите на данъчно подоходно облагане има значение на коя държава човек се води местно лице И какъв е вида на дохода.

      Сложна тема, но това е моето инфо, как се определя статуса на местно лице:
      * ЕС – Повече от 6 месеца, без упоменати дни. Теоритично са възможни тълкувания между 180 и 183 дена. Интересно е, защото се води международно право, и има предимство спрямо законодателството на местно ниво.
      * БГ – Повече от 6 месеца, *НО* изрично упоменато НАД 183 дена
      * Естония – 6 месеца, упоменато 183 дни ИЛИ местна регистрация.

      Но винаги се плаща данък на всеки доход в Естония, каквото и да значи това.
      Източник на информацията – http://www.emta.ee/eng/business-client/income-expenses-supply-profits/concept-residency/tax-residency-different-estonian-e

      И един хубав пример от тук https://medium.com/nomad-gate/estonian-e-residency-ultimate-guide-banking-taxes-cc27fe39c368#.fvi2d372s:

      „I think a quick example will make this crystal clear: If an Estonian company decides to distribute €10,000 of its profits to a natural person resident in Germany, this is the tax that will be paid by the company and the individual:

      The Estoninan company pays €2,000 in corporate tax on distributed profits
      The individual resident in Germany pays the german 25% tax rate on capital gains on the remaining €8,000 (also €2,000). The individual ends up with €6,000 after tax.“

      Ако сте местно лице в България, то ще платите 20% в Естония(2000Евро пак) + 10% ДОД (800 Евро) или общо на тези примерни 10000 Евро ще трябва да платите 2800 Евро(28%).

      * Германия – Регистрация за пребиваване като че ли има по-голяма тежест от броят дни/месеци. Пример са работещите като самонаети, за които всеки доход като Selbständiger се декларира и плаща данък в Германия, независимо от броят последователни дни/месеци.

      Регистрация като ЕООД(GmbH/UG) при по-малко от 6 месеца, 180 дена, обикновено се плаща частичен данък. Но има големи специфики.

      Това е моето събрано инфо. Засега само веднъж съм бил в ситуация на Двойно Данъчно Облагане и беше шоу. Естествено заради „нашето си“ НАП, които първи спаха, после си противоречаха, а накрая се оказа, че решението е точно 1 ред в данъчната декларация. Отне ми 4 месеца питане и вътрешен тормоз да не се откажа да търся информация от НАП. Ако можете спестете си го. Поне между БГ и друга страна, от опит го казвам.

      Ще се радвам някой да сподели, ако има друга информация или още по-добре от опит. Също част от информацията по-горе е от това, което аз съм успял да проуча и съм се сблъсквал. Тоест не мога да гарантирам за 100% точност на информацията ;-)

      1. Допуснал съм една голяма неточност в горната информация. ЕС има регулация за начина на прилагане на данъчните закони. А именно че трябва да е равноправно между гражданите от различни страни-членки. И споменава някакви рамки, но винаги препраща към локалният данъчен офис и законодателство (логично). Последният абзац от тук:
        http://europa.eu/youreurope/citizens/work/taxes/income-taxes-abroad/index_en.htm

        И естествено началото, където дават рамката за 6-те месеца. Но така написано без конкретно обвръзващ документ си е повече думи във въздуха.

        Друга интересна информация е, че според българското законодателство дали едно лице се определя като местно или не, също зависи от това къде е „центърът на интереса“ на това лице – семейство, имоти, от къде управлява и извършва дейността си. Доста неясна дефиниция.

        Базовият пример от по-горе е най-ясен и най-добрият опростен случай:
        20% дивидент в Естония
        Върху останалите 80% в Б-я 10% ДоД като физ.лице , тоест допълнително 8% данък. И другото :)

        Интересно е какво става при прехвърляне на активи между Естонска и Българска компания на един и същи собтвеник. Съответно инвестиции на Естонска компания в Българска и т.н. Дали има нещо конкретно в регулациите от ЕС или ще е изцяло на локално ниво?

        Другото любопитно е Естонска компания с български офис ;-) Макар че май това са общи теми на ниво
        Централен офис в една страна-членка от ЕС, и дъщерен в друга страна-членка.

        Горното освен корекция на грешно инфо е повече размишление на глас. Уж всичко е разписано по закони и регулации, но много трудно се намира структурирана и ясна информация.

