Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.

След като поне десет пъти обещавах да напиша този текст, ето го – само два дена след като моята естонска фирма официално е стартирала дейност и първото събитие, което ще организира вече е факт.

Как започна всичко?

Случайно видях за това, че Естония предлага цифрово гражданство преди няколко години, но в края на миналата година реших да кандидатствам. В общи линии е губене на време и пари, си казах тогава и на си пуснах документите, ей така от любопитство, за да подкрепя инициативата. В общи линии, получавате електронен подпис, който е валиден в Естония, скоро и в целия ЕС и имате право да си откриете фирма и да я управлявате онлайн, без никакви разправии.

Продължете да четете “Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.”

Човек на годината умря, да живее човек на Фейсбук

Въпреки, че бях (де)номиниран два пъти и спечелих един път (с електронна граница) считам, че тази година конкурсът тотално се изложи (не можах да намеря по мека дума) с изискването, цитирам:

 

За да гласувате, трябва да имате регистрация във Facebook.

Изискването за регистрацията в някакъв сайт, който изобщо не е, ама никак не е известен с опазването на правата на човека и с докладването на какви ли не неща към американските и не само “тайни” служби не ми се връзва със духът на конкурса.

Второ, ами ако искам да гласувам БЕЗ да ми се вижда за кого съм гласувал – все пак тайната на вота е право, макар, че онлайн това не е много осъществимо, все пак бих искал да има начин да гласувам по-друг начин (а такива много колкото искаш)

Финален аргумент: Преди 3 години спечелихме с електронна граница именно за това, че се борихме за цифровите права – това, което сайтове като фейсбук нарушават, а сега се оказва, че е изискване да имаш акаунт там, за да гласуваш за Човек на Годината.

Това е!

Шистовият гъз да го духа

Много, много зелени хора са “разочаровани” от това, че ПП “Зелените” влязоха в т.нар Реформаторски блог, заедно с партии като ДСБ, която напира за шистов гъз и ДБГ, която пък е за развитие на ядрената бомба за мирни цели.

Да
Разбирам ги – хора, който цял живот са се борили за екологични каузи, пропити с мисленето на човек от НПО не биха могли да реагират по друг начин.

И аз
Аз също реагирах така преди години, когато човек, който много уважавах, направи (според мен) грешно решение с гласуване на един проекто-закон, но трябва да се отдалечим малко от каузата и да погледнем голяма картинка.

Ама
Няма как да се бориш за банана, ако още си в клетката, затворен като маймуна.

Компримис?
Политиката и в частност зелената политика (в България) минава през нещо наречено по-висша цел – това, заради което хора с огромни различия седнаха на една маса (и то не да пият ракия) и решиха – ние искаме смяна на модела.

Файт
За да можеш да се бориш за идеята си – било за екологична или друга кауза, то ти трябва да имаш СВОБОДАТА да го правиш.

Корупция
Докато тук управлява олигархията, корупцията и хората с парите, ще постигаш частични победи и то победи, който някой ти позволява да постигнеш.

Как
Сега е времето да се обединиш с други, които мислят така и да постигнеш първата победа, после ще дойде времето да отстояващ своята кауза и да спориш и обеждаваш хората, с които си стоял рамо до рамо преди, че шистовия газ е… или ядрената енергетика е….

Страх
Ако си мислите, обаче, че “Зелените” ще изменят на принципите си и ще легнат на някоя партия, само и само за да влязат в ПралаМЕНТА жестоко се лъжете, милички.

Политиката е мръсна игра, трябва да се оцапаш. Затова подкрепете хората, които искат промяната, а после, ако изменят на някой зелен принцип, хващайте дървото и бой.

Това е граждански контрол!