Има надежда… (още едно пътуване до София)

Преди седмица бях в България. При предното ми идване, бях написал следното и сега ми е супер яко, че мога да кажа, че нещата се оправят.

Хората

Срещнах се с много хора от България. Преди виждах уморени и нещастни лица и души, а сега някак си всички грееха и имаха желание за създаване на нещо, а не само за мърморене и мразене. Принципно е много лесно да се мрази и много трудно да се създава, но виждам много хора, които правят разликата и това ме радва.

 

Средата

Въздухът беше отратителен, алергията ми се запали и то с голяма сила, но все пак виждам толкова много промени в София, че ми стана гот. може би срещу всяко от тях ще има критики, но мен ми харесва, че София става все по-хубава.

Обслужването на места е трагично, но във повечето места, където бяхме, беше на велико ниво. Хората ни благодаряха, че сме отделили време да работим с тях, въпреки всичките ми мрънканици.

 

Малко негативизъм не вреди

Надявам се, догодина, когато си дойда отново, тази част да отпадне и всичко да е променено :)

  • Таксито, започна с “Моеш да си запалиш” и свърши с “Еееее, забрайл съм да го пусна ли…тцтц…15 лева”.
  • Автобусният транспорт е ужасен. Линията Габроео – София още живее в социализъма. Дублирани билети, липсващи места за багаж, тесни седалки и друсане като за последно.
  • В хотела, в който съм платил над 8000 лева за настаняване на група, всячески се опитваха да ми вбесят.

 

За да бъда позитивен, ще кажа, че виждам светлина в тунела и тя не е влак!

Лабрадор хваща морови или как да вземете всичко от БТА без абонамент

Вчера ми попадна великата новина в БТА със заглавие Лабрадор улови парче морков, хвърлено от втория етаж”Ако кликнете на линка, ще видите, че за да я прочетете трябва да се абонирате.

Шок: Абонамента струва пари :)

Разбира се, сложих новината, заради, нейната абсурдност във Фейсбук, е един от коментарите на Атанас Ангов ме накара да видя сорс кода на страницата и после да видя и друга новина за сравнение и отново ШОК:

 

А като видите сорс кода, се оказва, че целия текст е във “og:description” тага:

 

Колко му е да се напише парсер и да се вземе всичко за което трябва да се плаща за без пари?

Градината на Дядо Йово. Познавате ли го?

Дядо Йово не бил истински дядо, но всички му викали така, още от както се родил. Той имал градина, хубава и плодородна, цялата с дръвчета – ябълки и сливи. Наследил я бил от своя дядо – стар и жилав балканджия, който се трудил цял живот за нея.

Дядо Йово, бил обаче мързелив. Сутрин ставал едвам-едвам от постелята, протягал се, пиел кафе. После излизал и говорил с хората пред къщичката си. Като станело обяд, отивал в селската кръчмица и въздишал как по другите села хората имат я прасета, я крави, а той само една градина. Следобед, Дядо Йово се прибирал, дремвал малко, хапвал една ябълка и една слива от градината и пак се замислял колко е зле живота му.

Градината започвала да се обвива в бурени, а той все нямал време за нея, защото бил зает с мисли за какво имат другите и защо е толкова трудно и той да има едно прасенце.

Един ден дошъл един човек и казал:

– Дядо Йово – градината ти загива, дай аз да я гледам, ще ми даваш някой лев, а аз ще се грижа за нея и ще ти давам по един килограм ябълки на месец и малко сливи.

Дядо Йово помислил и рекъл:

– Брех, момче, арно!

Стиснали си ръцете…

Минали 4 години.

Дядото се сетил, че има градина и отишъл да я види. Не могъл да я познае – всички дръвчета били изсъхнали, а зелената тревица била жълта и отъпкана.
Отишъл той да види момчето и да го пита какво става. Едвам го намерил.

– Абе момче, какво става – запитал дядото, нали имахме сделка.

Е дядо, рекло момчето, суша беше, нали знаеш как е сега. Трудно е, но ето ти малко ябълки и ако се съгласиш да ми дадеш градината за още време, ще направя помпи и ше вземам вода от реката и ще поливам всеки ден, обещавам.

Повярвал му Дадо Йово, стиснали си ръцете …

Минали още 4 години.

Ни ябълка, ни слива. Чул Дядо Йово, че в близкото село има друго момче, дето обещава, че знае как да удвои реколтата два пъти само за година. Станал рано дядо Йово и беж за другото село с рейса в седем часа. Да е там рано-рано.

Видял той другото момче, говори с хората и казва светли думи:

– Из селата има едни други, само лъжат хората, ама нищо не правят с градините им. Вече години наред. Аз знам как да направя вашите градини още по-плодородни.

Извадил той огромна ябълка от джоба си и я показал. Светнали очите на дядо Йово. Казал си:

– Това е то моя човек. Еха.

Заоблизвал се. Отдавна не бил хапвал ябълка и попитал:

– Абе, момче, колко ще струва да се грижиш и за моята градинка?

Момчето го погледнало и рекло:

– Нищо, тук има едни хора и дават пари, ще ползваме тези пари, да направим големи ябълки и сливи, за да може всички да са щастливи. Ти, дядо, само трябва да си гледаш живота, ние ще се погрижим за твоята градина. Спокойно.

Зарадвал се дядо Йово и си стиснали ръцете…

Минали 4 години

Ни ябълка, ни слива, ни по-малка, ни по-голяма. Отишъл да види градинката си – същата, ако не и по зле. Ядосал се Дядо Йово и отишъл в кръчмата. Пийнал 2-3 ракийки и си споделил болката с Буля Маря. Тя казала, че нейния племенник, работи в друга държава и какви градини е оправял, та няма как да не оправи и градинката на Дядо Йово.

Зарадвал се стареца. Върнал се младежа от Испания. Казал, му, че за 800 дни шял да направи градинката му за чудо и приказ, а той трябвало само да стои в къщи и да пие ракийка, да гледа през прозореца и даже му обещал, че след като продаде повечето от ябълките, ще му даде и прасе.

Скочило му сърцето на стареца (вече бил старец, да), просълзил се. Целунал ръката на племеника и отишъл да си гледа живота.

Минали години.

Градинката ставала все по-зле и по-зле, ни ябълка, ни слива, ни прасе, ни Дядо Йово.

Гътнал се стареца с надежда, че ще остави на внучето си барем едно прасенце.

Дошло внучето на погребението на дядо си. Видяло градината, видяло и момчетата, дето се грижат за нея. Хванало една гьострица и ги подпукало. Обадил се на приятели и за 2 години оправили градината. Сега градината цъфти и дава и ябълки и сливи, ама кой да се сети, че трябвало да се хванеш сам да си я оправиш, а не да чакаш някой друг да ти оправи градинката.

Аз познавам много Дядо Йововци, и млади, и стари. А Вие?