Автор: Даниел Илиев
Увод:
Наскоро вниманието ми бе насочено към състезанието „Яицазимитпо лъгуг“. В първия момент реагирах с всеобхватния въпрос, включващ в себе си всички останали въпроси: „wtf!?“. След това моя милост, като отявлен и себеуважаващ се простак, реши да се информира по темата с долната цел да придобие ниво на познания. позволяващо да се правят цинични коментари. Ето, че сега се отваря и удобен случай.
„Открития“:
Първоначално разбрах, че има организирано състезание с награда от 1000 лв. Победител ще бъде притежателят на сайта, излизащ на първо място при търсене на словосъчетанието „яицазимитпо лъгуг“ в търсачката на Google. Обогатявайки общата си култура с жаргони (нарочно не употребявам думата „термини“) като SEO – Search Engine Optimization/оптимизация за търсене, PR – page rank/ранг на страницата (изненада! – не било, както си мислех, public relations/връзки с обществеността) и други подобни, аз осъзнах, че иде реч за псевдо-наука, от която доста хора (се надяват да) изкарват пари.
Как? Много просто – чрез обещание за реклама, твърдейки, че могат да направят така, че дадена Интернет страница да се появява на челните места в списъка с резултатите от търсене на определени думи и/или фрази.
Открих също, че Google имат изписани няколко правила за изработване на страница, чието спазване спомага работата на търсачката им. От друга страна Google предупреждават да не се правят опити за „оптимизиция“ на Интернет страниците извън посочените от тях правила, защото ефектът може да е отрицателен.
Въпреки тези предупреждения има фирми, които предлагат подобна услуга. Още по-забавно ми стана, когато научих, че голяма част от участниците в състезанието Яицазимитпо лъгуг си мислят, че разбират от SEO и дори са самопровъзгласили се „експерти“ в тази област.
Казвайки „област“, у мен възникват едни въпроси, чийто отговори, подозирам, са доста жалки.
Въпроси:
Област на какво? На науката ли? Коя е тази наука? Къде се изучава? Как се прави бизнес с подобна услуга? Как се гарантира тази услуга?
Размисли:
Да речем, че отида във фирма, предлагаща услугата „SEO“, и пожелая сайтът ми да излиза на първо място при търсене на „яицазимитпо лъгуг“. Очевидно никой не може да изпълни подобна поръчка, защото, въпреки усилията на всички SEO специалисти, които участват в състезанието „Яицазимитпо лъгуг“, на първо място излиза: Блогът на Богомил „Бого“ Шопов. Сайт на човек, който твърди, че не е професионалист по SEO.
„И са ко праим?“ Ще си получа ли парите обратно? За неустойки може ли да става дума?
СМЯХ!
Яицазимитпо лъгуг или помен с чужда търсачка:
Образовайки се по темата, моя милост се натъкна и на факта, че състезанието „Яицазимитпо лъгуг“ е придобило по типично български начин много грозен вид. Сформират се отбори, обижда се конкуренцията, използват се всякакви средства без оглед размера на падението. Важното е да спечелиш. Дори някой е регистрирал кирилското име на домейн „яицазимитпо-лъгуг“ в зоната COM.
На фона на цялата дивотия като върхов идиотизъм се откроява фактът, че един човек, опитал се да направи нещо добро, бива оплюван. За какво става дума и кой е този човек, ли? Това е Богомил Шопов, който обявява, че ако спечели състезанието Яицазимитпо лъгуг, ще предостави наградата за благотворителна цел.
Леле-мале, колко кофи с помия се изливат върху него заради това изявление. Бил правел помен с чужда погача; като искал да прави благотворителна дейност, да бил дадял от себе си и т.н. Няма да
изброявам всички подобни кретенизми. Само ще разгледам най-силният „аргумент“ на тази теза, а именно, че нямал право да обещава награда, която още не е спечелил.
Ха! Къде го пише!? И забележете, кой го казва – хора, които си мислят, че могат да постигнат излизане на сайт в първите места в списъка на чужда търсачка! Хора, които си правят сметката без бармана, които слагат масло в тигана преди да са хванали рибката. Кой точно прави помен с чуждата (в случая собственост на Google) погача (в случая търсачка), а!? Иначе казано, яицазимитпо лъгуг или помен с чужда търсачка.
Е, те това, ако не е наглост, аз съм трамвай! Един се чуди да се смее ли, друг – да плаче ли, а на мен лично ми се доповръща.
Съждения:
Тук идва моментът, в който всеки нормален човек би се запитал защо някои реагират по този начин. Защо всички участници не се включат в тази инициатива? Та, нали това би елиминирало предимството на Богомил Шопов и всички ще имат равен старт. Едва ли става дума за сумата от 1000 лв, тъй като тя не би трябвало да е стимул за един мастит „експерт по SEO“.
Обяснението е много просто. Разбира се, че не става дума за хилядата лева. Проблемът е, че „професионалистите“ не искат да изгубят състезанието, без да имат извинението: „Е, да, ама той понеже ще даде наградата за благотворителност, много хора му помагат“. За да остане валидно това извинение, трябва да се намери причина, да не се постъпва, както е направил Богомил. Е, в случая посочени причини или липсват или са пълна олигофрения от сорта „е, аз па няма да си дам наградата“, „няма да правя като него, щото не е честно“. Пълно безумие!
В подкрепа на извода, че не е важно за какво е предназначена наградата и дали е честен метода, а кой ще я спечели, добавям и факта, че има и други, поели инициативата за благотворителност, но срещу тях няма нападки. Нормално. Те не са на първо място, няма проблем, че „правят помен с чужда пита“, защото не засенчват професионалистите. Дори е по-добре – после ще може да се казва „аз съм най-добрия, дори победих такива, дето получиха помощ, защото обещаваха да дадат наградата за добри дела“.
Заключения:
Подозирайки, че поради генетична обремененост или друга подобна причина, голяма част от въпросните SEO корифеи сами са си повярвали, че разбират от тази „наука“, се чудя колко ли зле се е отразило това на самочувствието им, Не, всъщност не се чудя. То си личи по поведението им и по реакциите им. Разбираемо е. Бих казал, че е доста обидно да изгубиш в областта, в която се възприемаш като експерт, от някой като Богомил Шопов, който твърди, че не разбира от въпросната материя. Дори да не изгубиш, обидно е дори, че не си успял да постигнеш победа с лекота срещу непрофесионалист. Представям си колко вбесяващ е този факт за една камара продавачи на подобна услуга.
Край:
Завършвам с „нека най-добрият победи“. Фраза, която не искам да се приема погрешно като добро пожелание от учтивост. В случая е използвана като проклятие към дребните душици, които участват в състезанието Яицазимитпо лъгуг, към тези. които поради вродените си бездарност и безсилие, заливат с мръсотия наистина добрите хора.
