Бъшо, ръмжи пърче хляб под пейката в двора,
отдолу, мравката люто го псува,
какво стана бе, куче такова,
виж как те мравката теб орисува.
Бъшо е куче, рижо такоз,
от време на време е лилав,
но винаги знае отговора на един въпрос,
ще ходим ли да акаме в двора.
Коментари:
–––––
Много добро! Стилово се доближава до лириката на Огнян Герджиков (да!
председателя на НС) и неговото стихотворение Запек
От Свилен