Как да превърнем държавата в безплатна хайфай, пардон wi-fi зона./част 1/

Понеже е модерно по време на избори, да се обещават неща, които интересуват хората и биха ги накарали да гласуват за една или друга партия с надеждата, че това може и да стане. Едно от тези неща, залегнало в почти всички платформи е безплатен безжичен интернет достъп, още наречен от една партия хай-фай (БСП dixit) достъп.

Питам се, питам

Колкото идеята да изглежда чудесно, би трябвало да се запитаме два въпроса:

  1. Наистина ли имаме нужда от това?
  2. Как, ако имаме нужда би могло да се направи, така, че да работи дълго време.

Да бъде или да не бъде.com

В градовете свързаността към Интернет е масово явление, почти на всякъде може да „хванеш“ Интернет, почти всяко себеуважаващо се заведение има достъп а паролата може да се открие много лесно. Има даже софтуер, които ти „помага“ да минаваш от мрежа на мрежа, така, че да не губиш връзка, ако се налага да изминеш разстояние, което е по-голямо от обхвата на безжичния рутер. От друга страна, вече има инициативи за мрежи от рутери, действащи като независима мрежа, но за това ще се спра след малко.

Разбира се, че има изключения, но нито една партия не гарантира, че ще има достъп и във всяка точка на България.

Как може да стане това

Няколко начина как да стане това (лошо  или не)

ЕК (Подход в ляво)

Европа дава много пари за проекти като този, няма нищо по-лесно да се усвоят пари по една (точно определена) програма, да се купят рутери, да се намери доставчик, който за 1-2 години да лапне голяма сума пари и след това, цялата работа да приключи. Такива опити имаше и при предни правителства, но не се увенчаха с успех.

Бизнес (подход в дясно)

Да се дадат преференции и възможности на доставчиците да предлагат лимитиран пакет безплатно на всеки, който пожелае, било то безжичен или не, с рекламиране на техните услуги и с опцията, че който иска повече услуги, ще трявба да плати на същия доставчик, за да получи по-добър пакет за достъп. Така, всеки ще може да ползва безплатен интернет, където и да се намира. Това също е временно решение, защото всичко зависи от отнешението на бизнеса с правителството и с местната власт най-вече, а както добре знаем, това е една променлива, която все още никой не може да дефинира.

Потребителски подход (нормалния начин)

Има няколко начина, които биха могли да се приложат и се прилагат на практика. Те не зависят нито от бизнеса, нито от правителството а от потребителите на Интернет.

  1. Споделена връзка. Както споменах по-горе вече има няколко мрежи, които работят на принципа на споделената връзка. Представете си , че имате добър достъп до Интернет. Разбира се, че имате. Сега си представете, че споделите част от него, когато не теглите торенти с други потребители по определен начин.  Знаете ли, колко безчижни рутера има около вас? При мен са поне 50. Ако всеки сподели част от връзката си – това е най-голямата безплатна мрежа в града – независима (до някаква степен) и стабилна и вечна – независеща от интереса на някоя партия или група дебеловрати кучета.
  2. Има вече инициатива за създаване на мрежа, която да замени това, което познаваме като Интернет. Всеки ще има малка кутийка у тях си, която ще представлява микро-компютър и ще бъде част от една нова световна мрежа. Tова разбира се ще се случи в близкото бъдеще, но така потребителите ще държат всичко в ръцете си – без да бъдат контролирани от доставчици или от правителства.

 

Мислете преди да се заблуждавате по политически залитания.

Ако можете да промените нещо в България, какво би било то

Ако имате власт да промените нещо в България – какво би било то? Отговорете сега тук или като коментар в блога, намиращ се тук