Политики за българите в чужбина

Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

Малък хак

Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

Ефективност

Намаляване на бюрокрацията :

  • Здравни осигуровки – проблеми с минали периоди и за напред.
  • По-добро обслужване в консулствата – по-широк набор от административни услуги (без нуждата да се пътува до България) , актуална ценова оферта, гарантирани отворени врати за консулите за изслушване.
  • Отделяне на % от таксите, плащани от гражданите за вливане във Фонда. (виж по-долу)
  • Данъчно облагане на граждани в чужбина – да се премахне двойното облагане.
  • Увеличаване на валидността на международните паспорти на поне 10 години + въвеждане на повече центрове в България за “експресно” издаване на документи.

Участие

Въвеждане на електронно гласуване, даване на възможност на всички граждани да участват бързо, лесно и законно в политическия живот в страната.

Реформа в институциите

Закриване  (или поне преструктуриране) на агенцията за българи в чужбина и прехвърляне на част от функциите и към ресорни министерства с гарантиране на % от бюджета за тези действия.

    • Министерство на образованието  – за българските училища в чужбина. (програма Роден език и култура зад граница)
    • Министерство на културата – за износ на българската култура към диаспората, защита на културните ни интереси (паметници, чествания, и други)
    • МвНР – за консулските служби и т.н
    • Министерство на туризма – за създаване на добър имидж, използвайки дисапората.
    • МВР  – за издаване на удостоверения за български произход.

Реформа на  “общественият съвет” към агенцията за БЧ и превръщането му в място за дикусии и идеи, използвайки модерни технологии, които постоянно да разширяват тази програма. Включване на успели българи с идеи за бъдещо развитие в сегментите в които са добри.

Фонд

Създаване на Фонд, в който равно участие ще има държавата (финансиране от бюджета на министерствата, % от такси от услуги заплатени в консулства), бизнеса и частни лица, който да подпомага програми. Ще има ясен механизъм за кандидатстване за грантове и прозрачност.

Така, част от “грижата на държавата”, може да се прехвърли към огранизации, които доста по ефективно биха могли да вършат работата си.

Идеи за проекти:

    1. Подпомагане на българи в нужда в чужбина  – информация за процедури, премахване на социална изолация и т.н
    2. Намиране на механизми за вдъхновяване на диаспората за лобиране за интересите на България.
    3. Създаване на български бизнес мрежи в различни места, където има струпване с цел обмяна на контакти и възможности за бизнес между български и местни предприемачи.
    4. Повече свободи за училищата в чужбина – поощряване на ефективните училища. Намиране на начин за продължаване на обучението, след приключване на училище.
    5. Намиране на механизми, за защита на правата на гражданите в чужбина.
    6. Реакция в случай на фалшиви работодатели.
    7. Контакти с местни институции, ако се налагат законодателни промени, които касаят диаспората.

А вие какво мислите?

Пишете в коментарите. Благодаря!

Лабрадор хваща морови или как да вземете всичко от БТА без абонамент

Вчера ми попадна великата новина в БТА със заглавие Лабрадор улови парче морков, хвърлено от втория етаж”Ако кликнете на линка, ще видите, че за да я прочетете трябва да се абонирате.

Шок: Абонамента струва пари :)

Разбира се, сложих новината, заради, нейната абсурдност във Фейсбук, е един от коментарите на Атанас Ангов ме накара да видя сорс кода на страницата и после да видя и друга новина за сравнение и отново ШОК:

 

А като видите сорс кода, се оказва, че целия текст е във “og:description” тага:

 

Колко му е да се напише парсер и да се вземе всичко за което трябва да се плаща за без пари?

Градината на Дядо Йово. Познавате ли го?

Дядо Йово не бил истински дядо, но всички му викали така, още от както се родил. Той имал градина, хубава и плодородна, цялата с дръвчета – ябълки и сливи. Наследил я бил от своя дядо – стар и жилав балканджия, който се трудил цял живот за нея.

Дядо Йово, бил обаче мързелив. Сутрин ставал едвам-едвам от постелята, протягал се, пиел кафе. После излизал и говорил с хората пред къщичката си. Като станело обяд, отивал в селската кръчмица и въздишал как по другите села хората имат я прасета, я крави, а той само една градина. Следобед, Дядо Йово се прибирал, дремвал малко, хапвал една ябълка и една слива от градината и пак се замислял колко е зле живота му.

