• Нови и интересни програми и идеи в брой 4

    Юбилей – Wikipedia направи нов рекорд от създаването си

    Броят на статиите в on-line енциклопедията Wikipedia достигна до 2 000 000, съобщава New York Times. Това е своеобразен юбилей за енциклопедията. Уикипедия (на английски – Wikipedia) е многоезична, мрежово-базирана свободна енциклопедия.

    Linux Mint 3.0 KDE Edition

    KDE версията беше създадена от и за Linux Mint общността и е базирана на Bianca-KDE, но съвместим с всички Feisty хранилища. Най-важното в него е:

    • Linux kernel 2.6.20-15
    • KDE 3.5.6
    • Beryl 0.2.1 с Beryl-Manager

    Google даде рамо на мрежа с отворен код
    Интернет компанията е един от най-големите потребители на Linux и сега се присъедини към IBM и Red Hat в патентната мрежа с отворен код.
    Този ход е сериозен прогрес за Open Invention Network, организация, създадена с цел да премахне безпокойството от патентни съдебни процеси от плещите на Linux разработчиците.

    Google е не само един от най-големите глобални потребители на софтуер с отворен код, но е и първият член в организацията, който е и краен потребител на този софтуер. Другите членове в патентната мрежа, сред които са IBM и Red Hat, са вендори, продаващи продукти, базирани на софтуера с отворен код.

    Evolution v2.11.90щ

    Evolution е програма за работа с електронна поща, календар и адресна книга за Linux в работна среда Gnome. Evolution е много добър аналог и заместител на MS Outlook.

    Тази информация се подготвя благодарение на партньорите ни от noTrial.info

  • Какво е Интернет и каква е разликата му с интернет

    В общия смисъл, интернет (с малко и) е компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи.

    Интернет е съкращение от интер-нетуърк, или буквално преведено на български — междумрежа. Като съществително собствено име, Интернетът е обществено-достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите), която използва протоколния стек (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) TCP/IP. Така че, най-големият интернет е просто наричан Интернет.

    Процесът на свързване на мрежи по този начин е известен като internetworking.

  • Защо малките фирми убиват Уеб 2.0

    Още вчера ми хрумна да направя връзката, между бездействието на фирмите и малките уеб-студия, които работят „сайт“ за 300 лева. Ето какво се получи.

    Разбира се, не са само те виновни, но … може би вие имате друго мнение, а? Ще се радвам да чуя мнението и на някое от тези фирмички.

  • Защо малките фирми убиват Уеб 2.0

    Породени мисли когато писах тази статия, ме накараха да се замисля въру проблема. Уеб 2.0 както знаем, не са само хубави и подвижно уеб-сайтове и приложения а доста повече от това. Като се концентрираме върху това какво ниво на услугите, би трябвало да досатвя един уеб-сайт, сдигаме до следния извод:

    Принцип 1

    Уеб-сайта трябва да доставя такива услуги, че потребителят да е доволен и да си е свършил работата, благодарение на комбинацията между он-лайн и оф-лайн бизнеса.

    Какво ще рече това? Само преди 2 дена ми се наложи да си купя телефон от Интернет. Имах условието да е определена марка и да мога да си го купя с кредитна карта, тоест очаквах сайта, първо да ми предложи този телефон, а после голям набор от плащания за да може да завърши процеса.

    Е, няма такъв сайт у нас. Има няколко които почти предлагат тази услуга, но не и докрай. Не искам да влизам в подробности, но нивото на он-лайн бизнеса е много ниско.

    Принцип 2

    Уеб- сайта трябва да може да ми предостави информацията, от която имам нужда, а ако не може да ми я предостави, да ме насочи към място където да я намеря.

    На какво се дължи проблема и защо така се казва темата на моя седмичен анализ? Сигурно познавате поне 10 човека, които имат малки фирмички и вземат парите на фирми за да им правят „уеб-сайтове“. Нарочно съм го сложил в кавички.

    Хайде да видим защо е в кавички:

    Запитването:

    Имаме една фирма, която има фитнес салон или е доставчик на някаква услуга. Фирмичката отива при нея и казва:

    Фирмичка: Искате ли да ви направим сайт?

    Клиентът започва да се чуди, понеже идея си няма какво е или пък е чувал за това и конкуренцията му вече има.

    Фирмичка: Ще ви струва 400-500 лева

    Клиентът повече не му трябва, понеже вече си мисли за 4 -цифрени суми с идеята, че ще получи нещо наистина интересно и ПОЛЕЗНО.

    Да, ама не ! Той ще получи една цифрова визитна картичка, сложена някъде в Интернет, където евентуално Google би могъл да я намери… и сега какво?

    Сценария:

    Аз решавам да намеря информация за услугите на тази компания, която ми е много необходима. Примерно както споменах за наемане на апартамент или за карта за фитнес или да си купя пица он-лайн.

