Unix (Официалната търговска марка е UNIX) е компютърна операционна система разработена през 60-те и 70-те години на 20-ти век от група от AT&T работеща в Bell Labs включваща Кен Томпсън, Денис Ричи, и Дъглас МакИлрой. Днешните Unix са разделени на различни версии, разработени през годините от AT&T, и други комерсиални доставчици и некомерсиални организации.
Unix операционните системи се използват както за Сървъри така и за работни станции. Unix обкръжението и моделът клиент-сървър са основни елементи за разработването на Интернет и създаването на компютърните мрежи в контраст на индивидуалните компютри.
Както Unix, така и C разработени от AT&T и разпространени в правителството и академичните институции, са прехвърлени на различни архитектури и операционни системи. Като резултат Unix се свързва с “отворена система”.
Unix е проектирана като преносима, многозадачна и многопотребителска когато е във времеразделяща конфигурация. За Unix системите са характерни: използването на неформатиран текст за запазване на данни; иерархична файлова система; устройствата и някои видове процеси (inter-process communication) (IPC) са третирани като файлове; използването на голям брой малки програми които могат да бъдат навързани заедно чрез интерпретатор на командна линия чрез канали, в контраст на използването на една монолитна програма имаща същата функционалност. Тези концепции са известни като философия на Unix.
В Unix, “операционната система” се състои от много от тези инструменти заедно с основната контролираща програма ядрото (kernel). Ядрото отговаря за пускане и спиране на програми, работа с файловите системи и други задачи от “високо ниво” общи за повечето програми, но най-важната задача е че то отговаря за директния достъп до хардуера и разрешаването на конфликти, когато две програми се нуждаят едновременно от достъп до едно и също устройство. Затова ядрото има специални привилегии за достъп до системата, което води до разделянето на “потребителско” и “системно” пространство.
Микроядрото се опитва да намали размера на ядрото, като разделя ядрото на много малки части изпълняващи определени опреции. По времето когато “нормалния” компютър се състоеше от твърд диск и терминали за вход-изход, файловия модел на Unix работеше много добре, тъй като входно-изходните операции бяха “линейни”.
Но модерните системи имат мрежа и други по-нови устройства. Описването на графичен потребителски интерфейс с мишка в “събитиен модел” не функционираше добре със стария модел. Работата върху системи поддържащи тези нови устройства през 80-те доведе до появата на неблокиращ вход-изход, варианти на междупроцесна комуникация различни от съобщителен канал (pipe), както и изваждането от ядрото на мрежовите протоколи.
Aко желаете да научите повече за тази операционна система, можете да прочетете материала в Уикипедия