Градината започвала да се обвива в бурени, а той все нямал време за нея, защото бил зает с мисли за какво имат другите и защо е толкова трудно и той да има едно прасенце.

Един ден дошъл един човек и казал:

– Дядо Йово – градината ти загива, дай аз да я гледам, ще ми даваш някой лев, а аз ще се грижа за нея и ще ти давам по един килограм ябълки на месец и малко сливи.

Дядо Йово помислил и рекъл:

– Брех, момче, арно!

Стиснали си ръцете…

Минали 4 години.

Дядото се сетил, че има градина и отишъл да я види. Не могъл да я познае – всички дръвчета били изсъхнали, а зелената тревица била жълта и отъпкана.
Отишъл той да види момчето и да го пита какво става. Едвам го намерил.

– Абе момче, какво става – запитал дядото, нали имахме сделка.

Е дядо, рекло момчето, суша беше, нали знаеш как е сега. Трудно е, но ето ти малко ябълки и ако се съгласиш да ми дадеш градината за още време, ще направя помпи и ше вземам вода от реката и ще поливам всеки ден, обещавам.

Повярвал му Дадо Йово, стиснали си ръцете …

Минали още 4 години.

Ни ябълка, ни слива. Чул Дядо Йово, че в близкото село има друго момче, дето обещава, че знае как да удвои реколтата два пъти само за година. Станал рано дядо Йово и беж за другото село с рейса в седем часа. Да е там рано-рано.

Видял той другото момче, говори с хората и казва светли думи:

– Из селата има едни други, само лъжат хората, ама нищо не правят с градините им. Вече години наред. Аз знам как да направя вашите градини още по-плодородни.

Извадил той огромна ябълка от джоба си и я показал. Светнали очите на дядо Йово. Казал си:

– Това е то моя човек. Еха.

Заоблизвал се. Отдавна не бил хапвал ябълка и попитал:

– Абе, момче, колко ще струва да се грижиш и за моята градинка?

Момчето го погледнало и рекло:

– Нищо, тук има едни хора и дават пари, ще ползваме тези пари, да направим големи ябълки и сливи, за да може всички да са щастливи. Ти, дядо, само трябва да си гледаш живота, ние ще се погрижим за твоята градина. Спокойно.

Зарадвал се дядо Йово и си стиснали ръцете…

Минали 4 години

Ни ябълка, ни слива, ни по-малка, ни по-голяма. Отишъл да види градинката си – същата, ако не и по зле. Ядосал се Дядо Йово и отишъл в кръчмата. Пийнал 2-3 ракийки и си споделил болката с Буля Маря. Тя казала, че нейния племенник, работи в друга държава и какви градини е оправял, та няма как да не оправи и градинката на Дядо Йово.

Зарадвал се стареца. Върнал се младежа от Испания. Казал, му, че за 800 дни шял да направи градинката му за чудо и приказ, а той трябвало само да стои в къщи и да пие ракийка, да гледа през прозореца и даже му обещал, че след като продаде повечето от ябълките, ще му даде и прасе.

Скочило му сърцето на стареца (вече бил старец, да), просълзил се. Целунал ръката на племеника и отишъл да си гледа живота.

Минали години.

Градинката ставала все по-зле и по-зле, ни ябълка, ни слива, ни прасе, ни Дядо Йово.

Гътнал се стареца с надежда, че ще остави на внучето си барем едно прасенце.

Дошло внучето на погребението на дядо си. Видяло градината, видяло и момчетата, дето се грижат за нея. Хванало една гьострица и ги подпукало. Обадил се на приятели и за 2 години оправили градината. Сега градината цъфти и дава и ябълки и сливи, ама кой да се сети, че трябвало да се хванеш сам да си я оправиш, а не да чакаш някой друг да ти оправи градинката.

Аз познавам много Дядо Йововци, и млади, и стари. А Вие?

Конкурс – Как да накараме Бойко Борисов да отговори на истинските въпроси.