    Отивам в Гугъл и правя търсене, като попадам на този „сайт“. Прочитам стандартните информации които фирмичките са наблъскали – кои сме ние, за нас, услуги (пъъълни със качество и разновидност) и решавам да поискам да ползвам една от услугите им.

    В най-добрия случай ще попадна на телефон на които да се обадя или на е-мейл, ама хей, това не е ли функция на визитната картичка? Ами да, нали ви казах, че това имате вие – визитна картичка някъде в Интернет.

    Дори да речем, че искам да ползвам услугата им, пак попадаме в клопката на онази моя първа статия, за това какво ниво получаваме от услугите им.

    Изводи и въжделения

    За да печели една фирма от сайта си, той трябва да бъде направен от професионалисти и освен това самата фирма да има мисленето, че това, което фирмата е направила, може да бъде използвано в бизнес процеса им като канал за продажби и увеличаване на услугите им Докато не се разбере това от бизнеса, те ще имат визитни картички с различна функционалност, които даже няма и да поддържат.

    Сървърите ще се пълнят с безмислена информация, малките фирмички ще си вземат малките пари, но до известно време, защото ако бизнеса осъзнае, че със съвсем малко още инвестиции, може да получи изключително големи приходи, ще спре да се връзва на този тип „бизнес измами“ и ще инвестира, във нещо което ще му възвърне парите.

    Не мисля, че които и да е би хвърлил пари на вятъра без да очаква да се върнат нали? Замислете се и се реорганизирайте.

    Интересно по темата:

    С какво подценява бизнесът Интернет Макар и в няколко изречения, потвърждение на моите думи. Мнението е на Жюстин.

  • OOXML не мина в САЩ, май и у нас

    Гласуването за OOXML не мина в САЩ. Гласуването не породи никакви изненади, според TechNews.bg – Apple, EMC, HP и Intel гласуваха в подкрепа на OOXML, докато съюзниците на Sun, като Oracle и IBM, гласуваха против. Sun няма право на глас. Правителствените тела бяха разделени, като US Department for Homeland Security подкрепи Microsoft, а US Department of Defense гласува против. IEEE (Institute of Electrical and Electronics Engineers), голяма международна организация за стандарти, се въздържа.

    На Майкрософт са и били нужни 9 гласа за да мине гласуването в полза на формата им, но са получили само осем.

    Какво всъщност трябва да се случи?
    За да може да мине като стандарт нещо, то трябва да премине през гласуване на национални комитети в доста страни, които имат определящ глас. За да се приеме, националните комитети гласували „За“ предложението, трябва да бъдат мнозинство. България също има решаваща роля в това гласуване, като оторизиран орган и нейният глас се брой. Според непотвърдени данни, страната ни също не е „За“ този стандарт, но се очаква официално изявление на националния стандартизационен комитет.

    За какво става дума
    Защо този „стандарт“ поискан от Майкрософт не може да мине, а и не трябва:

      1. Вече има същестуващ стандарт ISO26300 наречен Open Document Format (ODF): наличието на втори стандарт ще създаде разходи, объркване и несигурност за гражданите, бизнеса и в административния сектор;
      2. Не съществува реална имплементация на OOXML доказваща надеждността на спецификацията: в Microsoft Office 2007 се използва специална версия на OOXML, но не могат да се създават файлове с формат спазващ OOXML спецификацията;
      3. Спецификацията е непълна. Например липсва информация как да се приложи autoSpaceLikeWord951 и useWord97LineBreakRules2
      4. Повече от 10% от примерите в предложената спецификация не могат да бъдат ретифицирани като стандартен XML;
      5. Не е гарантирано, че всеки може да напише софтуер, имплементиращ частично или пълно OOXML спецификацията, без да бъде подведен под отговорност за нарушаване на патенти или неплатени лицензионни такси от Microsoft;
      6. Предложената спецификация противоречи на други ISO стандарти. Например ISO 8601 (Представяне на дати и часове), ISO 639 (Представяне на имена и езици) и ISO/IEC 10118-3 (Криптографски хеш фунцкии);
      7. Съществува дефект във файловия формат за електронни таблици, който не позволява въвеждане на дати преди 1900-та година: тези дефекти касаят както OOXML спецификацията, така и следните версии на Microsoft Excel 2000, XP, 2003 и 2007.
      8. Предложената спецификация не е създадена вземайки под вниамие опита и експертната оценка на всички заинтересувани страни (като например производители, търговци, потрбители и контролни органи), а самостоятелно от Microsoft.

    Ето и становището на ФОП по въпроса, изпратено до нашия комитет.


    Историята

    На 1 май 2005 година версия 1.0 на OpenDocument спецификациите бяха одобрени от OASIS за стандарт за XML-базирани отворени файлови формати за офис приложения. Стандартът е публикуван и публично достъпен в обем от около 700 страници. Международната организация по стандартите също одобри въпросното предложение и той вече е международен стандарт под номер ISO/IEC 26300:2006.

