Месец: юни 2011

Мина първия OpenCamp – ето малко лични впечатления:

0. Нещо се случи със сайтовете ми в петък и бяха недостъпни. но нямах никакво време да го оправя.

1. Парк-Хотел Москва са професионалисти от всякъде – много, много съм доволен от техните услуги, цени и всичко с много малки изключения;

2. Доживях да видя на едно място, депутат, кмет, човек от държавната администрация, хакери и хора да говорят на една тема на един език;

3. За пореден път се убедих, че трябва да правя малки и фокусирани събития с ясна полза за всички. Няма смисъл от големи събития, където някой/я стои и говори и цъка по презентация, а всички блеят;

4. Българите са крадливо племе – бях сложил 60 стотинки, да придържат едни плакати – изчезнаха за няма и час. Имаше хора, който успяха да изровят скритите рекламни торбички, който бяха лично мои и да си тръгнат с тях по коридора. Iмаше и друг тип хора, дето редовно си ги пребъркваха, да видят какво има вътре. Имаше хора от съседно събитие, които редовно свиваха по вода или кафе от нашите, а видимо разполагаха с мноооого по-голям бюджет от нашия.

5. Чудесни лекции – поне тези който успях да видя. Радвам, се че започва да се говори за отворено правителство и съм сигурен, че ние ще го направим, когато изметта политическа даде място на хората, които искат да правят политика по един отворен начин с помощта на мощни технологии.

6. Медиите не дойдоха, защото не им казах кой беше в залата, а и нямаше нито кръв, нито отровени крастравици, нито секс-скандал – т.е няма зрелища за зомбирания вече зрител на телевизиите, които иначе „осъзнават ролята на гражданското общество“. От друга страна в.Пари написа чудесен материал, за което им благодаря.

7. Имаше много нови лица, който не бях виждал преди, което е чудесно

8. Интернета беше зле, забравих да проверя какво е „добър Интернет“ според хотела.

9. Успях някакси да организирам 4 събития за 1 уикенд (за дизайнери, за програмисти, за мозила балкани и за отвореното правителство), които бяха обединени под името OpenCamp

10. Повече няма да правя безплатни събития. Запазихме места за всички регистрирани, като бяхме помолили да се регистрирате, само ако ще идвате с 96% сигурност, щото всяко място струва пари – доста хора не дойдоха.

11. От близо 100 човека записани за партито (на което имаше храна и вино на корем) дойдоха само 25, което отново ме връща на точка 10. (Знам, че има дори записани, който са направили това, само и сао за да заемат свободно място и да не дойдат, за да няма места за другите – ква е тази злоба бе хора).

11. Завистта ще затрие нашата малка страна съвсем скоро.

12. Събитието беше трепач, който е дошъл и е взел нещо със себе си (като знание или заслужен подарък) ще го помни завинаги.

13. Благодаря на спонсорите за всичко – най-яките сте!!!

––––––––––––––––––––––––––
Останете със здраве и все пак … нека да намерим начин да работим заедно, вместо да се опитваме да си завиждаме и проваляме събитията и идеите …
––––––––––––––––––––––––––-

А вашите впечатления?
Споделете ги тук, моля – линкове, снимки, мнения и всичко е добре дошло.

След хилядите прояви на глупава политическа игра от всички в парламента, май е време да споделя и аз какво мисля за това какво е това да си толерантен и какво уникално имаме в България.

Мога да твърдя, че познавам почти всички прослойки на нашето общество, защото:

1. Българин да се наричам, първа радост е за мене (всъщност не е, но все пак се водя българче)
2. Учил съм турски, гръцки и румънски, който върви и с познаването много добре на културата, особенностите и начина на живот на повечето балкански народи, което ми е помагало доста.
3. Живял съм близо 2 години в част от Габрово, населена с роми.
4. Имам много познати арменци и евреи.

Не съм експерт, просто съм човек и затова искам да споделя следните свои наблюдения.

Ромите
Нито един уважаващ се циганин, не иска да му се вика ром или да му се говори за (как беше думата бате) -“ интеграция“ в обществото. По-скоро българина ще се научи да живее като циганин, отколкото да стане обратното – най-добре ЕС да даде малко пари, че това да стане по-бързо.
Циганите ме скъсваха от бой, като бях малък, само защото бях българче, и аз като имах начин им го връщах, ни ми беше кеф, когато трябва да разчиташ на някой циганин, да знаеш, че ще можеш да го направиш.

Със сигурност има много цигани и цигани, който имат много, но в общи линии, те не мислят, че са част от някаква държавна рамка, измислена от някой си, а за едно по-глобално население, което живее, където има пари – точно както повечето, който сега тичат в чужбина за повече пари – и аз ще го направя, щото тука живеем зле.

Турците
Турците около Кърджали и в региона близо до Турция не живеят в България – те пребивават в една автономна територия, която по стечение пак на онези дето слагали границите се е озовала в България. Има хора, които дори не знаят български език, прото защото там се говори само на някакъв диалект на турския език и често се ходи до „истинската“ Турция за почти всичко.

Малки и не чак толкова хаотично разположени общности има в цялата страна. Факт е, че и там се говори само на турски. В магазин в Исперих, трябва да викаш „екмек“ вместо хляб, щото ще си останеш гладен. В крайна сметка, уважават хората, които говорят турски добре, защото повечето не могат да го правят.

Доминиращата нация
Във всяка „нормална“ страна – определена от странното понятие ‘граница’, заради което са измрели повече хора отколкото за каквото и друга да е, има домонираща нация и в нея има хора, който определят, че в тази измислена линия, наречена граница, трябва да има хора само от тази нация, и всички други са я „за сапун“, я за нещо друго и това е голям проблем. Според мен границите, ако въобще трябва да го има, трябва да са на основата на културата и езика, който говорим – в по-голямата част от балканите граници не ни трябват, защото сме толкова еднакви (макар и толкова различни), че ми е смешно когато трябва да минавам паспортен контрол, а митничаря или полицая на 20 метра след границата, ме чакат да им дам пари.

Толерантност е да намериш начин да живееш с другите хора, като уважаваш различнията им и не се опитваш да ги променяш на основата на нещо наречено граница, защото тя съществува само в картите, в икономическите долкади и в главата на тези, които си търсят основание да направят някаква глупост, вместо да се занимават с другата голяма „заблуда“ – да живеем, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Бойко, пръв учител ЦеЦеЦе.

Погледнете с малко ирония и се замислете, какво всъщност сме българите и що много хора и нас ни мразят и не ни искат никъде (не не е заради „циганите“)