В поредица от интервюта през последно време, премиерът-слънце отговаря на въпроси на хора, които нямат топките да му зададат истински такива.

Затова обявявам конкурс – как да накараме премиера да отговори на въпроси от хора в Интернет по болни за България теми.

Също така, като коментари приемам и въпроси, които да му бъдат зададени, ако се стигне то това, че всъщност успеем да го накараме да не бяга от неудобните въпроси, а да бъде мъжът за който се предлолага че е, а не да се крие зад удобни журналисти и PR.

Наградния фонд е 100 евро и ще отидат при този, който даде най-якята идея как това да се случи. Гласуването ще е открито, ако има повече от една идея.

P.S Коментарите ще бъдат одобрявани един по един, за да филтрираме младежката организация на ГЕРБ :)

Още:
– Парите са от собствени средства (демек заплата) – никой не ми плаща да правя това, просто исках да има някаква награда за идея и/или въпрос – Дерзайте!
– Не съм политически обвързан, като всеки нормален гражданин имам предпочитание, но всичките ми действия са над-партийнни :)

Малко за мен във вестник Утро – Аз съм пират!

Екипът на вестник “Утро” (Русе) направи цяла страница за мен  :) Можете да я видите от тук, а след това не забравяйте да си купите и вестника.

Разбира се, може и брой без мен :)

screen

Говорихме си за моето време в Русе, за пиратите,  за торенти, за правата ни в интернет, за стартъп инициативите и за други неща, които не успяха да влязат само в една страница.

Мога да заявя, че това е най-добрият материал, които някой е правил за мене.

Благодаря!

 

Малко ресурси:

Найден Зеленогорски си прави политическо самоубийство с акцията против споделеното пътуване.

Някакъв политик от трета класа, че и по-долу, защото е от “партията на Кунева” скочил срещу споделеното пътуване и щял да го забранявя. (Защото то само могат да забраняват и да лобират, но не и да мислят)

В нета имаше доста дискусии – кое точно е “споделено пътуване” и кое не е.  Според някой този акция е срещу маршрутките, които вземат хора през гарите и от стоянки и ги карат до друго място, като им вземат парите без да издават касова бележка. Това не е споделено пътуване – това е незаконна практика, която така или иначе се наказва от закона.

Споделеното пътуване е част от свободата за свободно предвижване и с нищо не нарушава законите на ЕС, освен разбира се, ако някоя страна не реши, че трябва изрично да забрани качването в чужда кола.

Там също няма незаконна търговска дейност – има два модела – хората се возат заедно и си разделят разходите или се плаща на трета страна, която издава съответния платежен документ и водачът според законодателството е длъжен да декларира прихода в края на годината пред данъчните власти (или както са правилата на съответната държава).

Приятно самоубиване другарю Зеленогорски или по-скоро другарю Червеногорски, защото това, което правите е тоталитарна намеса в свободите на гражданите, но това вашата “партияна гражданите” добре го знае.

После този “das Man” казал, че споделеното пътуване било като споделената вечера – никой не правил така – да си седне с приятели и да си раздели вечерята и на края да се платят сметката заедно.

Няма да ми казвам, че има и такива стартъпи, защото ще вземе да му хрумне, че трябва да забрани и ресторантите и да може да ядем само в собствената си кухня и то само банани и то само по Коледа.

 

Информация за Прага на български

Ако сте решили да посетите прага  и търсите интересна и полезна информация, която няма да намерите в пътеводителите, нито на други места – вижте “За Прага на български” – все още няма много информация, но пък това, което съдържа е много полезно.

Споделете с приятели и се обадете да пием по бира, когато дойдете :)

Какво научих докато организирах Bulgaria Web Summit 2016

За мен е цяло удоволствие да организирам събития, ето какво научих докато организирах последното такова:

  • Форумите в България са изродясали – например в bgdev.org година след година, става все по-зле.
  • За сметка на това, съобщение в подобен форум в Македония, доведе до добра дискусия и в резултат на която 60 (да!) човека ще се вдигнат от Скопие и от Охрид и ще дойдат да научат нещо ново
  • За повечето ИТ хора в България, 50 лева за събитие са страшно много пари.
  • Много работодатели не разбират защо трябва да изпратят хора на конференция – те го разбират като хвърляне на пари на вятъра и като възможност да загубят някой работник, който може да вземе да си намери по-яка работа по време на събитието.
  • Най-честата реакция, която срещам за причина да не се дойде на събитието е “аз това вече го знам”, втората е – “това е твърде елементарно за мен”, третата е  варияция на “лекторите за супер тъпи”, няма значение, че имат години опит и че говорят из цяла Европа.
  • От реклама и PR смисъл няма – пускахме предната година в Дневник, тази в Вести и във Дарик – общо купени билети – 3. Много нисък conversion rate.
    • Не, не не не не искам да говоря за коментарите под статиите. Нали знаете за какво говоря.
  • Рекламата във Фесбук за събития работи що годе добре. Дори малко повече от това :)
  • Няма свестен сайт за продажба на билети
  • 90% от хората предпочитат фирмата им да им купи билети, отколкото сами да инвестират в знание.

Това е на кратко, може би след събитието ще напиша повече за всяка точка, защото се вижда голяма разлика в поведението на хора, които са в България и който са извън и аз знам защо!

До скоро виждане в София на 20 февруари със всички осмелили се да си купят билети!

Bulgaria Web Summit 2016 – лично мнение!

Оказа се, че в блога си пиша само за конференции и за политика, което не е много добре :) Сега ще напиша една малка статийка за ..конференция:)

Знаете или не знаете иде време за новото издание на събитието, което огранизирам вече 11 години – под различни имена – УебТех, P2P конференция, Bulgaria Web Summit. Голяма работа ще си кажете вие и ще се обърнете следващата страница на вестника, който е препечатал тези редове.

 

Изчакайте! Това е едно необикновено събитие.

Малко история, ама малко

Всичко започна през 2004 година, когато решихме, че е крайно време на направим едно супер полезно събитие за ИТ хората. Речено -сторено – първото издание събра 350 човека и имаше супер лектори от цяла Европа, дори и от Канада.

Годините след това ни подложиха на много изпитания и приятни, и не толкова приятни, и ни запознаха с много лектори, които са променили мисленето на толкова хора към по-добро, че не може да ги изброим. Може би, четащите тези редове също са част от тях.

Правихме събития във Варна, София и Велико Търново, като най-голямото до сега беше в НДК с над 1600 посетителя за цели 3 дни.

Може би си спомняте историята с чорапите на Ричард Столман, който гостува в София или историята с черната водка на Монти – създателят на MySQL и MariaDB във Велико Търново? Не? Няма страшно – все ще намерите някой да ви ги разкаже, защото много хора посещават събитията всяка година от началото.

 

Какво е толкова различното?

Баланс

Не го правим за пари. Опитваме се да докараме световно известни, полезни лектори, които да ни научат на нещо ново, да поддържаме ниска цена на билетите (поне 10 пъти по ниска от подобни събития в Европа) и да подбираме добре балансирани спонсори, които да не ни карат да говорим само за тях.

Много по-трудно е отколкото изглежда, макар, че с годините нещата се менят. Ние сме може би единствената конференция в Европа, която отказва на спонсори (и то големи), ако те искат да завземат цялата емоция и да наслагат банери и промотъри нявсякъде.

Общност

Гордеем се, че имаме малка но сплотена общност от хора, които ни помагат всеки път да се върнем в правия път, ако решим да кривнем от него и вървят с нас през годините. Не правим събитие, което днес го има, а утре не е тук – ние имаме мисия и тя се развива заедно с уеб технологиите, всеки ден.

Имаме посетители, запознали се на наше събитие и оженили се в последствие. Имаме много екипи, започнали съвместна работа, благодарение, че ги бяхме събрали на едно място. Имаме и няколко проекта, които си намериха инвеститор, които беше лектор на конференцията – възможностите са неограничени.

L10n

От миналата година събитието е и международно. Тази година над 50% от участниците (за момента) за извън България. Имаме участници от Франция, Холандия, Македония, Израел, Гърция, Румъния, Бразилия, Малайзия,UK и още чудесни места. Елате да се запознаете!