  6. Тук имаме минимум от 2лв за капитал на фирма, там какъв е минимума. Доколкото знам приходи до 16 000 евро там са освободени от ДДС, според някакво подпомагане, но може и да се лъжа. Статията е доста добра и открехна една врата пред мен. Това, че имаш възможност да не си плащаш заплата и месечни такси и осигуровки в месеци в които не извършваш дейност е идеално за хора които се занимават с онлайн бизнес, защото в България всички тези неща ме накараха да търся други варианти и най-вече шибаната бюрокрация при която на въпроси всеки ти вдига рамене…..

    Благодаря за статията, ще се радвам ако има по обстойно развитие откъм цифри и съпоставки между няколко страни :)
    Успех

  7. За това откриване на фирма прочетох преди доста време , но така си и остана , защото нямаше много информация за това как става , и тн. Сега вече като знам мисля да се преориентирам за следващите си фирми , защото тука малкия и среден бизнес иначе казано семейният по-малък бизнес е доста ощетен откъм данъци и осигуровки , и за това мисля всяка следваща фирма да ми е регистрирана извън Бг :) .

  8. Естония супер, но има някои моменти тука.
    Фирмената печалба как я вадиш – дивидент или заплата?
    Какви са данъците – общ доход най-вече. 20% данък дивидент е супер много, освен ако не обявяваш дивидент в от Естония в БГ и плащаш 5%. Това обаче не знам дали е законно.
    Аз също имам фирма в ЮК, вече 4 години. И тук всичко е онлайн (може би без банката). Данък дивидент е 7.5% (до определена сума).
    Фирма се отваря за 15 мин и £15. Счетоводител е почва от £60 на месец.
    И на мен ми е интересно да видя прилики-разлики между УК и Естония.

  9. На мен ми е интересно, ако може да споделиш разходите за счетоводоство? Комуникацията изцяло на английски ли е?

    Аз съм в подобна ситуация, осигурявам се на почти максимален размер тук, но имам и прохождащ микробизнес, като счетоводната такса е мога да кажа водещо перо в разходите на този етап. Няма да казвам колко ненавиждам всичките бюрократични институции, ако може всичко да се прави онлайн ще си заслужава само заради това.

    1. Ако идеята на бизнеса е печеливша, ще излезе на печалба. Ако сумата е малка , ще успее да я изнесе, може и под формата на фактура за консултация или под друга форма- счетоводителите ще му подскажат. Ако е голяма през дивидент, но не е много изгодно.

  10. Много позитивен заряд носи статията. Но защо всички избягват едничкия въпрос важен за бизнеса…

    Излязохте ли на печалба?

    Защото всички тези улеснени процедури носят комфорт за фирмата ви и т.н. но това ще доведе ли до нещо ефективно в крайна сметка?

    Казахте, че сте създали събитие с фирмата като начало. Моля разкажете повече за това, какви бяха разходите там, по-бързо и лесно ли се случиха нещата, как са настроени хората, за какво има пазар, има ли стоки, които са в пъти по-евтини и качествени.

    Защото до тук разбрахме, че е супер готино и лесно да дадеш 300-400 лв. за фирма, но до какво води това?

    1. Банкова сметка се отваря лесно , но с посещение в кантората им. Има 4 или 5 читави банки. Не знам дали мога да посоча банката на която съм клиент, но ако мога, пишете ми и ще я посоча.

  11. Голяма кампания за Естония, като не е направено, никакво стравнение. Таксите в България за издаване на електронен подпис 24.00 лв, за регистрация на оод 110лв, ако регистрацията е направена онлайн 55 лв, данък печалба в България 15%, данък девидент 5%. И по дяволите, какви са тези подписвания на фактури.

  12. Понеже на няколко пъти изтъкваш, че ти излиза по-евтино от разходите за счетоводител, имаш предвид от разходите за счетоводител тук в България предполагам?

    1. Може и на пръв поглед да е така, но не съм убеден. Аз управлявах фирма 6 години в Естония и малко не разбирам оптимизма на колегата, но…

  13. Като не си плащаш социални осигуровки като собственик на фирмата, как се осигуряваш в Естония за пенсия?

    1. Има такава опция да не плащаш, но не се осигуряваш за пенсия. Аз направих тази грешка и сега ми се губят 5 години. Ако се осигуряваш- ще ти се пишат тези години и ще имаш за пенсия един фонд. Там можеш като собственик и управител да се осигуряваш на минималната им заплата.

  14. Всичко ОК, но ако имаш някакъв бизнес в БГ вече и се осигуряваш тук, води ти се трудов стаж и т.н. т.е. схемата работи, но за втори бизнес. Иначе ще си неосигурен и без трудов стаж в БГ, което е незаконно. Как се справяме с това?

