Политики за българите в чужбина

Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

Малък хак

Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

Ефективност

Намаляване на бюрокрацията :

  • Здравни осигуровки – проблеми с минали периоди и за напред.
  • По-добро обслужване в консулствата – по-широк набор от административни услуги (без нуждата да се пътува до България) , актуална ценова оферта, гарантирани отворени врати за консулите за изслушване.
  • Отделяне на % от таксите, плащани от гражданите за вливане във Фонда. (виж по-долу)
  • Данъчно облагане на граждани в чужбина – да се премахне двойното облагане.
  • Увеличаване на валидността на международните паспорти на поне 10 години + въвеждане на повече центрове в България за “експресно” издаване на документи.

Участие

Въвеждане на електронно гласуване, даване на възможност на всички граждани да участват бързо, лесно и законно в политическия живот в страната.

Реформа в институциите

Закриване  (или поне преструктуриране) на агенцията за българи в чужбина и прехвърляне на част от функциите и към ресорни министерства с гарантиране на % от бюджета за тези действия.

    • Министерство на образованието  – за българските училища в чужбина. (програма Роден език и култура зад граница)
    • Министерство на културата – за износ на българската култура към диаспората, защита на културните ни интереси (паметници, чествания, и други)
    • МвНР – за консулските служби и т.н
    • Министерство на туризма – за създаване на добър имидж, използвайки дисапората.
    • МВР  – за издаване на удостоверения за български произход.

Реформа на  “общественият съвет” към агенцията за БЧ и превръщането му в място за дикусии и идеи, използвайки модерни технологии, които постоянно да разширяват тази програма. Включване на успели българи с идеи за бъдещо развитие в сегментите в които са добри.

Фонд

Създаване на Фонд, в който равно участие ще има държавата (финансиране от бюджета на министерствата, % от такси от услуги заплатени в консулства), бизнеса и частни лица, който да подпомага програми. Ще има ясен механизъм за кандидатстване за грантове и прозрачност.

Така, част от “грижата на държавата”, може да се прехвърли към огранизации, които доста по ефективно биха могли да вършат работата си.

Идеи за проекти:

    1. Подпомагане на българи в нужда в чужбина  – информация за процедури, премахване на социална изолация и т.н
    2. Намиране на механизми за вдъхновяване на диаспората за лобиране за интересите на България.
    3. Създаване на български бизнес мрежи в различни места, където има струпване с цел обмяна на контакти и възможности за бизнес между български и местни предприемачи.
    4. Повече свободи за училищата в чужбина – поощряване на ефективните училища. Намиране на начин за продължаване на обучението, след приключване на училище.
    5. Намиране на механизми, за защита на правата на гражданите в чужбина.
    6. Реакция в случай на фалшиви работодатели.
    7. Контакти с местни институции, ако се налагат законодателни промени, които касаят диаспората.

А вие какво мислите?

Пишете в коментарите. Благодаря!

Bulgaria Web Summit 2016 – лично мнение!

Оказа се, че в блога си пиша само за конференции и за политика, което не е много добре :) Сега ще напиша една малка статийка за ..конференция:)

Знаете или не знаете иде време за новото издание на събитието, което огранизирам вече 11 години – под различни имена – УебТех, P2P конференция, Bulgaria Web Summit. Голяма работа ще си кажете вие и ще се обърнете следващата страница на вестника, който е препечатал тези редове.

 

Изчакайте! Това е едно необикновено събитие.

Малко история, ама малко

Всичко започна през 2004 година, когато решихме, че е крайно време на направим едно супер полезно събитие за ИТ хората. Речено -сторено – първото издание събра 350 човека и имаше супер лектори от цяла Европа, дори и от Канада.

Годините след това ни подложиха на много изпитания и приятни, и не толкова приятни, и ни запознаха с много лектори, които са променили мисленето на толкова хора към по-добро, че не може да ги изброим. Може би, четащите тези редове също са част от тях.

Правихме събития във Варна, София и Велико Търново, като най-голямото до сега беше в НДК с над 1600 посетителя за цели 3 дни.

Може би си спомняте историята с чорапите на Ричард Столман, който гостува в София или историята с черната водка на Монти – създателят на MySQL и MariaDB във Велико Търново? Не? Няма страшно – все ще намерите някой да ви ги разкаже, защото много хора посещават събитията всяка година от началото.

 

Какво е толкова различното?

Баланс

Не го правим за пари. Опитваме се да докараме световно известни, полезни лектори, които да ни научат на нещо ново, да поддържаме ниска цена на билетите (поне 10 пъти по ниска от подобни събития в Европа) и да подбираме добре балансирани спонсори, които да не ни карат да говорим само за тях.

Много по-трудно е отколкото изглежда, макар, че с годините нещата се менят. Ние сме може би единствената конференция в Европа, която отказва на спонсори (и то големи), ако те искат да завземат цялата емоция и да наслагат банери и промотъри нявсякъде.

Общност

Гордеем се, че имаме малка но сплотена общност от хора, които ни помагат всеки път да се върнем в правия път, ако решим да кривнем от него и вървят с нас през годините. Не правим събитие, което днес го има, а утре не е тук – ние имаме мисия и тя се развива заедно с уеб технологиите, всеки ден.

Имаме посетители, запознали се на наше събитие и оженили се в последствие. Имаме много екипи, започнали съвместна работа, благодарение, че ги бяхме събрали на едно място. Имаме и няколко проекта, които си намериха инвеститор, които беше лектор на конференцията – възможностите са неограничени.

L10n

От миналата година събитието е и международно. Тази година над 50% от участниците (за момента) за извън България. Имаме участници от Франция, Холандия, Македония, Израел, Гърция, Румъния, Бразилия, Малайзия,UK и още чудесни места. Елате да се запознаете!

Полезен микс

Когато погледнете лекциите ще си кажете, “Ей, ама то има една лекция само за PHP. Ъх!”. Съвременният разработчик, трябва да знае много, различни похвати и техники, за да бъде успешен – ние не искаме да имаме само една тема, а много, които да разширят кръгозора и да дадат повече възможности за развитие на ума.

От друга страна, съдейки от личен опит, влизайки в зала с някаква тема от която нямате и идея, може да бъде най-хубавото нещо в живота ви, е поне в професионалния.

 

2016

Отново ще наблегнем на полезния микс от лектори и теми. Ще имаме чудесн обзор на това какво ще се промени в Уеб  и то от представител на компанията, която го променя – Google. Ще имаме един от най-завладяващите лектори в света – Юрген Апело – който ще говори за това как да бъдем щастливи в това, което правим. Това е супер полезно, особенно в света на аутсорсинга, където рутината понякога заема целия ден. А може и да е по-добре.

Ще имаме цяла стая само за бази данни – MariaDB, LivnoDB, MammouthDB, Redis (не, че е база данни де), RocksDB и още и още. Ще имаме UX лекции от двама преподаватели от General Assembly – кой друг може да покаже практики, които променят уеб, ако не те. Ще имаме лекции за програмиране, включително и за LUA- лекторът твърди, че е добра алтернатива на JavaScript – ако ви се иска да я видите – при нас е мястото.

Всички лекции ще са полезни с фокус към практическото. Както всяка година сме поканили и един екип, който постигна много през последната година, за да ни покаже какво и как правят и защо са супер име в света в момента – algolia

Вижте страницата на събитието, за останалите лектори и теми и нека заедно да научим нещо полезно.

За финал

За финал ето покана от Юрген Апело към всички вас.

How.Camp 2014

След като Bulgaria Web Summit приключи успешно, решихме, че е време за ново събитие, този път (отново) във Велико Търново.

Името му ще е “How.Camp” и ще се фокусира върху реалнoто приложение на знанията, които ще научите във вашата работа.

Всяка лекция ще започва с “How to”, а основната тематика ще е – технологичното бъдеще на Уеб – нови технологии, нови идеи в програмирането, дизайна, инфраструктурата, сигурността и бизнеса.

Формат

Конференцията ще започне с лекции на няколко лектора, които специално сме поканили, а после ще превърнем залата в Open Space. Това ще рече, че всеки може предварително да зададе предложение за лекция и публиката решава, с гласуване, коя лекция да бъде включена в програмата.

О, искам да съм лектор – цъкнете тук и попълнете формата.

Велико Търново?

Ако сте били на наше събитие там – вече сме организирали две, няма да питате защо. Ако не сте, ето малко аргументи:

  • Намира се (почти) в средата на България – добро място да срещнете хора от цялата страна
  • Има отлични места да изкарате един чудесен уикенд:  знания от конференцията, разходка из стария град и Царевец а после … Щастливеца или друго култово място
  • Отлична възможност за тиймбилдинг – доста екипи идват на конференцията и за това.
  • Интересни места за развлечение, които не можете да намерите на друго място

 

Без съмнение ще научите много нови неща, ще се срещнете с хора, които работят във същата област като вас и ще станете по-добър/а в това, което правите.

Как да участвам?

Билети можете да си закупите от тук. До края на юли са на цена от 30 лева. Програма се още няма, но ще бъде полезна, както всеки път.

Осигуряваме и отстъпки в хотели за настаняване, ако желаете. Ще се постараем да си изкарате добре, доколкото зависи от нас.

Моето мнение за Bulgaria Web Summit

Месец и малко след конференцията мисля, че е време да споделя, поне за себе си, какво мисля за събитието. Мненията бяха разнопосочни от “това не струва”  до “най-доброто събитие в България”. Аз съм съгласен с всичките.

Анти-стрес конференция

Бяхме решили да направим анти-стрес конференция, като направихме малко промени и по програмата и по-начина на организация. Не се прие добре факта, че нямаше регистрация на която един час екипа да проверява хората, като на летището носят ли си билетчетата или не. Вместо това решихме да пуснем, всички, които дойдат и вместо да се правим на милиция, да им дадем възможност да се запознаят един с друг, да пият кафе и да раззгледат шандовете на спонсорите, които бяха интересни.

Доста хора ни критикуваха за това, защото “някой може да влезе без билет”, а “аз съм си платил”. Чувстваха се набутани един вид. Уви, ще трябва да спрем тази практика и следващия път да измислим нов начин да оптимизираме процеса.

Continue reading “Моето мнение за Bulgaria Web Summit”

Съвети, идеи и информация за Прага на български

Ако планирате да идвате до Прага, градът в който живея и търсите съвети и информация, която не може да бъде намерена другаде, особено от туристическа агенция, посетете сайта, който създадохме специално за това: За Прага на български.

Приятно пътешествие!

Червен : трева, кебапчета и кинти – не ходете!

Ако сте решили, заблудени от табелите на английски и румънски, намиращи се по пътя Бяла – Русе да идете да видите нещото наречено “средновековен град Червен”, помислете отново.

Бях чувал, че е чудесно място, добро за разходка и за гледане на старини. но всъщност се оказа, място за печелене на пари. Първо те посреща миризма на кебапчета и ма кенеф от намиращите се наблизо постройки.

След това виждаш няколко красиво подредени кътчета за игра и въжен мост над реката, пързалки и люлки за децата.

Бързо ти минава кефа, като ти кажат че дори и хамака да погледнеш – трябва да налееш пари. Да не говорим за чудесно изглеждащите маси с барбекю, за което си плащаш на час, отделно за въглищата.

Ей, нали говоря за крепост – насочваш се натам – каса няма никъде. Тарифа – уат аре ю талкин абоут, ма?

В момента в който тръгнеш по стълбите те настига бягащо чиче и размахва билети, като се опитва да върне всички качили се по стълбите без билет.

4 лева – ей така за нищото. Нищо, защото от неподдържаната крепост не се вижда почти нищо.

Червен сега мяза на тоалетните под наем дето ги вземат циганите – вземат пари и хвърлят по една кофа вода, за да отмие лай*ата.

Тук и това не бяха оправили – останките едва се виждаха от тревата, която беше пораснала от многото дъждове. Добре, че имаше няколко по-високи крепостни стени, да видиш какво е имало. Набутвация отвсякъде е!

Ако търсите място да платите много пари за мизерна храна, покрай чудесна природа – Червен е за вас, иначе просто отминете като видите табелата.

Жалко за красивото място!

Кликнете на снимката, за целия албум, в който се опитах да намеря и красивите страни на всичко това:

Домати виреят в крепостта :)

SMS кампании не работят.

Много са ми интересни PR акции от типа – дай да свалим еди какво си, като изпратим SMS на всички депутати или членове на комисии.

Това не работи (защото в началото и ние правихме такива кампании), защото (информация от първа ръка):

1. Правило номер 1 на всеки политик е да си сложи програма, която не допуска SMS от номер който не е в списъка му – всеки телефон вече може да се сдобие с такава програма. Някой си слагат и за разговорите… (Това влиза в обучението и в стратегията на партиите). Разбира се, има друг телефон, на който идиотите (разбирай избирателите) звънят.
2. Ако се опитваш с морков да пробиеш камък – ще успееш ли? Мислиш, ли че с 1000 sms-а, макар, че се съмнявам че чак толкова хора ще пратят SMS, че наклониш шапката на някой?
3. Сама по себе си кампания, която е само с SMS не върши работа – трябва и други дейности да се предприемат в случая – лобиране, акции в медии, търсене на политическа подкрепа или пък се обадете на тези хора, като толкова ви се иска да се махнат и им кажете защо.

В противен случай това си е чист PR на този който го прави и се набутвате с време и/или пари за SMS.

Защо ли? Защото е лесно да направип една публикация и да пратиш един мейлинг на медиите – пратете SMS, писмо или какво ли още не, но е трудно да направиш цялостна кампания в България, защото трябват пари, много говорене, подкрепа и хъс за истинска промяна.

Идеята за махането на ВСС е добра, но не е начина с SMS !

Президент, президент.

Сещам се за един виц от първите избори в новата ни история:

Отишъл един човечец в магазина и казал:
– Искам 5 яйца, ама да си ги избера..
– Чакай бе, рекъл продавача, – как така ще си избираш
– Ами така, казал човека, – искам като на избори да си избера и яйцата
– Така, кажи бе мой, човек, захилил се продавача – На ти 5 яйца, избирай си!

Та и изборите сега за президент са такива.

Ако трябва да избирам между Меглена Кунева, Стефан Софиянски, Волен Сидеров, Румен Христов, Батков (така чух че ще се кандидатира от ГЕРБ или който там да е кандидата) и Царя, аз ще гласувам за … Светльо Витков, защото знам, че ще има поне д’ебати.

Ей така за кеф!

Защо си мислим, че сме най-най (толерантност)

След хилядите прояви на глупава политическа игра от всички в парламента, май е време да споделя и аз какво мисля за това какво е това да си толерантен и какво уникално имаме в България.

Мога да твърдя, че познавам почти всички прослойки на нашето общество, защото:

1. Българин да се наричам, първа радост е за мене (всъщност не е, но все пак се водя българче)
2. Учил съм турски, гръцки и румънски, който върви и с познаването много добре на културата, особенностите и начина на живот на повечето балкански народи, което ми е помагало доста.
3. Живял съм близо 2 години в част от Габрово, населена с роми.
4. Имам много познати арменци и евреи.

Не съм експерт, просто съм човек и затова искам да споделя следните свои наблюдения.

Ромите
Нито един уважаващ се циганин, не иска да му се вика ром или да му се говори за (как беше думата бате) -” интеграция” в обществото. По-скоро българина ще се научи да живее като циганин, отколкото да стане обратното – най-добре ЕС да даде малко пари, че това да стане по-бързо.
Циганите ме скъсваха от бой, като бях малък, само защото бях българче, и аз като имах начин им го връщах, ни ми беше кеф, когато трябва да разчиташ на някой циганин, да знаеш, че ще можеш да го направиш.

Със сигурност има много цигани и цигани, който имат много, но в общи линии, те не мислят, че са част от някаква държавна рамка, измислена от някой си, а за едно по-глобално население, което живее, където има пари – точно както повечето, който сега тичат в чужбина за повече пари – и аз ще го направя, щото тука живеем зле.

Турците
Турците около Кърджали и в региона близо до Турция не живеят в България – те пребивават в една автономна територия, която по стечение пак на онези дето слагали границите се е озовала в България. Има хора, които дори не знаят български език, прото защото там се говори само на някакъв диалект на турския език и често се ходи до “истинската” Турция за почти всичко.

Малки и не чак толкова хаотично разположени общности има в цялата страна. Факт е, че и там се говори само на турски. В магазин в Исперих, трябва да викаш “екмек” вместо хляб, щото ще си останеш гладен. В крайна сметка, уважават хората, които говорят турски добре, защото повечето не могат да го правят.


Доминиращата нация

Във всяка “нормална” страна – определена от странното понятие ‘граница’, заради което са измрели повече хора отколкото за каквото и друга да е, има домонираща нация и в нея има хора, който определят, че в тази измислена линия, наречена граница, трябва да има хора само от тази нация, и всички други са я “за сапун”, я за нещо друго и това е голям проблем. Според мен границите, ако въобще трябва да го има, трябва да са на основата на културата и езика, който говорим – в по-голямата част от балканите граници не ни трябват, защото сме толкова еднакви (макар и толкова различни), че ми е смешно когато трябва да минавам паспортен контрол, а митничаря или полицая на 20 метра след границата, ме чакат да им дам пари.

Толерантност е да намериш начин да живееш с другите хора, като уважаваш различнията им и не се опитваш да ги променяш на основата на нещо наречено граница, защото тя съществува само в картите, в икономическите долкади и в главата на тези, които си търсят основание да направят някаква глупост, вместо да се занимават с другата голяма “заблуда” – да живеем, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Бойко, пръв учител ЦеЦеЦе.

Погледнете с малко ирония и се замислете, какво всъщност сме българите и що много хора и нас ни мразят и не ни искат никъде (не не е заради “циганите”)

Почистване на парковете? Да, бе да!

Днес се хванахме със Силвия, взехме Косето и се засилихме към “Шуменско плато”, за да участваме за втори път в почистването на парка, което разбира се, беше и широко рекламирано по всички медии.

Закъсняхме малко и съответно на сборното място нямаше никой. Качихме се до управата на парка, където по принцип се започва почистването, но там беше солидно затворено, миришеше на кебапчета от сеседната чалга кръчмица и хора опушваха с барберю наоколо.

Никой не беше чувал и за днешната акция. Минахме 320 километра за нищо. Няма и да идем повече. Като се замисля, това е точно Глобул стил – много приказки -никаква организация.