Месец: март 2005

Объркани мисли са ми само в главата. Многото напрежение около всичките неша с които се занимавам си оказват влияние…. имам нужда от 1 месец почивка, някъде на Хаваите или с автоматчето да се разходя по центъра на София …. за едното трябват много пари, за другото добър адвокат.

Можем да се похвалим, че конференцията във Варна вече е в заключителна фаза, което не важи за тази в София. Толкова много задачи им за там и все са за последния момент.

Утре отново ще има предаване по Диема 2 за конференцията. Имам и няколко идеи, които ако успея да си нахвърла до утре , и тръгнат да се реализират, ще осъществя един проект, които бутам от 2 години…

Да живее революцията !

От къде да си купя автомат с 10 пълнителя да изтрепа мялко гадове, аааа?

Много ми е тъжно , когато виждам хора, които не разбират проблема за софтуерните патенти и с чувство на тъп хумор, правят някакви шльокавици тук.
Проблемът е достатъчно сериозен за всеки, който се занимава с разбработката на софтуер и всеки които го използва. За радост, все още не могат да се купуват патенти, но може и да бъркам.

Ето още едно доказателство за липсата на Openminded общество …

Жалко ;(

През почивните дни имах време и за малко филми, което не ми се беше случвало скоро. Да започна с филма който ми хареса много(най-вече озвучаването)
UnderWorld – хубаво филмче с добри ефекти. Вчера чух следната тъпня за него "… да се създаде нов вид, който взема най-добрите черти на двата вида и най-лошите на НИТО ЕДИН от тях" ;))))

Другият филм е ‘Ефекта на Пеперудата’ (не пипирудата ;)). Интересен филм, малко муден, но с хубав край. Трябва да се гледа.

третият е ‘Italian Job’ – класика ;) хубав е много екшън и хубави коли .

последният и по класация и по мение е ‘Изгубени в превода’

След като се пробрахме започнаха задачите и абсурдите. С Христина минахме през НДК да подпишем най-сетне договора за залата. Вече имаме зала за конференцията и за хартия, да видим сега дали ще можем да я платим ;)))

След това минахме през Президентството да оставим поканата за конференцията и се пробрахме по офисите.

Много е студено.

Абсурди:
1)
Ако не знаете на спирката на НДК – трамвайната на бул Витоша, има една бъдка с отличителните знаци на СКГТ, пише с огромни букви – ‘ билети и карти ‘, а дали продават билети вътре? нееееее

2)
Слизаме по стълбите, към подлеза на НДК и една жена усилено се мучи да вкара парче салам в устата на едно, на пръв поглед, гладно и мършаво кученце, ато стиска ли стиска … от какво ли е този салам…

За сега стига, май е време за работа ;)

Малко може и да е късно за тези данни, но четири дена бяхме в треската на патриотизма. Всичко започна с посешението на зарята пред парламента, където освен студ и разни тъпанари, се почуствахме малко българи, въпреки замръзващите ни крака и отношението на околните.

1)
Днес е петък или поне утре е почивен ден. Докато четях блоговете сутринта, ми направи впечатление, че мног малко хора и блог платформи спазват стандартите на RSS. Аз лично съм на мнение, че стандартите трябва да се спазват, защото са полезни и помагат за добрата работа на приложения, които ползват тези стандарти.

Казвам това, защото насполедък ми се налага да правя разни такива приложения и от 20 -30 източника само 1 беше както трябва.

2)
Това, че е последен работен ден за тази седмица, ми дава надежда, че ще успея да свърша много работа през тези 4 дена, която да ми помогне да вляза малко в ритъм, а дано и времето е благосклонно за това.

3)
Имя идея, тази година отново да има изпит на LPI, което ме подсеща, че трябва да взема да се разбера най-сетне със НДК за залата за да има някакво спокойствие. Наситина ми се иска по време на WebTech да има много прояви, даже ми се иска да има истинско изложение на софтуер, идеи, книги и какво ли още не, за да може всеки, който дойде да получи максимално от престоя си на едно такова събитие…

Наистина има време за догодина да се помисли в тази посока, стига да има някакво развитие в лекуването на българина от болеста му да не дава пари за нищо. Много трудно е да се работи с негативно настроени хора, било то малко или много, които гледат как да кеитикуват , но не и да помогнат по някакъв начин, било то с усмивка или с ‘снимка пред сторя’. Понякога от безмислените на пръв поглед неща има много смисъл. ….

4)
Благодаря на Ясен , за двата реда добри думи в един мейлинг лист, които ми върнаха желанието да правя нещо по тази конференция с желание ;))

Това е то…
капитански дневник, звездна дата ****