Значителен брой събития се случиха през тази година у нас. Дали защото съм пристрастен към някой от тях или защото виждането ми за някои неща търпи развитие, аз считам, че събитията, които заслужават внимание са следните:
1: Приемането на България в ЕС
Макар, че евроскптиците и нас са повече от вярващите в добрата фея Евросъюзка, аз приемам, че това е събитие номер 1 за България през 2007 година. Правителството успя да отложи ценовия шок от влизането ни сред големите, но сега и през следващата година ще берем последствията от тази политика, която може би е добра, но това е работа на политолозите и на социолозите.
Политиката на Брюксел обаче, взема да се меси все повече във вътрешните работи на държавите-членки, което поражда много отрицателни реакции. Целта не е ние да бъдем управлявани сляпо от институциите на ЕС, а ние заедно да управляваме Европа. От европейците за европейците. Да де, ама няма начин.
Доминиращата политика, която се заражда от няколко години се очаква през следващите 1 или 2 години да доведе до ред промени инициирани от държавите членки, несъгласни с нея. Най-големият противник на това разбира се е Обединеното Кралство.
Ние като добри кученца, няма да имаме силите да се противопоставим на една такава политика. Защо ли? Защото нямаме добри политици, които да го направят или може би защото нямаме смелостта да започнем нещо ново, което да подемем ние или просто защото не можем, дори и да искаме. Тъжно !
Основният въпрос за момента е как да докараме пари у нас, за да може да развиваме корупцията и съответно икономиката си, да храним Доган или Станишев, да даваме подкупи, да харчим милиони за нещо, което можем да го имаме без пари… Все тривиални неща. Важни, но тривиални.
Ако погледнем отвъд бедността с която ни се налага да живеем, поради лоша политика на разпределение на ресурсите, има други неща с които трябва да се заемем. Неща, които ще се ни създадат още по-големи проблеми след 3 или 4 години, когато ЕС ще изживява огромната криза в липсата на политически идеи и иновативно мислене.
Макар, че сме свикнали да живеем и да членуваме в диктаторски съюзи и обединения и винаги да сме на страната на губещия, сега имаме шанс да бъдем на страната на добрия икономически и политически апарат, който обаче се нуждае от контрол. Сляпото следване и гласуване на решения „за спорта“ и вроденото чувство „аз не мога да променя нищо“ е време на отсъпи място на мисленето за общо бъдеще.
С тази политика се рискува обединението на малките държави в съюза за по-добро отстояване на правта. Всичко трябва да е добре балансирано, обмисляно и тогава гласувано. Имайки предвид някои от малките проблеми в ЕС, който ще започнат клатенето му, като преместването на заседанията на Европарламента само на едно място, вместо досегашните две и създаването на собствени въоръжени сили са две от нещата, да не говорим за прокрадващата се идея за Президент на обединението, си мисля, че скоро е времето за промени в начина на работа и на ограничаване на на доминиращата роля.
Вярно, е че страната ни печели много пари, защото вярно спазва голяма част от директивите, но все пак трябва да се помисли, за свободното преминаване на идеи и права и в обратна посока.