Идва време за OpenCamp. Този път решихме да няма точно определен вход, а всеки да даде колкото и ако иска.
Този пост ще направи няколко обобщения на всичко, което научих от този процес:
1. В България този модел не работи, в страните извън България със събраните суми, можеш да покриеш част от разходите или поне да си позволиш 1-2 кафе-паузи, тук е достатъчно да стигнеш с кола от Търново до София и да се върнеш.
2. Има 5 вида посетители:
– 2.0 Идвам да слушам, да се наплюскам и да си ида, Open значи безплатно;
– 2.1 Любопитно ми е, полезно ми е, ама няма да дам пари щом не съм длъжен, нищо, че имам;
– 2.2 Нямам пари, но искам да участвам – супер, че мога да науча нещо;
– 2.3 Полезно ми е, ще дам 20 -30 лева за организаторите;
– 2.4 Има и хора, които правят толкова много неща за отворения уеб и свободата, че аз лично не мога да им искам пари.
3. Доста ще искат качествено събитие, без да са дали 1 стотинка за участие и после ще мърморят, че нещо не е както наред, нали има спонсори – що и ние трябва да даваме пари.
4. Всички лектори са дошли доброволно в името на това, че България е бедна страна и няма да вземат и един лев, дори и хотела няма да им платим, а можеше.
5. Събитието изисква всички, които участват да са заинтересувани от темата и да участват в дискусиите – има хора, които ще седят в ъгъла и ще мълчат – да гледат сеира.