    1. Това е забавно! Ако съм неосигурен и без трудов стаж, престъпник ли съм? Конституция има! Чл.51, ал 1! Сами се удряме с камшика и викаме: „Дий!“. Най-добрият роб е неосъзнаващият робството си.

  15. Благодаря за ценната информация! Аз съм от тези, които са затънали в бюрокрация за микро бизнеса си в България, вместо да инвестират времето си изцяло в развитието му. Прибалтийските държави дърпат сериозно напред, а ние следваме съветски модел на прехвърляне на хартийки от бюро на бюро. Ще проверя възможностите за Естония, благодарение на Вас!

    1. Ако толкова искаш, мога да ти препоръчам и хора за дс го направиш. Само трябва да кажеш на какъв език искаш английски или руски

  16. Всичко супер, само че по европейска разпоредба 883/2004 сте в закононарушение, ако живеете в една страна членка през повече от половината година, а се осигурявате в друга (или не се осигурявате по нейното законодателство).

    1. Точно, няма нужда да се усигуряваш в Естония. Не виждам никакво противоречие. Тоест ако живееш в България, а имаш фирма в Естония, няма нужда да се осугуряваш там, нали така. Това не важи за България, ако си собственик на ООД – се осигуряваш задължително, без значение, че не живееш в България.

      1. Г-не, в България не можете да бъдете едноличен собственик на ООД в качеството си на физическо лице- можете да бъдете едноличен собственик само на ЕООД – прочетете си по-добре ТЗ….

          1. :) От юридическа гледна точка има огромно значение. ООД в България образуват ПОВЕЧЕ от 1 физическо или юридическо лице и не е възможно юридически Вие да сте единствен негов собственик. Т.е при ООД имате съсобственост между физическо и юридическо лице или между 2 или повече физически лица или между 2 или повече юридически лица. Както и да е- не сте писал нищо за това какъв е размера на ДДС, който ще плащате в Естония за това, че Вашето ЕООД извършва дейност в естонското правно пространство. Нали не забравяте, че Естония е в еврозоната и всички цени на всички услуги там са в евро….

                1. Ако ще и в китайски юани да е – 20% са си 20% :)

                2. Е като дължиш 20% не ги обръщаш от лева в евро, а ги плащаш в каквото си ги извадил !!??!

                3. Няма данъчен кредит и не можем да източваме ДДС и други подобни шашми!? ‘ма ние (дребните мравки) и не искаме …
                  Просто искаме да си вършим работата, да си вземем парите и да дадем на държавата нейният дан, за това, че ни е осигурила подходящата за това среда и би ни пазила в сучай на измама или некоректна конкуренция.

            1. Заради такива многознайковци като господин „Някой си“ тук в България си затъваме, докато на други места хората се развиват..

              Благодаря на автора за споделения опит!

              1. Г-не, аз съм най- обикновен български адвокат, а не законотворец- не виждам как точно мога да влияя на съдържанието на законопроектите, нито пък как мога да гласувам, променям или изменям съдържанието им между 1во и 2ро четене в НС, защото не съм депутат.

                1. Не адвокат, а обвил се в червени ленти бюрократ, затънал в точки и под-точки на чиновничеството, търсещ под вола теле. Гледай по-голямата картина, keep it simple and LEAN!

            2. Г-н Адвокат,
              „Евтиното излиза скъпо“
              Интересното е, че в Естония е изградено, за да е логично и удобно … А при нас е „напра’ено елитарно“ … Наблюденията (и основно опитът) ми подсказват, че първият модел е благодатна среда за развитие на талант и умения, а вторият – на посредственост и безотговорност.

              Вие сам преценете от какво имаме нужда в дългосрочен план като граждани или микропредприемаческа среда, ако щете – държавна икономика, етнос, нация и т.н.

      2. Ами ако в България имате и друга фирма, заради която се осигурявате на тавана – няма проблем. Но ако си преместите единствената фирма в Естония и после не внасяте никакви осигуровки никъде, бихте бил в закононарушение.

  17. „you just need to send your receipts and invoices to our support email or upload them to our online solution“

    Как се пращат хартиени фактури по email, ако са 1-2 да ги сканираш ама ако са 500?

    1. Купуваш си професионален скенер, пъхаш ги вътре, казваш в коя директория да ти ги запише, натискаш копчето и отиваш да си пуснеш кафе

  18. Аз бях тръгнал по същия път, но предпочетох Лондон. Ще ми е интересно да проуча приликите и разликите. Благодаря!

    1. В Лондон данъците не са ли много по-високи от Естония и БГ? Колко плащаш месечно за счетоводство?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *