Освен ползваемостта в уеб или на уеб-приложение, което позволява на потребителя лесно да изполва даден уеб-сайт и да намира това, което желае бързо, има и един друг вид ползваемост, която се отанся до другия канал или канали по-които работи приложението и до начина на работа на самото приложение – тоест самите процеси, заложени в него.

Ето и общото положение
1. Влизам в сайт, на който няма да се върна повече (искам да свърша нещо и да продължа напред)

Регистрация
Уф, трябва да се регистрирам, за попълня 5 полета. След това трябва и да потвърдя е-адреса си. Вече ми отне много време. Потвърждавам адреса си и получавам отговор пак на него с името и паролата си.

Ха, на бас
Сигурно ви се е случвало това безброй пъти на много сайтове и не ви е направило впечатление. Къде за мен е проблема:

1 – Губя си времето за услуга, която няма да използвам в бъдеще, или ще използвам много рядко
2 – Трябва да потвърдя мейл адреса си – пак губя време
3 – Получавам паролата си на е-пощата си в открит текст – което значи, че автоматично могат да я знаят n на брой човека, като n > 2. Мнгоо вероятно е и сайта, да я съхранява в такъв вид, което мене лично ме притеснява.

А как можеше да е?

- Все повече сайтове, трябва да позволяват логването с единна идентичност (технологии за това много, например OpenId или Шиболет)
- Ако искам да ползам нещо и това стане бързи, аз пак ще го правя. Трябва да излезем от модела на това всеки да си гради база данни сам, а да преминем на разпределени бази данни на идентичности. Така клиента, може да ползва много услуги с единен идентификатор и да не се занимава с това да се регистрира на много места.
- За Бога, не съхранявайте и не предавайте паролите МИ в открит вид, особвнно по SMTP протокола. Там всеки може да ги прочете и да се възползва от тях.

Ползваемостта на бизнес процесите и тяхната оптимизация е важна част от уеб и не трябва да се забравя.

Нещо наистина интересно и уникално по замисъл.

A каква ли дефиниция може да дадем на P2P:

Person2Person : Web 2.0 и 3.0 проекти и инвеститори. Срещни се със хора, говори си за бизнес;
Person2Privacy : Какви знаем за цифровите права и как да ги браним. Срещни се със хора, говори си за лично пространство;
Presence2Presence: Какво е това блог. Срещни се със хора, говори за свобода.
Programming2Programming: Уеб технологиите като цяло. Срещни се с програмисти, говори в байтове.
Personal e-identity2Personal e-identity: Каква е твоята електронна самоличност? Срещни се с експерти, говори в протоколи.
Politics2Politics: Каква е политиката и законите за ИТ сферата сега. Трябва ли да се промени нещи? Срещни се с политици, говори умно.
Participation2Participation: Добави свое P2P определение. Срещни се с нас, сподели идеи.

Ела !

Може би понякога е полезно да се знае, дали автора на даден сайт, наистина е авторът му. Интересен казус, който вече има своето си място в уеб, чрез създадения наскоро логика за това, наречена MicroID.

Tя не е нищо особенно, а се базира на следния прост алгоритъм:

uri+uri:algo:hash

Сигурно ви изглежда като някаква странна смесица от букви и цифри, но всъщност е много проста и аз ще ви я разгадая.

Всъщност нека да погледнем как изглежда един готов ресурс, който служи за идентификация на определен e-mail адрес и един уеб-сайт.

mailto+http:sha1:0e7271ac131b8c5b6d61195fd21b59f283f37af1

uri+uri
malto и http са uri частта на горната формула. URI e уникален идентификатор на ресурси. Той указва какво е поискал потребителя.

Mailto: – означава, че е поискал да изпрати e-mail до някого
http – че е поискал показването на уеб-страница или ресурс

algo
Taзи чудна дума всъчност означава алгоритъма по които се създава следващата част от идентификатора. За момента той е sha1.

hash
Последната част от идентификатора пък е съставена от намирането на хеша на вашите e-mail и адрес, които искате да идентифицирате със себе си.

hash = sha1(
sha1( „mailto:bogomil@spisanie.com“ )
+
sha1( „http://bogomil.info/“ )
)

Резултат
В крайна сметка се получава готов низ, който можете да използвате по следния начин. Ако искате да се знае, че този сайт е ваш, сложете уникалния отпечатък, който генерирахме преди малко в кода на страницата си, например така:

<head>
…
<meta name=“microid“ content=“mailto+http:sha1:0e7271ac131b8c5b6d61195fd21b59f283f37af1″/>
…
</head>

Как да се използва?
Примерно при регистрация на някой сайт в машина за търсене или в каталог, може да се изисква да се докаже собствеността върху сайта. Google използват подобен алгоритъм за да потвърдите сайтовете, които се въвели за използването на няколко от техните услуги.

Друг полезен начин е комбинацията на микроформати, за които писах в предния материал с MicroID, за да се покаже собствеността върху даденото резюме например.

Ако искате да видите и други приложения, както и да си генерирате собствено MicroID, отидете на този сайт.