Firefox взе наградата за най-добро средство за достъп до уеб на наградите WebWare. На второ място е Opera, а на трето е IE.
WordPress, който задвижва и този сайт, взе първо място в категорията за уеб-публикуване.
Избора на победителите стана след гласуване за определен период от време на сайта на наградите, които са част от големия портал CNET. WebWare e награда за най-добра Уеб 2.0 услуга или сайт.
Конференцията за интернет технологии и бизнес ще се проведе на 29 и 30 юни в морската ни столица Варна. Основен акцент тази година е Web 2.0 – принципи, технологии и умения за комуникация и споделяне на съдържание.
През двата конферентни дни могат да се видят много лекции и демонстрации и на теми като програмиране, техническа документация, база данни и изграждане на уеб.
За първи път тази година ще имаме представяне на венчър фонд, който ще инвестира в България сериозна сума за стартиращи проекти и компании. Ще бъде показана схема за кандидатстване за финансиране в този фонд. Всички участващи ще могат да говорят лично със представителите му по време на конференцията и да получат възможността да финансират идеите си.
Другото интересно нещо, ще е присъствието на голямото издателство O’Reilly, което идва за втори път у нас. Всички участващи ще имат възможността да видят новите заглавия по тематиката на конференцията и да си ги закупят с голяма отстъпка.
Футболната среща между отбора на отворения и затворения код, борсата за предлагане и търсене на работа в ИТ сферата и многото интересни лекции ще дадат капка приятна емоция, за да стане цялото събитие полезно и приятно за всички участващи.
Елате да комбинираме технологиите, морето и слънцето във Варна. Участието е безплатно
Спомняте ли си, ето този материал? В него се споменава за подаръци на държавните служители. Повечето от тях трябваше да получат безплатно за домашно ползване вече купени лицензи за Уиндоус.
Наш таен източник сподели, че благодарение на сигнала подаден към комисията разследваща опити за корупция на държавни служители, това е прекратено.
Все още няма официално потвърждение, но сигурно няма и да има. Тези неща стават „под масата“, както винаги. Важното, е че обществото на отворения код мина една стъпка напред.
Son of Bill Gates asks his father:
– Dad, I’d like to try to have sex, what should I do?
– That’s simple, sonny. Just take the biggest car from my garage, dress
the best suit you have and take the girl into the most deluxe restaurant
in the town. Rent a horse chariot in the evening and take her for a trip
around the lake. Buy her the biggest bunch of flowers you can buy.
Finally rent a president suite and she’ll be yours. And that’s all.
– But Dad! Where are the romantic walks, grazes, reading of poetry in
the moonlight, flirting …
– My boy… all this was invented by the Linux folks so that they can
have sex for free.
Списанието за отворен код и култура, първоначално се издаваше в PDF формат и имаше над 100 000 сваляния, което си е своеобразен рекорд за такова издание в България.
Сега, списанието излиза с нов формат – изцяло уеб базиран, подготвен със свободен софтуер, с много повече актуална информация, аудио/видео подкаст, с преглед на актуалните блогове свързани с тематиката на списанието и повече он-лайн съдържание.
Ето и част от съдържанието:
–––––––––––––––––-
Видео: Първата за България OpenArt конференция. Какво е свободна култура. 20 мин видео.
Шрек 3 и линукс – какво е общото
УебТех 2007 наближава
Fedora 7 Moonshine
Обяви за работа свързани със свободни технологии
ИТ хумор
Свободно изкуство
… и още доста материали.
Следете сайта за информация за тези теми, които са ви най-интересни. Всеки ден ше има нещо ново.
Адресът на списанието е http://spisanie.cc и разбира се е под (cc) лиценз
Едва ли има друг белег за еволюцията на човечеството, какъвто е изкуството, което творим. Едва ли имаме друга по-тясна зависимост между моралните и човешките ни ценности, емоциите и съпреживяното ни минало, толкова близко изразена чрез изкуството. Създавали сме своята култура стотици и хиляди години назад в миналото.