    На 1 февруари 2007 OASIS публикува и версия 1.1 на спецификациите. Всички привърженици на отворените формати по света се поздравиха с добре свършената работа и ликуваха. OpenDocument Format (ODF) беше признат за световен индустриален стандарт.

    Microsoft обаче (както винаги) отново са над такива неща като стандартите – те харесват само своите собствени – в момента в ход е ускорена процедура за превръщането на спецификациите на Microsoft за Office Open XML файлови формати или OOXML (наричани още MS-OOXML) в международен стандарт ISO/IEC 29500.

    Обемът на спецификациите е над 6000 страници!! И злоупотребява сериозно с понятията open и standard. Самата идея за съществуването на два алтернативни стандарта за едно и също нещо си е своеобразно напукване на идеята за стандарт. Но едва ли някой е изненадан, че този на Microsoft е създаден в дълбоки релации с типичното MS обкръжение.

    Докато ODF е създаден с идеята за глобална съвместимост между приложенията и тотална платформена независимост, както и независимост от конкретен доставчик или разработчик и върху тях няма претенции за запазена интелектуална собственост от авторите му, то дефинициите на OOXML изискват поведение и съобразяване с функционалности, които само офис приложенията на Microsoft могат да предоставят.

    Можете да гласувате против стандартизацията, тук, като изразите своята гражданска позиция:
    .

    или си изберете език:

    اللغة العربيةБеларускаяБългарскиCatalàDeutschDanskEnglishEspañolEestiEuskaraفارسیSuomiFrançaisGalegoΕλληνικά简体中文版繁體中文版עבריתItalianoქართული한국말LietuviųLatviešuМакедонскиBahasa MalaysiaNederlandsNorskPolskiPortuguêsRomânăРусскийSvenskaSlovenščinaSrpskiภาษาไทยTürkçeУкраїнський

    /Използвани са материали от yovko.net, noooxml.org/

  • Уеб 2.0, Service Level и други полезни уеб-неща.

    Незнам дали сте попадали на тези заглавия, но ми е интересно какво е вашето мнение за тях:

    Service Level услуги
    Прави ми впечатление, че все повече бизнеси, вървят по-пътя на свободното движение, което е описанo в тази статия. Тревожното, е че малките уеб-агенции с цел да направят уеб-сайт за 300-400 лева насърчават именно такъв тип бизнес, което е ПАГУБНО и за фирмата, която е поръчала сайта, така и за интернет-потребителя, който го ползва.

    Еволюция към Уеб 2.0
    We the media

  • Линукс и джаджи

    Сигурно всеки се интересува от Джаджи. Ето 2 статии за това какво задвижва Линукс:

    Телефони с Линукс
    200$ лаптоп с Линукс

    Aко имате зрителни проблеми, можете да четете статиите от тук. Има специализиран достъп за незрящи:

    Телефони с Линукс
    200$ лаптоп с Линукс

    Aко ви доскучaе в автобуса, насочете се към версията за мобилни телефони.

    Приятно четене и се абонирайте за RSS-a на OpenSource Mag за да получавате тези и други интересни новинки веднага.

  • Линукс ще задвижва и 200 доларовия лаптоп на ASUS, наречен Eee PC 701

    Може би вече знаете или незнаете, но 200 доларовия лаптоп на ASUS ще се задвижва от Линукс-базирана операционна среда. За първи път за този продукт се заговори по време на технологическо изложение в Азия, сам пред иняколко месеца. Новината се появи насам натам и угасна. Ето сега и повече информация за него.

    Проектът със странното име, ще се движи главно от Линукс, но по желание на клиента, може да бъде и с XP, но заедно с пакет програми с отворен код. От Майкрософт са дали принципно съгласие това да се случи. За тези , които са избрали по-добрата среда, трябва да се каже, че времето за стартиране е само 15 секунди, а за спиране е 5.

    Ето и няколко снимки:
    1 2
    3 4

    Ето и техническите му данни:

    * Екран: 7″
    * Процесор: Intel mobile CPU (Intel 910 chipset, 900MHz Dothan Pentium M)
    * Памет: 512MB RAM
    * OS: Linux (пригоден в ASUS)
    * Диск: 8GB или 16GB flash hard drive
    * Уеб-камера: 300K pixel video camera
    * Живот на батерията: 3 часа
    * Размери: 8.9 in x 6.5 in x 0.82 in – 1.37 in (width x depth x thickness)
    * Портове 3 USB порта, 1 VGA out, SD card reader, modem, Ethernet, слушалки и микрофон

    Снимките и данните са взети от тук

    Според анализатори, този продукт заема една голяма ниша – на евтините неща с достатъчно добри показатели и вършещи работа без излишни усложнения. Чакам времето да се появи (пак) gsm за 50 лева, който да е само … телефон.