След това дойде целия екип на СЕП, който трябваше да дойде и се преместих при тях да си поговорим разни неща и да пием кафе.

Залата се оказа пълна до средата като влязохме всички вкупом, даже някой се беше настанил на моето място отбелязано със жилетка и зареждащ се телефон. явно задните места на залата са по-предпочитаните от предните (все едно сме в училище :)).

Започнахме навреме с първата лекция на Майкрософт. Илия Йорданов обясняваше нещо за silverlight, даже спомена веднъж и за линукс версията moonlight.  Неприятно впечатление ми направи, че използваше много чужди думи, адаптирани директно в езика – нещо което ме дразни много в последно време.

юзъра деплойва апликейшъна

и такива разни неща, които се считат за непреводими и с идеята, че хората изглеждат по-важно продължават да ги използват. Другото странно беше, че при повечето въпроси, той казваше ‘питайте колегите от Майкрософт’ – а, нали беше лектор на същата компания :) Иначе лекцията беше интересна, макар да беше разбрана от 3-4 в залата.

Следващата лекция беше на СуперХостинг, лектор беше Любомир Русанов – на мене ми беше страшно интересна и показваше какво е споделения хостинг като за обикновени хора :) Добра подготовка и добро представяне.

След това беше моята лекция, която не беше много добра, но успях да покажа максимално много неща за 30 минути с които разполагах. Благодаря на Oggin за това, че ми даде да ползвам неговия гръцки ASUS и интернет връзката си към Мtel, за да си направя демонстрацията. Така и не успях да ‘хвана’ въздушния Интернет

След мене беше лекцията на една зла кака, която хем иска да и отговаряме на въпросите, хем се сърди като и отговаряме. Към 5-6 човека си излязохме веднага и част от тях отидохме да хапнем. Представянето на лекции на такива събитие, трябва да е в дискусия и отворено към публиката, а не течащи слайдове със скучни неща, които така или иначе хората знаят.

Организацията беше добра, макар, че нямаше през цялото време кафе, като минали години, а за кафе маниак (ДАНС, сложете и това в досието ми) като мен това си беше проблем :) Майтап. Всичко си беше много добре, техниката работеше перфектно, само дето имахме по 30 минути за лекция :) Тъкмо загрееш и свършва лекцията.

Въпроси

Имаше доста въпроси към моята лекция, но си тръгнах, защото трябваше да хващам автобуса за Велико Търново, та някой ако е бил там и има въпроси, може да ги зададе тук.

Ресурси

Огнян е писал малко за цялото събитие, дори и за моментите които му се губят  :)

Жюстин е писала малко за това, също – без моментите които се губят. В коментарите ще намерите и препратка за създаващата се мафия в България. Да видим сега кой е ‘тутото на всички капи’.

Oще една добра публикация за семинара.

А вие бяхте ли на семинара или на събитието – какво мислите?

No related posts.

Ако приемем, че един уеб-сайт е чаша пълна с вода, то изработката на този продукт, струва 20 стотинки, в който са включени материала, изработката, намирането на водата, пълненето на водата, изстудяването й, намиране на начин на доставка до клиента.

Компанията разработила този сайт (чаша с вода), може да го продаде за 1 лев на рекламодател, който да сложи логото си на нея. Тоест компанията печели в случая 80 стотинки.

Празната чаша

Приемаме, че компанията намира начин да ви даде празна чаша, вместо горния готов продукт, дори някой компании ви дават начин да направите чашата, като разходите за това са им съответно 1 и 5 стотинки. Вие като човек, който решава какво да има в чашата можете да я направите квадратна и да я напълните с кока кола, следващия след вас, може да добави бира и т.н.

Компанията ще продаде тази чаша за 1 лев, а в най- най -лошия случай за 1.20, като печалбата би била

1.19, ако приемем идеята за максимални и минимални цени.

Каква теория предложих.

Тя не е нова, но според мен, може да се направи успешен български бизнес модел, базиран на нашите условия, в който този който прави чашата и/или налива съдържание да си раздели по точна схема тази печалба от 1.19. Всеки, който работи заслужава да яде, се казва в една българска поговорка, ако я сложим на -1 степен :)

Пример?

Да вземе сайт който взема съдържание от други сайтове – примерно събира 100 блога. Този сайт прави чашата – като прави софтуер, който да събира съдържание от различни места и да ги показва в единен интерфейс. Този сайт показва реклами в различни формати, може а показва и реклами по ключови думи от съдържанието, налято от някой друг.

Компанията печели 10 000 лева от тези реклами и може да раздаде част от тях, като дивиденти на своите виртуални акционери, защото съществува само благодарение на тях и тези 10 000 лева нямаше как да бъдат спечелени, ако тези потребители ги нямаше.

Споделени отговорности

Другият бизнес модел е на споделените отговорности. Какво ще рече това? Ами много е просто сайтът казва, искаме да създадем он-лайн списание за автомобилизъм – вие пишете за любимите си марки коли, за жени, за уиски за каквото искате и в зависимост от интереса на вашия материал, ние ще разпределим печалбата с вас. Така, виртуалната редакция, печели от платформата, която е създала и от маркетинг усилията си да намери реклами (тя не прави нищо друго), а потребителите или нейните виртуални автори, не се занимават с горните дейности, а само пишат.

Въпроси

Ще се радвам да чуя мнения и идеи. Знам, че има доста фалирали такива модели, но пак казвам, че те направиха няколко грешки, които в български условия на по-ограничен пазар, могат и да не се допуснат.

No related posts.