Всички искат, но никой не казва как

Чета отново политическите платформи на партиите и исканията, били те безумни или не на протестиращите, може би защото ми се иска нещо да се е променило.

Най-тържествено …

Всички, без изключение, казват, “ще променим това или онова, ще дадем без пари това или онова, ще увеличим заплатите с 100%, ще дадем пари за култура, ще решим всичките ви проблеми – с детските градини, с водата, с водопадите, със счупените ви глави“, но отново НИКОЙ не казва КАК ще го направи.

… ви обещавам…

Много е лесно да вярваш на обещание. Много лесно е някой, който не познаваш да ти обещае нещо по телевизора и ти, щот си прост да му повярваш, че ще го направи. Не ви ли писна вече? Не започнахте ли да мислите?

…че нищо няма да направя!

Това се повтаря година след година и може би век след век. Идват някакви нови лица, нищо не правят, стават стари, които никой не обича и после идват пак нови и така, докато всички минат през политиката, поне тези, които не искат много, много да работят здравата за да измъкнат магаренцето от калта.

А дали?

Когато решавате з акой да гласувате, вижте какво предлагат и как ще го направят. Много, ама много популизъм има в платформите на партиите и със сигурност НЕ Е лесно да се управлява държава, както и не е лесно да се управялва каквото и да е било.

Примери?

Ще увеличим заплатите веднага:

Това е все едно вашия работодател да го направи – да ви даде следващия месец двойна заплата – ще гласувате за най-добър работодател, нали? Проблемът, е че след този месец, фирмата няма да я има. С държавата е малко по-различно, защото не може да я няма и за това трябва да вземе от другаде пари, което ще значи по-малко пари за децата ви.

Ще има безплатен интернет навсякъде:

Кой ще го даде? Разбира се има начин, но почти нокой не казва как ще го направи.

Ще създадем зелени работни места:

Къде има зелена икономика, че да има зелени работни места?

Четете, анализирайте, мислете, не бъдете овци.

Надежда за България?

Бързам да напиша тези редове, докато още ми е “прясно” в главата, всичко онова, което запомних от България.

Не бях идвал в София от година и половина, ако не и повече. Последната ми визита беше именно за да напусна милата ни страна с един стар Опел, пълен с тенджери ,чинии и най-ценното  – моето семейство.

Консерва?

Още щом кацнах на летището в София и качвайки се на таксито ме блъсна мириса на застояло, не че таксито не беше наред, а това, че нищо не се беше променило.  Хората все така гледаха тротоарите, унили, тъжни, пълни с празнота.  Колите – стари, мръсни, пушат като комини, бръмчат. Улиците- пробити, мръсни и самотни.

Тъжно ми стана, надежда всяка оставих, след като говорих с доста хора за “революцията”. Уви революция само на думи, но не и на мислене и на дела.

Срещите

Видях се с доста приятели, прекарах си чудесно, за което истински благодаря. Такива приятели не мога и не искам да имам където и да е било другаде.

Ицо Генев, обаче върна надеждата ми, че нещо може да се промени в България. Въпреки всичките трудности, които му поднесе живота, той не се отказва, за разлика от мене и аз ще помагам доколкото мога, не защото искам да се върна, а просто защото искам да върна услугата на страната, която ми даде доста неща, докато растях и не осъзнавах, че живея в блато, от което е трудно да се излезе.

Сега, обаче, блатото може да се пресуши и на негово място да се построи беседка, за повече едва ли имаме сили.

Видях се и с Дойчин, с когото едно време успяхме да постигнем да има денонощен градски транспорт в София. Той разбира се свърши по-голямата работа, но сега говорихме на различни теми и макар, е сега е част от проект, който не ми е на сърцето, обещах да помагам на добри идеи да се случват.

Аз работя с хора, а не с политически партии.

Уважавам хора, без значение дали са част от някакъв проект или не, когато идеята или проектът е в насоката в която аз искам да работа – аз работя. Не преценявам хората по това “какви за на цвят”, а по това какво могат и по-това до колко им вярвам.

