Месец: февруари 2007

Търся си една книга, ако някой може да ми я заеме или да ми каже от кой антикварият да си я купя, ще съм много биродавен. Става дума за …“По пътя“ на Керуак.

Благодаря !

Започнах да влизам в хармония със себе си. След последните трудности, които приживях и много болка сега лека по лека започвам да се разбирам, да осъзнавам действията си, които са довели до нежелани резултати, които обикновенните хора наричат грешки. Ето и първите две Дзен мъдрости, които моето съзнание роди днес:

– „Кучето чака, Уважи го!“
– „Ако не намираш нещото което търсиш, смени честотата“.

Петък след работа се събрахме с колегите и се друснахме във „Уест“. Пийнахме се, поговорихме си ;))) След това ме закараха у някакво кафе в студентски пре перхидролките от КейЕнДжей… Към 1 се занесохме на партито на Хели . Е тогава, се случи доброто. За първи път отивах на такоз чудо, постоях малко, после Жоро Пенков, ми вика „Абе, що не се качиш на втория етаж“. Еххххх, жив и здрав да си бате. Беше много добре, някакъв див диджей накара сърцето ми да забие в различен такт. После се върнах да се насладя на музиката на ДБ партито. Жив съмм, мамка му, жив съм! Видях се с Тони и Хели и към 3 и нещо си тръгнах. След 4 часа заминавах за Пловдив …

Много ме е яд, когато не мога да събера смелост да направя нещо, а толкова го искам !!!

Харесвам когато вали, леко и ситно. Капките се удрят по мене като малки иглички и ми показват, че съм жив, после се стичат и отиват в земята за да станат отново дъжд или се изпаряват. Имам чувството, че съм част от този кръговрат и това ме кара да се чувствам добре…

Обичам когато вали, силно и страшно, защото се чувствам като част от природата, силен и мощен. Капките ме удрят в лецето и ме карат да се чувствам жив, после се стичат в земята за да станат отново дъжд или река. Имам чувството, че съм част от този кръговрат, което ме кара да се чувствам силен…

Желая да вали.

Понякога когато вали съм тъжен, но не вали защото съм тъжен. Може би от време на време времето ми помага да оцелея, но през повечето време ми помага да не загина, чувствам се жив като вали. Дъждът е моят живот защото ми дава живителна сила с жужащата си жажда за живот чрез капките, които капят в моя малък и жалък свят.

На масата стои увяхнал букет и бутилка недопито червено вино. Столът срещу мене е празен. Леко е изместен, все едно някой е станал бързо и си е отишъл завинаги. През прозореца не влиза светлина, защото е нощ или пък ден или кои знае дали там където съм сега има светлина или аз имам сетива.

Чувствам само че имам нужда от някого до мен точно в този момент, но не знам от кого …