От днес се приемат номинации за първите блог-награди на републиката. Ако имате блог или четете всеки ден блогове – хайде на наградите.
Месец: май 2008
Христо Ботев .ком
Днес случайно попаднах на този сайт hristobotev.com, носещ гръмкото заглавие -‘официален сайт на легендарния български поет’.
Как може един сайт за историческа личност да е официален, а друг пак за него да не е? Сигурно той им е казал да го направят? Стига глупости.
Недоумявам.
Другото което ми направи впечатление е че под всяко стихотворение стои следното:
© 2003 – 2008 M3 Communications Group, Inc. Всички права запазени
А всички много добре знаем, че произведенията на Христо Ботев са вече обществена собственост, а не със права на медийна агенция.
Недоумявам
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин –
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: „Хайде на Балкана!“
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем, и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия напук врагу,
напук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!
–
Произведенията от този автор са oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.
Я да видим кой е вашия фаворит за Евро 2008
Малка анкета:
n
{democracy:5}
Майната му на нормалния живот
Писна ми, мамка му, писна ми. Взех си раницата, качих се на първия автобус за извън Габрово и се настаних на седалката.
Пътя вървеше гладко, минаваха дървета, каруци и кръстовища.
Накъде по средата на пътя помолих шофьора да спре. Видях един рид и се закатерих натам. Красота.
Седнах на полянката най-горе на малкото връхче и се загледах в синевата.
Ама то чудно, бе. Мирише на пролет, птичките пеят, пчеличките жужат, една къртица копае дупка и ме гледа ококорено.
Идилия ви казвам, идилия.
Само виковете от близката лудница в дерето ме караха да осъзнавам, че съм на Земята. Не бях я забелязал преди, но се помъчих да я игнорирам.
Полегнах и се загледах в слънцето. То допираше лъчи до лицето ми. Стана ми приятно и забавно. Нещо изшумоля зад мен.
„Сърничка“ – помислих си аз.
Инициатива “Създай Късмет”
Вижте, какво намерих на блога на Alia.
Изискванията за участие са съвсем простички: днес изпусни/остави/забрави нещо мъничко, някъде, на улицата, на пейката в парка. Със сигурност от десет души, които минат от там, поне един ще го види и ще си каже: “А, късметче! Днес ще ми върви!” и ще си повярва. Най-лесно е да изпускаш стотинки, всякакви малки джунджурии, фибичка, ластиче, запалка. Може да “забравиш” книги, днешния вестник, който вече си прочел. Не можеш да си представиш твоите изпуснати 10 стотинки какви чудеса биха извършили с някой неуверен човек, тръгнал на интервю за работа, например.
Изпусни нещо !
Fring – говори с много хора през мобилния си.
Днес докато се мотах из интересни сайтове, изморен от многото задачи попаднах на интересно приложение наречено Fring.
С няколко думи това е приложение, което ви позволява да си говорите с познати в мрежите на Skype, Gtalk и всеки jabber, ICQ, AIM, Twitter и други. Интересното в този прдодукт, е че дори нямате нужда от SIM карта за да говорите с приятели и познати.
Освен текстовата комуникация, можете да говорите и по VOIP, а освен това, можете да говорите през приложението с реални телефонни номера, на ниски цени.
Какво по-чудесно от това. Единственото условие е да разполагате с телефон с wifi и свободно място за инсталация.
Има версии за symbian, iPhone, UIQ и дори за Windows mobile.
OpenClub ви кани да станете член.
Целта на този клуб е да събере на едно място всички хора и фирми интересуващи се от свободни технологии и принципи. Ако сте фен или сте чували нещо за следните неща, то тогава мястото ви е тук:
1. Отворен код
2. Свободен софтуер
3. Gnu/Linux
4. Unix
5. *BSD
6. Отворени стандарти
7. Свободна комуникация
Освен събирането на хора с еднакви интереси, ние сме си поставили за цел и популяризирането на горните понятия в региона в и около градовете Велико Търново,Габрово, Плевен, Разград, Търговище, Шумен, Севлиево, Ловеч и всеки друг в Централна България.
Затова, ето какво ще правим конкретно:
* Ще популяризираме свободните операционни системи с Install фестове, баркампове и други събития с такава насоченост. Ще бъдем и част от големия OpenFest, всяка година;
* Ще осигуряваме материали и обучение на всеки желаещ да се занимава с тази тематика. Ще подкрепяме бизнеса, когато има нужда от конкретни решения с отворен код;
* Ще организираме курсове на различни нива и теми;
* Ще се събираме да пием бира и да дискутираме всичко, което ни е интересно.
За да се регистрирате – пратете празен мейл на openclub-subscribe@googlegroups.com или ако имате акаунт в Google – тук
Майната ѝ на топлата бира.
Иван седеше на бара и усилено се взираше в русокосата едрогърда, бивша червенокоса и може би и бивша чернокоса девойка, която стоеше в кафенето.
„Малииии, ако ми падне, ша я скъсам“ си мислеше той, докато погледа му блуждаеше около нея.
– Жорооо, дай две бири, ама големи. – Викна кака Минка през масите.
– Днеска ‘секи смучи бири, уа – каза Жорката като си бръка в носа. – Я, каква жега е настанала ,направо не’ам нерви да седя зад бара.
– Ми смукни му и ти една – предложи кака Минка – и без друго само тия двамата са ни клиенти.