Защо да използваме отворени формати – брошура за издатели

Тази брошура е част от кампанията за популяризиране на използването на отворени формати в обмена на информация.

small.png

Ако имате познат, или пък сте издател на информация, прочетете я или я изпратете на някой, на който мислите, че ще е полезна. Издатели на информация са:

– Уеб-сайт, който има документи за сваляне
– Рекламна агенция
– Вестник, списание или друга медия, която изпраща информация
– Министерство или институция, която публикува документи
– Всеки, който има на сайта си електронни документи.

Изтеглете Брошурата .Сайта на кампанията с повече информация и данни, се намира, ето тук.

За да си комуникираме електронно с държавата, трябва да си плащаме.

Въпреки всички изказвания за това, колко е желателно гражданите да се научат да работят електронно с правителството и с държавните стуктури, все още има една неопреодолима пречка – парите.

Едва ли има друга държава в света, която за да си комуникираш легално с нея, трябва да разполагаш поне с 1000 лева.

За какво става дума?
Нека да погледем изискванията за е-документите, които могат да бъдат подадени към кое да е министерство. Вземаме за пример Министерство на Транспорта. На страницата му, четем следното:

Услугата използва само валидни електронни документи. Към момента валидни за МТ електронни документи са документи със следните характеристики:
Документите са в един от следните формати:
PDF (Adobe Acrobat v6.0)
DOC (MS Word минимална XP или 2003)
XLS (MS Excel минимална версия XP)

Програмите, който генерират такъв тип документи, които са ЕДИНСТВЕНИТЕ, които се приемат от всички министерства се генерират/ създават от определени програмни продукти, чиято цена е именно около 1000 лева, която включва Операционна система Microsoft Windows – минимум версия XP и Майкрософт Офис (или Adobe Acrobat).
От тези данни, можем да направим извода, че ако нямаш 1000 лева, не може да използваш правото си, да комуникираш електронно с държавата. Ако пък ти се налага да подадеш Жалба, се налага да станеш “пират”, за да изпълниш изискванията на Министерствата за валидни документи или да извадиш 1000 лева.

Такива изисквания има и на сайтовете на почти всички Министерства и агенции, което навява идеята, че това е заповед на Министерски съвет, което задължение да направи тези изисквания се вменява от Закона за електронния документ и електронния подпис (Член 13, ал.3)

Най-често подаваните документи електронно се очаква да бъдат, следните, определени от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите:

  • Жалба
  • Молба
  • Сигнал
  • Предложение
  • Писма по подавани жалби, молби и др.

Какви са предимствата на е-общуването
Възможността за електронна комуникация е чудесна. Представете си, че човек от Варна иска да подаде жалба, за това, че Министерството на Културата, нампрмер, не си е свършило работата и от това бездействие се е затрил паметник на Културата. За да направи това, трябва да дойде до София и да го внесе лично.
От Е-платформата на министерствата се очаква да се спести това разкарване, като се дава лесна и общодостъпна възможност това да стане он-лайн, лесно и за секунди. Да, но още не е така.

Защо се налага да плащаме за да използваме услугите на е-правителството, когато те трябва да бъдат безплатни и общодостъпни за всеки български гражданин.

P.S. Генерирания PDF от OpenOffice НЕ отговаря на изискванията за версия. Adobe Acrobat 6.0 генерира версия PDF 1.5, a OpenOffice – PDF 1.4

Банка ДСК затри част от „Сердика“. Банка ДСК, я.

Сещате ли се за онази реклама с китайчето, дето дядото се строил цял живот дом, а сега данка ДСК, помага това да стане по-бързо. Ех, ето ви една реална история.

Преди известно време попаднах на снимка в блога на Валери Дачев, в която се показваше как се замазват в основите на строежа на ново крило на Банка ДСК, останките на вековната „Сердика“*. Знам, че не ви пука и знам, че прасето и винцето сега са по-важни от някакви камъни, но аз продължавам да пиша.

Ето снимката, която съм заел от блога на Валери:

Да, това което виждате е крепостна стена на „Сердика“*. След като видях снимката, макар и доста късно, пратих жалба до архитекта на общината и до заместник-кмета по строителството с копие до банка ДСК, което лично си беше моя грешка, защото това не е в изцяло в ресора на горните.

Докато чакаме, обаче законния срок от 1 месец за отговор , останките вече ги няма. Почиват под тонове бетон. Aмин!

Думите са безсилни, законите също. Какво трябва да направи човек за да защити това, което историята му е оставила и което въпреки всичко, той не е успял да унищожи?

Думи

На думи сме силни, ето какво казва и Президента:

„Културно-историческото ни наследство е национален ресурс, който е невъзстановим. С всяка загуба на част от него ние губим и част от нашата идентичност, част от себе си.

Наш дълг като граждани и като общественици е да посочим проблемите в тази област и да предприемем стъпки за тяхното решаване. Това е наложително предвид необходимостта да съхраним за нашите деца и внуци родовата памет на народа ни.“

Закони

Нека да видим какво казва закона в този случай :

ЗАКОН за паметниците на културата и музеите

Чл.3: Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.

Чл. 16. (1) Всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата.

Чл. 20. (1) Всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона.

Чл. 32.(2) Граждани, обществени и други организации, които са собственици или ползуват недвижими паметници на културата, осигуряват достъп за показването им по ред, установен от Министерството на културата.

Чл. 36. Повредите на паметниците на културата вследствие на нарушения по чл. 34, 35 и 35а на този закон се възстановяват за сметка на нарушителите.

Какво ще направя сега ли?

1. Сигнал до зам.министър Иван Токаджиев – в чийто ресор е дерекцията за паметниците на културата, с копие до Министъра на културата. (сигнала е изготвен и ще бъде внесен до края на седмицата)

2. Сигнал до софйска прокуратурата за нарушения по закона за Паметниците на културата.

 

Доколкото Валери ми спомена, че доста от сградите, които са ‘вдълбали’ в себе си, части от Сердика, масово нарушават Чл. 32.(2) от горния закон, ще ги почнем и тях. Само да напомня, че ако някой ви забрани да посетите част от „Сердика“, както правят например от ОББ, които са наблизо, те могат да бъдат глобени до 5000 лв по същия този закон.

Правата са за да се защитават.

Все пак …

Все пак на съседния ъгъл до „Гьоте“, се спряха изкопните работи, защото се попадна на същия проблем.

Речник

*“Сердика“ не е хотел, не е и сладкарница. Знаете ли какво е „Сердика“