С въглени сме драскали по стените на пещерите, със сечива сме моделирали дървото, камъка и металите. Отливали сме скулптури, строили сме архитектурни паметници, пеели сме песните си и разказвали историите си от поколение на поколение… Рисуваме със светлина и до днес. Нищо че в ръцете си вече държим високотехнологични апарати с вградени множество специализирани микрокомпютри – в телата, в обективите, в аксесоарите. Въпреки технологиите – фотографията продължава да бъде все онова същото рисуване със светлина от времето на лентата или дагеротипията. Продължава да бъде израз на същия човешки стремеж да улови магията на емоциите, мимолетността на спомените, да разкаже без думи душите ни или това, което искаме да споделим с останалите.
Човечеството създава изкуство от първия ден, в който е съществувало. Много преди златото да има стойност, преди да същестуват парите, държавите, законите, правилата, юристите и… нашият свят – такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме днес. Хората имат нужда да създават и консумират изкуство за да изразяват себе си, емоциите си, да се впечатляват взаимно, да се сближават, да общуват помежду си. Когато сме живели в племена, изкуство са създавали всички – то не е било елитарно, не е изисквало ценз, защото се е правело единствено с душа. Границата между актьорите и публиката се появява много късно – почти в наши дни, на фона на хилядолетната ни история – и приблизително по същото време, когато изкуството започва да се комерсиализира.
Появата на шапката за пари пред огнегълтачите и змиеукротителите, еволюирала до билетчето за вход в наши дни, дава на публиката професионално изкуство, но и я пресъздава като пасивен зрител, заедно с появата на границата между творецът и консуматорите на култура. И тази дистанция сякаш охлажда вековната топла връзка между изкуството и неговата публика.
За нас днес е естествено и лесно да се чувстваме зрители. Малцина се престрашават да се нарекат творци. Професионализмът често налага шаблони, недостижими за обикновените хора, а юристите превърнаха изкуството в бизнес, оплитайки го в строга система от правила за авторски, издателски и разпространителски права. Толкова сме свикнали с концепцията All rights reserved*, че дори не се запитваме защо всъщност си купуваме билетче, когато преди филма в киното гледаме поне петнадесет минути реклами. Музиката, която купуваме не можем да копираме за приятелите си, нито можем да използваме фотография, която ни е харесала за колаж, без разрешение.
В същото време живеем в ерата на Интернет, радваме се, че сме част от online поколението, което споделя през мрежата всичко. Технологиите не само обезсмислиха географските граници, те дават в ръцете на обикновените непрофесионалисти повече инструменти и възможности да творят и споделят. И същите тези непрофесионалисти, може би някак по инерция, много често не чувстват нуждата да са близо до публиката си. Бързат да се подпишат под всичко свое с логото “Всички права запазени”, което всъщност съвсем не ги прави автоматично професионалисти.
В противовес на това за щастие има и достатъчно много хора, които щедро споделят творбите си. Те не винаги претендират за професионализъм, но всъщност правят онова изкуство по онзи човешкия начин, който сме изоставили в миналото си. Преди дистанцията между твореца и публиката. Когато изкуството се прави от хората за самите тях – безкористно и без граници и условия, когато то е истински свободно – за преразказ, за споделяне, за подаряване… без билетче за вход.
И това не е романтична утопия – договорите за употреба Creative Commons набират все по-голяма скорост и популярност в това същото наше време. При това те не са контратеза. Те дефинираха революционната допълваща концепция Някои права запазени**. С идеята да улеснят тези, които нямат нищо против ако техните фотографии, текстове или музика се разпространяват свободно само срещу цитиране на името им, или за някаква некомерсиална цел. Тези договори са преведени на много езици, включително и на български и са ползват все по-масово по целия свят.
Свободната музика, свободните фотографии или свободната литература всъщност са едно приятелско отношение към публиката, което се отплаща с любов и популярност. Хората обичат да споделят и да си показват красиви неща. Така авторите печелят популярност без да имат меценат или издател. Феновете им осигуряват безплатно разпространение само защото харесват нещата им. Успешните автори биват забелязвани и уважавани от най-важния субект – тяхната публика. Която вече не е пасивен зрител – тя подсказва идеи, прави колажи и ремикси, преразказва свободно, защото е изчезнала страховитата бариера на забранителното “Всички права запазени” равносилно на “Не пипай!”. Освободените идеи могат да надживеят автора си, да се доразвият като производни творби и да бъдат преразказани от много хора след него – точно както преди се е създавал фолклора.
