Пак за моята идея за Евро-парламента

Преди няколко месеца споделих на блога си идеята, че искам да се кандидатирам за Евро-парламента на изборите догодина, получих много коментари – най-вече оф-лайн. Говорих с политолози, с приятели, с хора правили кампании с критици и с доста хора, които имат мисленето, че може нещо да се промени.

От днес стартира сайта посветен на тази кандидатура – bogoMEP.eu.

Mисля си , че е време за нови хора, които да имат смелостта да правят нещата, които мислят и които имат лице за хората, които представляват.

Мисля, че  съм човек, които може да се бори за националния интерес на страната си и е готов да го направи по честен и добър начин. Аз не съм точно политик, аз съм личност. Аз изразявам мнението си по начина по-който ми харесва. Да, аз псувам често, когато се налага, изразявам емоции, боря се за правата си и срещу глупоста, понякога и срещу собствената си.

Не съм оня лъскав продукт, който ще ви представи политическата партия или PR машина, но пък имате 1 година да решите дали да ме предложите за ваш представител в евро-парламента, където имаме нужда от хора, който да мислят за всеки от нас и да отстояват правата и интересите ни, а не да бъдат политически марионетки.

Трудна задача, но дали е невъзможна…

Какво значи правителство?

Правителството, дами и господа, трябва да бъде достъпно за всеки, било то гражданин, селянин, гей, идиот, не толкова идиот, ползващ windows, ползващ Linux, ползващ Mac, инвалид, пиянде, депутат, незрящ и каквото още се сетите.

Какво се случва с правителство или сектор от него, който работи със собственически софтуер:

1. Губи контрола върху решенията и данните

Когато използваш софтуер, който нито знаеш как работи (макар досега да не ти е правил проблеми), нито какво прави с твоите данни, поради простата причина, че правителството само го използва и дори не е собственик на софтуера. По този начин ти оставяш решенията и данните ти да бъдат собственост на някой друг. (Както знаете, МДААР плаща над 20 милиона долара само за НАЕМ на софтуера, но не получава собсвеноста върху него.)

2. Правителството подпомага монопола, вместо местната икономика.

Средствата дадени за собственически продукти, заминават директно за призводителя монополист. В случая с Майкрософт, парите заминават за САЩ и субсидират тяхната икономика. А кой ще помисли за нас, ако не собственото ни правителство? В случая, че се използва софтуер с отворен код или свободен софтуер ще се използват услугите на местни компании и всички вложени средства ще стимулират нашата икономика. Представете си 100 000 000 долара като инжекция в определен сектор на иконимиката. Чудесно нали? Ако се спрем на примерите в Румъния и Хърватска, то те са доказателство за тези мои думи.

3. Подчиняват всеки към горната зависимост

Когато правителството ти работи със собственически софтуер, те принуждава директно или индиректно да работиш и ти с такув софтуер. Първо ти го плащаш от джоба си /данъците си, от нивото на цените, от стойността на услугите/ и второ те принуждава да си купуваш такъв софтуер за да имаш достъп до място където всички би трявало да имат достъп безплатно и свободно.

Що за правителство е това, къде е конкуренцията, а къде е равнопоставеността на всички граждани, ей.

/Идеи развити от реч на Greeve за софтуера в правителствения сектор/