Политики за българите в чужбина

Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

Малък хак

Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

 

Ефективност

Намаляване на бюрокрацията :

  • Здравни осигуровки – проблеми с минали периоди и за напред.
  • По-добро обслужване в консулствата – по-широк набор от административни услуги (без нуждата да се пътува до България) , актуална ценова оферта, гарантирани отворени врати за консулите за изслушване.
  • Отделяне на % от таксите, плащани от гражданите за вливане във Фонда. (виж по-долу)
  • Данъчно облагане на граждани в чужбина – да се премахне двойното облагане.
  • Увеличаване на валидността на международните паспорти на поне 10 години + въвеждане на повече центрове в България за “експресно” издаване на документи.

Участие

Въвеждане на електронно гласуване, даване на възможност на всички граждани да участват бързо, лесно и законно в политическия живот в страната.

 

Реформа в институциите

 

Закриване  (или поне преструктуриране) на агенцията за българи в чужбина и прехвърляне на част от функциите и към ресорни министерства с гарантиране на % от бюджета за тези действия.

 

    • Министерство на образованието  – за българските училища в чужбина. (програма Роден език и култура зад граница)
    • Министерство на културата – за износ на българската култура към диаспората, защита на културните ни интереси (паметници, чествания, и други)
    • МвНР – за консулските служби и т.н
    • Министерство на туризма – за създаване на добър имидж, използвайки дисапората.
    • МВР  – за издаване на удостоверения за български произход.

 

Реформа на  “общественият съвет” към агенцията за БЧ и превръщането му в място за дикусии и идеи, използвайки модерни технологии, които постоянно да разширяват тази програма. Включване на успели българи с идеи за бъдещо развитие в сегментите в които са добри.

 

Фонд

Създаване на Фонд, в който равно участие ще има държавата (финансиране от бюджета на министерствата, % от такси от услуги заплатени в консулства), бизнеса и частни лица, който да подпомага програми. Ще има ясен механизъм за кандидатстване за грантове и прозрачност.

Така, част от “грижата на държавата”, може да се прехвърли към огранизации, които доста по ефективно биха могли да вършат работата си.

Идеи за проекти:

    1. Подпомагане на българи в нужда в чужбина  – информация за процедури, премахване на социална изолация и т.н
    2. Намиране на механизми за вдъхновяване на диаспората за лобиране за интересите на България.
    3. Създаване на български бизнес мрежи в различни места, където има струпване с цел обмяна на контакти и възможности за бизнес между български и местни предприемачи.
    4. Повече свободи за училищата в чужбина – поощряване на ефективните училища. Намиране на начин за продължаване на обучението, след приключване на училище.
    5. Намиране на механизми, за защита на правата на гражданите в чужбина.
    6. Реакция в случай на фалшиви работодатели.
    7. Контакти с местни институции, ако се налагат законодателни промени, които касаят диаспората.

А вие какво мислите?

Aко искате, можете да коментирате и в facebook:

Лабрадор хваща морови или как да вземете всичко от БТА без абонамент

Вчера ми попадна великата новина в БТА със заглавие Лабрадор улови парче морков, хвърлено от втория етаж”Ако кликнете на линка, ще видите, че за да я прочетете трябва да се абонирате.

Шок: Абонамента струва пари :)

Разбира се, сложих новината, заради, нейната абсурдност във Фейсбук, е един от коментарите на Атанас Ангов ме накара да видя сорс кода на страницата и после да видя и друга новина за сравнение и отново ШОК:

 

А като видите сорс кода, се оказва, че целия текст е във “og:description” тага:

 

Колко му е да се напише парсер и да се вземе всичко за което трябва да се плаща за без пари?

Градината на Дядо Йово. Познавате ли го?

Дядо Йово не бил истински дядо, но всички му викали така, още от както се родил. Той имал градина, хубава и плодородна, цялата с дръвчета – ябълки и сливи. Наследил я бил от своя дядо – стар и жилав балканджия, който се трудил цял живот за нея.

