За пореден път българското общество се очудва на това, как може тези който са били избрани с техния вот за Европейския парламент да гласуват някакво глупаво решение, което да „забрани торентите“ или да наруши някакви права. ( там се гласува на кило и по политически съображения, а не с мисъл за отделния гражданин – поне нашите евродепутати, който се чувстват недооценени и правят каквото правят другите)

Ние сме добри в учудването и в правенето на Facebook групи, за да се „борим за правата“ си като падне мандалото и във вдигането на шум, който отминава само след 2 дни – дори не може да стигнем лимита „всяко чудо за три дни“ – защото сме мързеливи или просто защото така сме свикнали.

Когато започнахме (Електронна граница) борбата срещу АCTA – преди 2 години (ако не беше и по-рано) всички гледаха с недоверие и с известна доза глупост в очите – кви ги плещят тия – по същия начин, по който говорихме за „задържането на данни“, няколко години преди това.

Когато това се случи и когато хората осъзнаха, че доста от правата им се нарушават, започнаха да се „борят за правата си“.

Хора, борбата за права се прави постоянно, а не само когато прочетете нещо във вестника – тогава вече е късно – много късно и не може да се поправи – поне не толкова лесно, колкото преди да бъде гласувано.

Омръзна ми да бъда пророк, но знам какво ще се случи след 2-3 години – хич не е добре. INDECT му викат, да ви кажа ли и други проекти за „борба с престъпността“ – няма смисъл, наистина няма.

България е блато, в което тези, които имат смелостта и акъла да направят нещо, биват дърпани от другите надолу, само за да не се разплиска водата.

Журналисти, моля не ме търсете постфактум – помагайте на хората, които се борят още преди да се е случило!!! Моля ви!
Хора, организирайте се докато не е късно!
За всички останали – приятно киснене в блатото.