Полезен микс

Когато погледнете лекциите ще си кажете, “Ей, ама то има една лекция само за PHP. Ъх!”. Съвременният разработчик, трябва да знае много, различни похвати и техники, за да бъде успешен – ние не искаме да имаме само една тема, а много, които да разширят кръгозора и да дадат повече възможности за развитие на ума.

От друга страна, съдейки от личен опит, влизайки в зала с някаква тема от която нямате и идея, може да бъде най-хубавото нещо в живота ви, е поне в професионалния.

 

2016

Отново ще наблегнем на полезния микс от лектори и теми. Ще имаме чудесн обзор на това какво ще се промени в Уеб  и то от представител на компанията, която го променя – Google. Ще имаме един от най-завладяващите лектори в света – Юрген Апело – който ще говори за това как да бъдем щастливи в това, което правим. Това е супер полезно, особенно в света на аутсорсинга, където рутината понякога заема целия ден. А може и да е по-добре.

Ще имаме цяла стая само за бази данни – MariaDB, LivnoDB, MammouthDB, Redis (не, че е база данни де), RocksDB и още и още. Ще имаме UX лекции от двама преподаватели от General Assembly – кой друг може да покаже практики, които променят уеб, ако не те. Ще имаме лекции за програмиране, включително и за LUA- лекторът твърди, че е добра алтернатива на JavaScript – ако ви се иска да я видите – при нас е мястото.

Всички лекции ще са полезни с фокус към практическото. Както всяка година сме поканили и един екип, който постигна много през последната година, за да ни покаже какво и как правят и защо са супер име в света в момента – algolia

Вижте страницата на събитието, за останалите лектори и теми и нека заедно да научим нещо полезно.

За финал

За финал ето покана от Юрген Апело към всички вас.

Моето мнение за част от програмата на Реформаторския блок за Велико Търново

Втората партия, на която намерих програмата и върху която имам “некои наблюдения” е Реформаторския Блок.

Ето какво мисля:

  • Отново в повечето точки липсва КАК ще се реализират всички тези благинки, на някой е написано общото – “фондове, партньорства, държавата”, което за мен е равносилно на нула.

Точка 1: Бла-Бла, ще направим нещо, ако ни изберете и ще сложим една тлъста сума от 3 милиона, за да ни вервате.

Точка 2:

  • Визира се проблем, който трябва да се реши – липса на базова инфраструктура, но не става  и дума за факта, че сегашните и миналите представители на тази формация (и производните и), не са направили нещо по въпроса. (Нямаме мнозинство, ще кажат те)
  • Отново не става ясно, как ще се изгради цялостната инфраструктура в индустриалните зони, от къде пари, къде как и защо ще се строят нови индустриални зони, има ли инвеститори  и т.н
  • Разбира се, нова детска градина е включена, само , че средства за нея ще дойдат от къде?
  • Говори се за генерален план за организация на движението – пак ще попитам – и преди го имаше, какво стана с него? А и разбира се, тази точка и твърде генерална.
  • Говори се за изравняване на качеството на живота в центъра и перифериите – това също е популизъм , първо защото няма ясен план как би станало и второ защото е невъзможно (защото когато качеството в перифериите достигне това в центъра, това в центъра отдавна ще е на друго ниво) (но в перифериите има повече електорат, спор няма)
  • Още платени паркинги  – скоро Велико Търново ще е цялото в паркинги – защо например не направят един в периферията и транспорт до центъра и обратно например с нещо бързо + програма как да се стимулира това? Синятя зона, разбира се, ще носи все повече приходи на общината, докато някой ден на някой не му издържат нервите и вземе да направи нещо по въпроса :)
  • Построяване на скъп полигон, за да може 10 момчетии да се гонят с коли – Защо, колко ще струва и колко гласа ще ви донесе?? Хей ви полигона в беляковец :)
  • Екологични превозни средства – те сега не са ли такива доста от тях? А колко ще струва? А колко ще е билетчето, а кой ще го финансира? А ще го има ли през нощта? А нужно ли е?
  • …и любимото ми за втора точка – решаване на проблема с домашните кучета, чрез картотекиране. (Всички кучета моля да се явят в общината)

Continue reading “Моето мнение за част от програмата на Реформаторския блок за Велико Търново”