Дядо Йово, бил обаче мързелив. Сутрин ставал едвам-едвам от постелята, протягал се, пиел кафе. После излизал и говорил с хората пред къщичката си. Като станело обяд, отивал в селската кръчмица и въздишал как по другите села хората имат я прасета, я крави, а той само една градина. Следобед, Дядо Йово се прибирал, дремвал малко, хапвал една ябълка и една слива от градината и пак се замислял колко е зле живота му.

Градината започвала да се обвива в бурени, а той все нямал време за нея, защото бил зает с мисли за какво имат другите и защо е толкова трудно и той да има едно прасенце.

Един ден дошъл един човек и казал:

– Дядо Йово – градината ти загива, дай аз да я гледам, ще ми даваш някой лев, а аз ще се грижа за нея и ще ти давам по един килограм ябълки на месец и малко сливи.

Дядо Йово помислил и рекъл:

– Брех, момче, арно!

Стиснали си ръцете…

Минали 4 години.

Дядото се сетил, че има градина и отишъл да я види. Не могъл да я познае – всички дръвчета били изсъхнали, а зелената тревица била жълта и отъпкана.
Отишъл той да види момчето и да го пита какво става. Едвам го намерил.

– Абе момче, какво става – запитал дядото, нали имахме сделка.

Е дядо, рекло момчето, суша беше, нали знаеш как е сега. Трудно е, но ето ти малко ябълки и ако се съгласиш да ми дадеш градината за още време, ще направя помпи и ше вземам вода от реката и ще поливам всеки ден, обещавам.

Повярвал му Дадо Йово, стиснали си ръцете …

Минали още 4 години.

Ни ябълка, ни слива. Чул Дядо Йово, че в близкото село има друго момче, дето обещава, че знае как да удвои реколтата два пъти само за година. Станал рано дядо Йово и беж за другото село с рейса в седем часа. Да е там рано-рано.

Видял той другото момче, говори с хората и казва светли думи:

– Из селата има едни други, само лъжат хората, ама нищо не правят с градините им. Вече години наред. Аз знам как да направя вашите градини още по-плодородни.

Извадил той огромна ябълка от джоба си и я показал. Светнали очите на дядо Йово. Казал си:

– Това е то моя човек. Еха.

Заоблизвал се. Отдавна не бил хапвал ябълка и попитал:

– Абе, момче, колко ще струва да се грижиш и за моята градинка?

Момчето го погледнало и рекло:

– Нищо, тук има едни хора и дават пари, ще ползваме тези пари, да направим големи ябълки и сливи, за да може всички да са щастливи. Ти, дядо, само трябва да си гледаш живота, ние ще се погрижим за твоята градина. Спокойно.

Зарадвал се дядо Йово и си стиснали ръцете…

Минали 4 години

Ни ябълка, ни слива, ни по-малка, ни по-голяма. Отишъл да види градинката си – същата, ако не и по зле. Ядосал се Дядо Йово и отишъл в кръчмата. Пийнал 2-3 ракийки и си споделил болката с Буля Маря. Тя казала, че нейния племенник, работи в друга държава и какви градини е оправял, та няма как да не оправи и градинката на Дядо Йово.

Зарадвал се стареца. Върнал се младежа от Испания. Казал, му, че за 800 дни шял да направи градинката му за чудо и приказ, а той трябвало само да стои в къщи и да пие ракийка, да гледа през прозореца и даже му обещал, че след като продаде повечето от ябълките, ще му даде и прасе.

Скочило му сърцето на стареца (вече бил старец, да), просълзил се. Целунал ръката на племеника и отишъл да си гледа живота.

Минали години.

Градинката ставала все по-зле и по-зле, ни ябълка, ни слива, ни прасе, ни Дядо Йово.

Гътнал се стареца с надежда, че ще остави на внучето си барем едно прасенце.

Дошло внучето на погребението на дядо си. Видяло градината, видяло и момчетата, дето се грижат за нея. Хванало една гьострица и ги подпукало. Обадил се на приятели и за 2 години оправили градината. Сега градината цъфти и дава и ябълки и сливи, ама кой да се сети, че трябвало да се хванеш сам да си я оправиш, а не да чакаш някой друг да ти оправи градинката.

Аз познавам много Дядо Йововци, и млади, и стари. А Вие?