Банка ДСК затри част от „Сердика“. Банка ДСК, я.

Сещате ли се за онази реклама с китайчето, дето дядото се строил цял живот дом, а сега данка ДСК, помага това да стане по-бързо. Ех, ето ви една реална история.

Преди известно време попаднах на снимка в блога на Валери Дачев, в която се показваше как се замазват в основите на строежа на ново крило на Банка ДСК, останките на вековната „Сердика“*. Знам, че не ви пука и знам, че прасето и винцето сега са по-важни от някакви камъни, но аз продължавам да пиша.

Ето снимката, която съм заел от блога на Валери:

Да, това което виждате е крепостна стена на „Сердика“*. След като видях снимката, макар и доста късно, пратих жалба до архитекта на общината и до заместник-кмета по строителството с копие до банка ДСК, което лично си беше моя грешка, защото това не е в изцяло в ресора на горните.

Докато чакаме, обаче законния срок от 1 месец за отговор , останките вече ги няма. Почиват под тонове бетон. Aмин!

Думите са безсилни, законите също. Какво трябва да направи човек за да защити това, което историята му е оставила и което въпреки всичко, той не е успял да унищожи?

Думи

На думи сме силни, ето какво казва и Президента:

„Културно-историческото ни наследство е национален ресурс, който е невъзстановим. С всяка загуба на част от него ние губим и част от нашата идентичност, част от себе си.

Наш дълг като граждани и като общественици е да посочим проблемите в тази област и да предприемем стъпки за тяхното решаване. Това е наложително предвид необходимостта да съхраним за нашите деца и внуци родовата памет на народа ни.“

Закони

Нека да видим какво казва закона в този случай :

ЗАКОН за паметниците на културата и музеите

Чл.3: Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.

Чл. 16. (1) Всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата.

Чл. 20. (1) Всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона.

Чл. 32.(2) Граждани, обществени и други организации, които са собственици или ползуват недвижими паметници на културата, осигуряват достъп за показването им по ред, установен от Министерството на културата.

Чл. 36. Повредите на паметниците на културата вследствие на нарушения по чл. 34, 35 и 35а на този закон се възстановяват за сметка на нарушителите.

Какво ще направя сега ли?

1. Сигнал до зам.министър Иван Токаджиев – в чийто ресор е дерекцията за паметниците на културата, с копие до Министъра на културата. (сигнала е изготвен и ще бъде внесен до края на седмицата)

2. Сигнал до софйска прокуратурата за нарушения по закона за Паметниците на културата.

 

Доколкото Валери ми спомена, че доста от сградите, които са ‘вдълбали’ в себе си, части от Сердика, масово нарушават Чл. 32.(2) от горния закон, ще ги почнем и тях. Само да напомня, че ако някой ви забрани да посетите част от „Сердика“, както правят например от ОББ, които са наблизо, те могат да бъдат глобени до 5000 лв по същия този закон.

Правата са за да се защитават.

Все пак …

Все пак на съседния ъгъл до „Гьоте“, се спряха изкопните работи, защото се попадна на същия проблем.

Речник

*“Сердика“ не е хотел, не е и сладкарница. Знаете ли какво е „Сердика“

12 коментара към “Банка ДСК затри част от „Сердика“. Банка ДСК, я.”

  1. Вижте отговора на Министерството – там има част от Сердика

  2. Уважаеми г-н Шопов,
    Явно не сте никак наясно с плана на антична Сердика, твърдейки че на въпросното място се вижда крепостната стена на града. Въпросната е доста по на запад. На мястото са проведени разкопки от страна на Софийски исторически музей, можете да бъдете спокоен, че не са затрити старините.

  3. Браво Бого !

    Въпроса е принципен, ДСК трябва да си изтърпят последствията.

    А следващия път може и да успеем да реагираме навреме…

  4. Така е навсякъде в България. Имам и още по-печални случаи от архоелогическата си практика. Това е стар проблем и колегата Богомил не е първия (а очевидно няма и да е последния), който продалжава една отколешна борба, започната още от следосвобожденска България 19 век, преминала през усилията на братята Шкорпил и Д.Дякович, а от 1947 г. насам от проф. дин Теофил Иванов и колегията в АИМ при БАН. Примерите са безброй, сред тях има и фрапантни. Ето една бърза кратка хронология на пълната немокаетност на институциите:
    1.1911 г. – разрушаване на крепостта Сексагинта Приста при гр.Русе от строителни войски
    2.1947 – 1972 г. – Изравняване и разрушаване на римските останки до кота нула в градовете Силистра, София, форума на Филипополис и термите в Пловдив, в Стара Загора, в Кюстендил, Сапарева баня, Сандански и др.;
    * Новия квартал на с.Гиген – разрушил 1/3 от Улпия Ескус (селянинът Павел бутнал кула номер 10 и част от кула 11 за да си построи къщата)
    80-те – Построяването на завода за антибиотици върху древния град Абритус край гр.Разград;
    90-те – Унищожението на древна Рациария край с.Арчар

    и хиляди, хиляди други…

    какво да кажа ново в коментарите? – нищо ново под слънцето – в това отношение ме е срам, че съм българин – обичам страната, но ненавиждам държавицата, просташкото гуро на своеволието и безхаберието!!!

    „Тоз паднал – друг ще защитим…
    Какво тук значи някакъв си амфитеатър..?“

  5. Свинщината е свинщина.

    Но дали свинята е Банка ДСК? Аз бих я търсил малко по-източно по ул. Московска:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *