Да запомня – електронната комуникация се следи от държавата

Има неща, които не трябва да се забравят. Едно от тях е че държавата следи комуникацията ни в Интернет и пази данни за нея в продължение на една година с неясни цели.

От 10 май тази година влезе в сила поредната промяна на Закона за електронни съобщения, чиято сага започна доста отдавна с един протест наречен „един свободен обяд“, след това разговори, сезиране на още институции, няколко парламентарни сесии, заседания на комисии, драми и какво ли още не, което можете да прочетете навсякъде, ако потърсите за Наредба 40, ЗЕС и „Електронна граница“.

Данни
Целта на този материал е да напомни какво всъщност се съхранява и от кого:

От Мобилния оператор:

  • – Какви телефонни номера се водят на кого (човек, ЕГН, адрес)
  • – Какви разговори са провели всички в мрежата на дадения оператор за една година назад;
  • – Информация за всеки разговор: Продължителност, кореспонденти (кой е говорил) и местоположение на тези лица с точност до 1 метър;

От доставчика ви на Интернет (общи изисквания):

  • – Кой зад кой IP адрес се намира в дадено време;
  • – Собственика на този адрес какви лични данни има (по договор с доставчика);
  • – Какви активни услуги се използват в Интернет;
  • – Кой на кого какво съобщение е изпратил и кога (e-mail кореспонденция)

Стейтуоч е създадена през 1991 г., с цел наблюдението на европейските политики, засягащи гражданските свободи. Вчера те публикуваха нашия доклад и информация на техния сайт.

В доклада се даваше информация за последните мерки, които предприехме по повод наредба 40, която дава право на МВР да събира и съхранява чувствителна и лична информация за всеки потребител на Интернет, както и един преглед на всичките събития до тук, публикувани в Global Voices.

Изисквания:
– Операторите ще трябва да предоставят на МВР трафичните данните във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването на разпореждането за достъп.
– За направените искания спецслужбите ще водят специален регистър, който не е публичен. Операторите също ще водят регистър за постъпилите до тях заявления (като няма изискване да не е публичен)
– Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните (Комисията все още няма такива практики)
Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
– Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната разузнавателна служба и главният прокурор всяка година до 31 март трябва да изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки, която предоставят на комисията в парламента.

Всичко изглежда привидно спокойно и гражданите на републиката не се притесняват, нали …. Браво

„Мишка в действие“ – акция против мониторинга на мрежата

Имате ли стари мишки – някъде, потънали в кашони, пликове, шкафове и мази. Говоря за компютърни мишки :) Аз имам доста, някой от тях работят, други не. Ето една идея как да ги върнем отново в работата за която са създадени – да помагат.

Тази инициатива е част от „Свобода, а не страх 2008“, която ще завърши с огромен протест на 11 октомври и има за цел всеки, който не е съгласен с това да бъде подслушван в Интернет, доставчика му на Интернет да филтрира достъпа му, МВР да събира данни за него от телефонните му разговори и поведението му в Интернет и да не е принуден да слага софтуер за следене на работата си в световната мрежа, да го покаже и по още един начин.

Факти: От миналата година МВР съхранява данни за всеки гражданин в едно досие наречено социограма, която с пакет от закони обсъждани сега в ЕС и предстоящи да се въведат и в нашето законодателств, ще се допълва. Прочети повече за това, тук.

А какво да я правя мишката си

logo

Ако цениш свободата и неприкосновеността си, направи следното:

  • 1) опаковай мишката си в малък пакет или плик, напиши писмо, че тази пратка е по инициативата „Свобода, а не страх“ и я изпрати на медията, която следиш най-много – вестник, радио, телевизия, електронна или друга медия, като я накараш по-този начин да те чуе. Сложи и препратка към http://svobodata.org в писмото си или напиши нещо повече.
  • 2) Пиши като коментар тук, ако желаеш къде си я пратил и кога.

Нека старите мишки да изживеят живота си свободни.

