Месец: юли 2011

Часът е някъде към 10 и нещо сутринта. Смъквам се от колелото след яко спускане и влизам в магазина на Лисичарка да купя сок за Коската, листи за баница и две млека.

Ако не знаете какво е селски магазин – значи никога не сте излизали от София и е време да се замислите за какво живеете, но все пак в селския магазин може да намерите всичко, което ви трябва от гвоздеи до сирене и дори русенско варено, в срок на годност ако имате късмет.

Освен да си купите нещо, можете разбира се и да седнете да изпиете по една ментичка с тоник или с една малка ракия, ако не ви е кеф да правите друго.

Както всяка събота, когато сме си на Костенковци отидохме да си купим домати и какво ли още не на пазара /битака/ в Дряново, който е там само един ден в седмицата. Имаше домати, кокошки, картофи и други грудки.

Впечатление ми направи, че дряновчани са бедни – по-бедни и от цирковни мишки. Една баба едвам скътала 43 стотинки ги даде за моркови, за да „има за бобеца, ба“. Въпреки всичко, нямаше човек, който не мина и не остави по някаква пара на уличния музикант, който вдъхваше живот на един стар тромпет, вдъхваше и надежда според мен…

Изведнъж, наскачаха някакви хора с камери и даже известни лица от някакви телевизии, дето постоянно присъстват в „Господари на ефира“ се замотаха в тълпата.