Градината на Дядо Йово. Познавате ли го?

Дядо Йово не бил истински дядо, но всички му викали така, още от както се родил. Той имал градина, хубава и плодородна, цялата с дръвчета – ябълки и сливи. Наследил я бил от своя дядо – стар и жилав балканджия, който се трудил цял живот за нея.

Дядо Йово, бил обаче мързелив. Сутрин ставал едвам-едвам от постелята, протягал се, пиел кафе. После излизал и говорил с хората пред къщичката си. Като станело обяд, отивал в селската кръчмица и въздишал как по другите села хората имат я прасета, я крави, а той само една градина. Следобед, Дядо Йово се прибирал, дремвал малко, хапвал една ябълка и една слива от градината и пак се замислял колко е зле живота му.

Градината започвала да се обвива в бурени, а той все нямал време за нея, защото бил зает с мисли за какво имат другите и защо е толкова трудно и той да има едно прасенце.

Един ден дошъл един човек и казал:

– Дядо Йово – градината ти загива, дай аз да я гледам, ще ми даваш някой лев, а аз ще се грижа за нея и ще ти давам по един килограм ябълки на месец и малко сливи.

Дядо Йово помислил и рекъл:

– Брех, момче, арно!

Стиснали си ръцете…

Минали 4 години.

Дядото се сетил, че има градина и отишъл да я види. Не могъл да я познае – всички дръвчета били изсъхнали, а зелената тревица била жълта и отъпкана.
Отишъл той да види момчето и да го пита какво става. Едвам го намерил.

– Абе момче, какво става – запитал дядото, нали имахме сделка.

Е дядо, рекло момчето, суша беше, нали знаеш как е сега. Трудно е, но ето ти малко ябълки и ако се съгласиш да ми дадеш градината за още време, ще направя помпи и ше вземам вода от реката и ще поливам всеки ден, обещавам.

Повярвал му Дадо Йово, стиснали си ръцете …

Минали още 4 години.

Ни ябълка, ни слива. Чул Дядо Йово, че в близкото село има друго момче, дето обещава, че знае как да удвои реколтата два пъти само за година. Станал рано дядо Йово и беж за другото село с рейса в седем часа. Да е там рано-рано.

Видял той другото момче, говори с хората и казва светли думи:

– Из селата има едни други, само лъжат хората, ама нищо не правят с градините им. Вече години наред. Аз знам как да направя вашите градини още по-плодородни.

Извадил той огромна ябълка от джоба си и я показал. Светнали очите на дядо Йово. Казал си:

– Това е то моя човек. Еха.

Заоблизвал се. Отдавна не бил хапвал ябълка и попитал:

– Абе, момче, колко ще струва да се грижиш и за моята градинка?

Момчето го погледнало и рекло:

– Нищо, тук има едни хора и дават пари, ще ползваме тези пари, да направим големи ябълки и сливи, за да може всички да са щастливи. Ти, дядо, само трябва да си гледаш живота, ние ще се погрижим за твоята градина. Спокойно.

Зарадвал се дядо Йово и си стиснали ръцете…

Минали 4 години

Ни ябълка, ни слива, ни по-малка, ни по-голяма. Отишъл да види градинката си – същата, ако не и по зле. Ядосал се Дядо Йово и отишъл в кръчмата. Пийнал 2-3 ракийки и си споделил болката с Буля Маря. Тя казала, че нейния племенник, работи в друга държава и какви градини е оправял, та няма как да не оправи и градинката на Дядо Йово.

Зарадвал се стареца. Върнал се младежа от Испания. Казал, му, че за 800 дни шял да направи градинката му за чудо и приказ, а той трябвало само да стои в къщи и да пие ракийка, да гледа през прозореца и даже му обещал, че след като продаде повечето от ябълките, ще му даде и прасе.

Скочило му сърцето на стареца (вече бил старец, да), просълзил се. Целунал ръката на племеника и отишъл да си гледа живота.

Минали години.

Градинката ставала все по-зле и по-зле, ни ябълка, ни слива, ни прасе, ни Дядо Йово.

Гътнал се стареца с надежда, че ще остави на внучето си барем едно прасенце.

Дошло внучето на погребението на дядо си. Видяло градината, видяло и момчетата, дето се грижат за нея. Хванало една гьострица и ги подпукало. Обадил се на приятели и за 2 години оправили градината. Сега градината цъфти и дава и ябълки и сливи, ама кой да се сети, че трябвало да се хванеш сам да си я оправиш, а не да чакаш някой друг да ти оправи градинката.

Аз познавам много Дядо Йововци, и млади, и стари. А Вие?

Конкурс – Как да накараме Бойко Борисов да отговори на истинските въпроси.

В поредица от интервюта през последно време, премиерът-слънце отговаря на въпроси на хора, които нямат топките да му зададат истински такива.

Затова обявявам конкурс – как да накараме премиера да отговори на въпроси от хора в Интернет по болни за България теми.

Също така, като коментари приемам и въпроси, които да му бъдат зададени, ако се стигне то това, че всъщност успеем да го накараме да не бяга от неудобните въпроси, а да бъде мъжът за който се предлолага че е, а не да се крие зад удобни журналисти и PR.

Наградния фонд е 100 евро и ще отидат при този, който даде най-якята идея как това да се случи. Гласуването ще е открито, ако има повече от една идея.

P.S Коментарите ще бъдат одобрявани един по един, за да филтрираме младежката организация на ГЕРБ :)

Още:
– Парите са от собствени средства (демек заплата) – никой не ми плаща да правя това, просто исках да има някаква награда за идея и/или въпрос – Дерзайте!
– Не съм политически обвързан, като всеки нормален гражданин имам предпочитание, но всичките ми действия са над-партийнни :)

Малко за мен във вестник Утро – Аз съм пират!

Екипът на вестник „Утро“ (Русе) направи цяла страница за мен  :) Можете да я видите от тук, а след това не забравяйте да си купите и вестника.

Разбира се, може и брой без мен :)

screen

Говорихме си за моето време в Русе, за пиратите,  за торенти, за правата ни в интернет, за стартъп инициативите и за други неща, които не успяха да влязат само в една страница.

Мога да заявя, че това е най-добрият материал, които някой е правил за мене.

Благодаря!

 

Малко ресурси: