Месец: август 2007

В общия смисъл, интернет (с малко и) е компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи.

Интернет е съкращение от интер-нетуърк, или буквално преведено на български — междумрежа. Като съществително собствено име, Интернетът е обществено-достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите), която използва протоколния стек (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) TCP/IP. Така че, най-големият интернет е просто наричан Интернет.

Процесът на свързване на мрежи по този начин е известен като internetworking.

Още вчера ми хрумна да направя връзката, между бездействието на фирмите и малките уеб-студия, които работят „сайт“ за 300 лева. Ето какво се получи.

Разбира се, не са само те виновни, но … може би вие имате друго мнение, а? Ще се радвам да чуя мнението и на някое от тези фирмички.

Гласуването за OOXML не мина в САЩ. Гласуването не породи никакви изненади, според TechNews.bg – Apple, EMC, HP и Intel гласуваха в подкрепа на OOXML, докато съюзниците на Sun, като Oracle и IBM, гласуваха против. Sun няма право на глас. Правителствените тела бяха разделени, като US Department for Homeland Security подкрепи Microsoft, а US Department of Defense гласува против. IEEE (Institute of Electrical and Electronics Engineers), голяма международна организация за стандарти, се въздържа.

На Майкрософт са и били нужни 9 гласа за да мине гласуването в полза на формата им, но са получили само осем.

Какво всъщност трябва да се случи?
За да може да мине като стандарт нещо, то трябва да премине през гласуване на национални комитети в доста страни, които имат определящ глас. За да се приеме, националните комитети гласували „За“ предложението, трябва да бъдат мнозинство. България също има решаваща роля в това гласуване, като оторизиран орган и нейният глас се брой. Според непотвърдени данни, страната ни също не е „За“ този стандарт, но се очаква официално изявление на националния стандартизационен комитет.

За какво става дума
Защо този „стандарт“ поискан от Майкрософт не може да мине, а и не трябва:

1. Вече има същестуващ стандарт ISO26300 наречен Open Document Format (ODF): наличието на втори стандарт ще създаде разходи, объркване и несигурност за гражданите, бизнеса и в административния сектор;
2. Не съществува реална имплементация на OOXML доказваща надеждността на спецификацията: в Microsoft Office 2007 се използва специална версия на OOXML, но не могат да се създават файлове с формат спазващ OOXML спецификацията;
3. Спецификацията е непълна. Например липсва информация как да се приложи autoSpaceLikeWord951 и useWord97LineBreakRules2
4. Повече от 10% от примерите в предложената спецификация не могат да бъдат ретифицирани като стандартен XML;
5. Не е гарантирано, че всеки може да напише софтуер, имплементиращ частично или пълно OOXML спецификацията, без да бъде подведен под отговорност за нарушаване на патенти или неплатени лицензионни такси от Microsoft;
6. Предложената спецификация противоречи на други ISO стандарти. Например ISO 8601 (Представяне на дати и часове), ISO 639 (Представяне на имена и езици) и ISO/IEC 10118-3 (Криптографски хеш фунцкии);
7. Съществува дефект във файловия формат за електронни таблици, който не позволява въвеждане на дати преди 1900-та година: тези дефекти касаят както OOXML спецификацията, така и следните версии на Microsoft Excel 2000, XP, 2003 и 2007.
8. Предложената спецификация не е създадена вземайки под вниамие опита и експертната оценка на всички заинтересувани страни (като например производители, търговци, потрбители и контролни органи), а самостоятелно от Microsoft.

Ето и становището на ФОП по въпроса, изпратено до нашия комитет.

Историята

На 1 май 2005 година версия 1.0 на OpenDocument спецификациите бяха одобрени от OASIS за стандарт за XML-базирани отворени файлови формати за офис приложения. Стандартът е публикуван и публично достъпен в обем от около 700 страници. Международната организация по стандартите също одобри въпросното предложение и той вече е международен стандарт под номер ISO/IEC 26300:2006.

На 1 февруари 2007 OASIS публикува и версия 1.1 на спецификациите. Всички привърженици на отворените формати по света се поздравиха с добре свършената работа и ликуваха. OpenDocument Format (ODF) беше признат за световен индустриален стандарт.

Microsoft обаче (както винаги) отново са над такива неща като стандартите – те харесват само своите собствени – в момента в ход е ускорена процедура за превръщането на спецификациите на Microsoft за Office Open XML файлови формати или OOXML (наричани още MS-OOXML) в международен стандарт ISO/IEC 29500.

Обемът на спецификациите е над 6000 страници!! И злоупотребява сериозно с понятията open и standard. Самата идея за съществуването на два алтернативни стандарта за едно и също нещо си е своеобразно напукване на идеята за стандарт. Но едва ли някой е изненадан, че този на Microsoft е създаден в дълбоки релации с типичното MS обкръжение.

Докато ODF е създаден с идеята за глобална съвместимост между приложенията и тотална платформена независимост, както и независимост от конкретен доставчик или разработчик и върху тях няма претенции за запазена интелектуална собственост от авторите му, то дефинициите на OOXML изискват поведение и съобразяване с функционалности, които само офис приложенията на Microsoft могат да предоставят.

Можете да гласувате против стандартизацията, тук, като изразите своята гражданска позиция:
.

или си изберете език:

اللغة العربية — Беларуская — Български — Català — Deutsch — Dansk — English — Español — Eesti — Euskara — فارسی — Suomi — Français — Galego — Ελληνικά — 简体中文版 — 繁體中文版 — עברית — Italiano — ქართული — 한국말 — Lietuvių — Latviešu — Македонски — Bahasa Malaysia — Nederlands — Norsk — Polski — Português — Română — Русский — Svenska — Slovenščina — Srpski — ภาษาไทย — Türkçe — Український

/Използвани са материали от yovko.net, noooxml.org/

Незнам дали сте попадали на тези заглавия, но ми е интересно какво е вашето мнение за тях:

Service Level услуги
Прави ми впечатление, че все повече бизнеси, вървят по-пътя на свободното движение, което е описанo в тази статия. Тревожното, е че малките уеб-агенции с цел да направят уеб-сайт за 300-400 лева насърчават именно такъв тип бизнес, което е ПАГУБНО и за фирмата, която е поръчала сайта, така и за интернет-потребителя, който го ползва.

Еволюция към Уеб 2.0
We the media