Ето няколко адреса, на които можеш да пратиш мишката си:

Бтв
Национален Дворец на Културата,
пл. „България“, ет. 11,
София 1463

Българска Национална Телевизия
ул. „Сан-Стефано“ 29
1504 София

Нова телевизия
бул. Христофор Колумб 41,
Порше Бизнес Център
1592 София

Re:TV
София 1113
ул. „Незабравка“ 25
Парк Хотел „Москва“, ет. 5

вестник „Дневник“
ул. Иван Вазов 16,
София 1000

Радио zRock
бул.Янко Сакъзов 3
1527 София

Телевизия Европа
София 1113
бул.“Цариградско шосе“ №101, ет.3

Намерете адреса на любимата си медия и пратете там. Срокът е до 10 октомври. Нека да покажем, че имаме мнение и можем да го изразяваме по всякакви начини, а този е уникален и полезен.

/Изображението е публикувано под LGPL от www.yellowicon.com, а втората е дело на http://www.teenproblem.net/

Един месец от протестите срещу наредбата

Ето, че мина един месец и малко от протеста срещу наредбата на МВР и ДАИТС, станала по известна като наредбата за ‘подслушване на Интернет’. Много впечатления събрах и много реакции. Този протест, макар и малоброен освободи куп реакции от пресата, от телевизии, радиа и над 4000 сайта в мрежата.

Имахме участие в ток-шоута, сутрешни блокове, срещи с народни представители, адвокати, специалисти, Омбудсмана и много експерти.

Проблема е сериозен и се простира отвъд нарушенията в наредба 40. Въпроса е доколко трябва да се ограничат правата на гражданите в името на сигурността им и какво трябва да жертваме за да можем да сме сигурни, че живеем сигурно.

Разбира се, това има много фактори и когато обществото е уплашено е готово да даде всичко само и само да не се повтори това, което се е случило или да се предотврати.

Пример ли? След трагедията във влака, от БДЖ прокараха наредба за събиране на имената на пътниците и дадоха права на персонала по гарите да пребърква багажа с цел да не се носят спиртни напитки. В общото мислене за трагедия и паника, това се прие безропотно от обществото, а както всички знаем тази мярка е повече от глупава.

Едностранчивото оповестяване на новините също е проблем, когато обществото не разбира проблема е много лесно да се манипулира.

Пример ли? МВР казва – с помощта на skype заловихме този педофил и този наркобос, вижте колко хубаво е да събираме данните. И стадото потегля след „водачите си“.

Нивата

Друг голям проблем в България е, че всеки иска да копае сам в нивата. Към момента на протеста никой не беше чувал за наредбата и никои не беше осъзнавал проблемите, които тя носи. След като се разшумя, много ‘организации’ се хванаха с нея и започнаха да ‘работят’ във своята си насока и разбирайки или не разбирайки те продължават да копаят и вместо да се обединят в името на правата на гражданите или в името на махането на тази наредба, те се мъчат да станат велики, като бъдат първите, които да направят нещо и по този начин да попречат на другите да ги изпреварят, но не и с мисълта да свършат работа.

Обединението на интереси не е възможно в България. Дали поради културата ни, дали поради доверието или силата на разделението, не се получава и затова, ‘разделяй и владей’ си е направо попадение в целта, понеже срещу големия проблем се борим с малки оръжия, вместо да се обеденим и да имаме голямото оръжие, което да ни е съюзник.

Проблема с Наредба 40 не е само правен, той е и социален, той е и психологически, той минава и в една друга плоскост на доверието. Борбата му само с правни термини и аргументи ще е загуба и ще даде повече възможности за обличане в по-неатакуема правна дреха в последствие.

Това са нещата, които ми направиха впечатление.

Aко сте градивни хора, които искат да помагат и да работят в сферата на цифровите свободи – станете част от „Електронна граница“.

Имаме нужда от хора във всяка една област и във всеки един град на страната. Станете част от нас, за да браним заедно правата си. Имаме нужда от помощ.

Снимка Емил Иванов