 Телевизорът

Без да искам включих телевизора, гледаше ме лицето на Христо Мутафчиев. Поредното доказателство за това, колко се променят хората, когато им дадеш власт. Според него точно по време на криза, хората, трябва да ходят на театър, защото това е начин да избягаш от реалността.

ТОЧНО сега не е време да бягаш от реалността, защото това правим последните 30 години, ако не и повече – БЯГАМЕ. Сега е време да се променим и да работим.

После каза, че ако били спрели средствата за култура, културните работници, щели  да излязат с лъжици и тенджери да дрънкат и в Брюксел щели да ги чуят. Да, по едно време плашеха с Москва, сега с Брюксел.

В страна, в което се смята чалгата за култура, според мен всички “културни работници” са се провалили жестоко. Промяна трябва, а не заплахи. Добри културни проекти, а не смешни филми, които само създателите им ги разбират,  другите се правят, че и те ги разбират, за да не изглеждат глупави.

Не да намираш “път към Вежди”, а пък към сърцата на хората, за да ги накараш да мислят, а не да бягат от реалността.

И сега?

Ще си проличи какво ще правя от сега на татък, но ще бъда доста по-активен отколкото сега, защото има много малка надежда, че нещата ще се променят, но не сега.

Аз имам план!

Change the education worldwide by remixing the web

We want to empower students to show their originality and knowledge, all while speaking to them in languages they understand: Multimedia and the Web.

Through discovery and implementing new ways of teaching, we could inspire the creativity of the next Steve Jobs, Jeff Bezos, Larry Page or Sergey Brin to create something new, exciting and special.

The initiative is on: Go and check it: http://changedu.org

Don’t forget to read the manifesto

Прага – първи впечатления.

Тъй като вече почти цял месец сме в Прага, реших да споделя впечатление за страната и за хората:

  1. В България промоциите за бира почват така – “купи си една бира” и  ….,а в Чехия започват “събери 60 капачки” и …
  2. Откриването на фирма става за няколко минути, няма нужда дори да си техен гражданин;
  3. Ако работиш като “фрийлансър”, 60% от това, което получаваш са ти признати разходи. Върху останалите 40% се начисляват данъци и осигуровки.
  4. Ако не си турист, тогава можеш да видиш истинската красота на Прага;
  5. В Чехия имат най-ужасните магистрали в Европа;
  6. Ако не знаеш чешки, не те приемат на сериозно почти никъде;
  7. Чехите си мислят, че всичко им е наред.
  8. Чехите са по-скоро студени хора.

Подарявам “IT” книги

Подарявам книги, ако дойдете да си ги вземете от Велико Търново или сте си от тука:

0. Social web applications
1. Web security testing CookBook
2. Twitter API.
3. The art of project Management
4. Using Drupal
5. Universal Design for Web Applications
6. Programming Firefox
7. Linux Cookbook
8. Object Oriented Modeling and Design for Database Applications (много яка)
9. Ръководство за Linux
10. Visual Studio .net -поглед от вътре
11. Perl, CGI и JavaScript
12. MS .NET framework
13 Професионално програмиране с PHP(4) на Wrox
14 Active Server Pages 3.0

Aко някоя библиотека ги иска комплект така – готов съм да ги даря. Срок до 4-5 октомври.

Подадох сигнал в КЗД, пък!

Току що подадох сигнал в Комисията за защита от дискриминация (входящ номер: Вх.№ 44-00-3002/16.08.2011) по повод ето такива реклами и най-вече практики със основанието, че:

“Грешно се наслагва и в децата и в обществото, че майката е по-важен родител от бащата и ще детето има нужда само от нея.”

Рекламата

Освен визуалната концепция, в видео и аудио варианта детски гласове повтарят жално “Мамо, къде си” и “Мамо, кога ще си дойдеш” и т.н в този дух. Това дори не е първата такава, има много, ако се заслушате в подобни кампании за набиране на средства за деца.

Табелите
В повечето магазини има каси за “Майки с деца” или в автобуса има места за “Майки с деца” или има отстъпки за “Майки с деца”, ама не и за “Родители (настойници) с деца”

Надявам се комисията да излезе с адекватно решение :)