Получих писмо на мейла ми, по повод на кампанията за коледна картичка на депутатите, казващо, че не всички са маскари и че някой от тях са вършили работа и заслужват коледни добавки.

Спор няма, че е така, например не мога да обвиня хора като Мартин Димитров, Минчо Спасов, Нено Димов и още няколко, че не са си вършили работата.

Това обаче съвпадна някакси с тази инициатива на Калоян, които иска да разбере какво са направили депутатите от неговия избирателен район.

това е една чудесна идея, ако питате мен.

Спомняте ли си периода след 89′ та година до 1996, че и малко след това? Кои са трите ви най-ярки спомени от тогава. Ето моите:

- Когато за да си купиш храна от магазина ти трябваха купони. На една нова година чаках 18 часа за луканка на опашка в магазина, всеки беше с по 2-3 купончета за колбас
- Режим на тока. Беше ‘приятно’ играехме карти
- Взех 15 000 лева заплата, а на другия ден можеш да си купя с нея само 3 килограма кашкавал

А вие какво си спомняте?

Вчера подочух за законопроект (или наредба) за забрана (или по-скоро за урегулиране) на рекламни практики, като поставяне на листовки в пощенските кутии и раздаване на промоции на ръка, включително и за набиране на средства (онези с картичките, дето ‘уж’ събират пари за децата).

Какво мислите вие?