За протестите и маските

Вгледайте се внимателно в двете снимки и намерете общите неща. И на двете има маскирани хора, които правят нещо. По нашето законодателство първото е законно, а второто не, само заради използваните различни термини.

Дефилиране
Маскирани хора вървят и викат по улиците на град в България:

сурва 2009
(cc) oт Klearchos Kapoutsis

Законно

Протестиране
Маскирани хора вървят и викат по улиците на град в България:
anonymous
(cc) oт skenmy

Незаконно

Извод
Следващия път когато излезем на протест, ще искаме разрешение да дефилираме и можем да изразим протеста си по нормален начин !

Германия прецака потребителите си на Интернет

Преди малко беше приет закон (само с един глас разлика), който задължава всеки потребител да инсталира троянец, който да следи целия му входящ и изходящ трафик.

На печелившите, честито.

Ето и източника
Eто и още източници:
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3888772,00.html
http://www.bundesrat.de/EN/Home/homepage__node.html?__nnn=true

Update 2:
Oще по темата (мерси на Иван за препратката):
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=314745

„Полицията от известно време проучва възможностите за проникване в домовете на гражданите и поставяне на устройства, които да следят информационния поток, преминаващ през личните компютри, или за заразяването им през интернет с вируси, което ще позволи на следователите да следят съдържанието на харддисковете.

Съгласно проекта депутатите, духовните лица и адвокатите, работещи по дела, ще са напълно защитени срещу подобна намеса в личния им живот, но това не важи за журналистите, юристите, лекарите и представителите на много други професии“

Да не на всички потребители явно, ще се слага троянец и там депутатите гласуват да се подслушват други хора, но не и те самите. Демокрация в действие !

Един месец от протестите срещу наредбата

Ето, че мина един месец и малко от протеста срещу наредбата на МВР и ДАИТС, станала по известна като наредбата за ‘подслушване на Интернет’. Много впечатления събрах и много реакции. Този протест, макар и малоброен освободи куп реакции от пресата, от телевизии, радиа и над 4000 сайта в мрежата.

Имахме участие в ток-шоута, сутрешни блокове, срещи с народни представители, адвокати, специалисти, Омбудсмана и много експерти.

Проблема е сериозен и се простира отвъд нарушенията в наредба 40. Въпроса е доколко трябва да се ограничат правата на гражданите в името на сигурността им и какво трябва да жертваме за да можем да сме сигурни, че живеем сигурно.

Разбира се, това има много фактори и когато обществото е уплашено е готово да даде всичко само и само да не се повтори това, което се е случило или да се предотврати.

Пример ли? След трагедията във влака, от БДЖ прокараха наредба за събиране на имената на пътниците и дадоха права на персонала по гарите да пребърква багажа с цел да не се носят спиртни напитки. В общото мислене за трагедия и паника, това се прие безропотно от обществото, а както всички знаем тази мярка е повече от глупава.

Едностранчивото оповестяване на новините също е проблем, когато обществото не разбира проблема е много лесно да се манипулира.

Пример ли? МВР казва – с помощта на skype заловихме този педофил и този наркобос, вижте колко хубаво е да събираме данните. И стадото потегля след „водачите си“.

Нивата

Друг голям проблем в България е, че всеки иска да копае сам в нивата. Към момента на протеста никой не беше чувал за наредбата и никои не беше осъзнавал проблемите, които тя носи. След като се разшумя, много ‘организации’ се хванаха с нея и започнаха да ‘работят’ във своята си насока и разбирайки или не разбирайки те продължават да копаят и вместо да се обединят в името на правата на гражданите или в името на махането на тази наредба, те се мъчат да станат велики, като бъдат първите, които да направят нещо и по този начин да попречат на другите да ги изпреварят, но не и с мисълта да свършат работа.

Обединението на интереси не е възможно в България. Дали поради културата ни, дали поради доверието или силата на разделението, не се получава и затова, ‘разделяй и владей’ си е направо попадение в целта, понеже срещу големия проблем се борим с малки оръжия, вместо да се обеденим и да имаме голямото оръжие, което да ни е съюзник.

Проблема с Наредба 40 не е само правен, той е и социален, той е и психологически, той минава и в една друга плоскост на доверието. Борбата му само с правни термини и аргументи ще е загуба и ще даде повече възможности за обличане в по-неатакуема правна дреха в последствие.

Това са нещата, които ми направиха впечатление.

Aко сте градивни хора, които искат да помагат и да работят в сферата на цифровите свободи – станете част от „Електронна граница“.

Имаме нужда от хора във всяка една област и във всеки един град на страната. Станете част от нас, за да браним заедно правата си. Имаме нужда от помощ.

Снимка Емил Иванов