Фотографията за мен е най-голямата ми страст. Много повече от хоби. Живея с тази любов от малък. И последното, което ме вълнува е дали някога ще спечеля нещо от своите снимки. Те се харесват на някои хора, а на други не. Аз харесвам някои от тях повече от други. Важното за мен е, че аз съм съпреживял създаването им. Получил съм своята отплата. Затова има значение за мен и хората да имат възможно най-малко бариери за да се докосват до тях. И до всичко, което им харесва. Да си правят копия, защото изрично им го разрешавам. Едно изкуство, колкото и уникално да е то, ако не докосва никого и няма своята публика самото то е лишено от смисъл и значение. И ние хората и нашето изкуство съществуваме единствено заради другите… Затова съм решил да раздавам фотографиите си свободно – за всички, които намират нещо в тях.
И вие, които четете това – опитайте – следващия път, когато снимате – извадете две-три снимки от своята серия и напишете под тях, че те са свободни под някой Creative Commons договор. Можете да публикувате така във Flickr например. Запазете си някои права, а не всички. На адрес http://creativecommons.org/ ще научите как. Правете го понякога поне, ако не редовно и ще видите, че няма нищо лошо ако споделите малко повече от себе си с другите. Те пък някой ден ще го направят за вас. Ще можете и вие да преразкажете чужда идея по своя начин, без да ви обвиняват в плагиатство. Ще можете да комбинирате своя идея и подсказано от друг автор изпълнение. Ще можете да добавите свободна музика към своята презентация, защото някой вече е споделил творбата си с вас. А ваша снимка може да стане популярна, само защото някой музикант я е предпочел за корица на албума си. Така с времето ще има много свободни фотографии, музика, литература. И ние хората ще имаме повече избор и по-малко пречки да провокираме взаимно креативността си.
Повече от пиратството могат да ни ограбват единствено бариерите, които сами си поставяме пред себе си. И свободното изкуство е един от начините да бъдем по-истински, повече човеци и повече творци. Най-малкото никога не е късно да опитаме…
Йовко Ламбрев
yovko.net
Тази статия е написана специално за Photosynthesis, но може да бъде копирана и разпространявана свободно по волята на нейния автор, съгласно условията на договора за употреба Creative Commons – Признание.
Какво е свободен софтуер?
Свободен софтуер е термин, с който се определят компютърни програми, чиито автори дават право на потребителя да ги използва, копира, изучава, променя и подобрява. За да бъде свободен един софтуер, лицензът му трябва да гарантира следните четири основни свободи на потребителя:
Свобода да използва програмата за всякакви нужди.
Свобода да изучава начина на работа на програмата и да я променя за собствени нужди.
Свобода да разпространява програмата.
Свобода да променя програмата и да публикува променената версия.
Свободният софтуер се разработва от общество от разработчици по света, а не от конкретна фирма. По последни данни, софтуерните фирми в света помагат за разработването едва на 15% от свободния софтуер. В неговото създаване няма нищо тайно или скрито и поради това потребителите закономерно му гласуват по-голямо доверие що се отнася до опазване на личните данни или безопасността в интернет, например. Наред с другите му привлекателни характеристики трябва да посочим и факта, че повечето продукти на свободния софтуер са безплатни. Все добри причини за да бъде свободния софтуер наистина търсен и предпочитан.
Примери за свободен софтуер са:
Ubuntu, Debian, FreeBSD, OpenBSD са свободни операционни системи.
GNOME и KDE са свободни среди за работа.
Свободният OpenOffice е мощен, пълнофункционален офис пакет с възможности за текстообработка, електронни таблици, презентации и др.
Firefox е най-бързо развиващият се интернет браузър, който също е свободен.
Има ли не-свободен софтуер?
Да, има. Примери за такъв софтуер са повечето програми на Microsoft, Adobe, Corel и много други компании, които продават своите продукти на пазара. Те не гарантират правата на потребителя, описани в предния абзац. Програмите им са защитени от евентуална външна намеса и много от недостатъците им остават скрити.
Интересно е, че при анализ на работата на офис приложения (Microsoft Office и OpenOffice) се установяват разлики в полза на софтуера с отворен код.
Времето, прекарано в работа по даден документ с Microsoft Office е значително по-дълго от времето, прекарано в работа по документ, когато се използва свободният OpenOffice.
При анализ на продуктивността, резултатите също са в полза на OpenOffice. Като цяло, работата с Microsoft Office показва значително по-ниска продуктивност от тази на OpenOffice.
Икономическо значение на свободния софтуер
Дялът от пазара на свободен софтуер е най-голям в Европа. Следват Съединените щати, Азия и Латинска Америка, като се очаква през следващите години Латинска Америка и Азия да заемат челните места. Изчислено е, че ако трябва да бъде разработван, тестван и дистрибутиран от фирми, свободният софтуер би струвал около 12 млрд. евро. В Европейския съюз компаниите са инвестирали 1.2 млрд. евро за разработка на свободен софтуер. Това е донесло 263 млрд. евро печалба за година и 565 000 работни места.
Специалистите прогнозират, че до 2010 г. секторът от икономиката, свързан със свободния софтуер ще достигне 4% от брутния вътрешен продукт на ЕС. От друга страна работата в областта на свободния софтуер спестяват на индустрията 36% от инвестициите в изследване и разработка. Това позволява средствата да се пренасочват към други нужди и да се повишава ефективността на софтуерните компании.
Правото на потребителите да изискват качество на продуктите и услугите се счита за ключово социално и икономическо предимство в Европа. Качеството обаче не е само функционална характеристика на продукта. То включва и начините на производство, социалните аспекти, екологията и опазването на околната среда. Доказателство за това е все по-бързо разпространяващото се потребителско поведение свързано със справедливата търговия, намаляването на консумацията на енергия от сградите и уредите, биологичните храни и устойчивото потребление. В този списък на потребителския активизъм през последните години се включва и ползването на свободен софтуер.
Какви са изводите?
Шеста рамкова програма на ЕК финансира специален проект, анализиращ икономическото влияние на свободния софтуер. Ползите от неговата употреба стават все по-очевидни. Почти във всички случаи използването на свободен софтуер е свързано с намаляване на разходите в дългосрочен план и по-ниска цена като цяло. Ако добавим и въздействието върху останалата част от софтуерната индустрия и околната среда, свободният софтуер се очертава като изборът на бъдещето.
Електронните отпадъци
Този месец Грийнпийс съобщи, че Vista, новата операционна система на Microsoft, би могла да увеличи значително количеството електронни отпадъци. Въпреки че системата предлага само две нови функции,тя има високи изисквания към персоналните компютри. Ето защо много от тях няма да могат да работят с Vista и ще се наложи да бъдат заменени с нови.
“Чрез Vista, Microsoft може действително да ускори излизането от употреба на половината персонални компютри в света, особено в отсъствието на цялостно функционираща глобална система за рециклиране на старите машини”, казват от Грийнпийс.
SoftChoice Corporation анонсира, че 50% от настоящото поколение персонални компютри са “под необходимите изисквания за основната система Windows Vista” и 94% не са подготвени да работят с версията Windows Vista Premium.
Каква е алтернативата?
Алтернативата е в ползването на свободен софтуер. Пример за свободна операционна система е Линукс (Ubuntu, Debian и др.), която съществува от 1991 г.
Според проучване, изготвено от Университета на ООН – Мерит в Холандия, България е на едно от челните места по употреба на свободен софтуер. Около 70% от правителствените структури използват свободен софтуер и софтуер с отворен код, 40% от правителствените чиновници използват OpenOffice, a 70 % – браузър Firefox.
Преминаването към Линукс може да предотврати милиони тонове токсични отпадъци под формата на стари чаркове от компютри. За оползотворяването на всеки изхвърлен компютър са необходими около 240 литра гориво. Умножете това по 17 милиона ненужни компютри и ще получите огромната загуба за околната среда.
Автор: Асен Ненов, сп. Потребител, бр. 3.
Sofia, June 11th.