Чак сега ми остана време да опиша впечатленията си от концерта на Мейдън в Белград. Поради идеята да влезе по-рано и да сме отпред, решихме да пътуваме с влака, което се оказа чудесно, особенно заради добрата компания която се събрахме … Ех, кой не помни русата митничарка в Димитровград …
Стигнахме в Белград рано сутринта и аз искренно се учудих, че градът е поне 10 пъти по уреден и чист от София, хората дори сутрин рано бяха усмихнати и приветливи, въпреки позаспалите ни балкански физиономии. Вмъкнахме се в хостела и си оставихме багажа, ядохме шкембе, купих крокодил, ходихме по крепоста и какво ли още не.
Към 14-15 част от групата се изплющя пред залата да пази ред – беше готино с изключение на това, че нямаше къде да се пикае, имаше навсякъде лайна, по които сръбските метали даже лежаха и много много пого, когато му дойде реда, е имаше и полиция…
Концерта мина много добре, още помня как 20 000 човека пеят „Fear of the Dark“ и „Ruuuun to the hiiiils“. Тълпата беше дива, девойките припадаха, изнасяхме ги, не можеше да мръднеш, а и погото беше добро, макар, 1че взе да се случва много често. Много хора искаха да излизат или да се преместят и постоянно някой те ръчка да мине, което те кара да се отделиш от сцената.
После бях като пребит, една излязох от залата, която беше доста зле като структура – 20 000 човека през един вход и изход – малко е тъпо, ама …
Това беше, макар и малко, другото … остава в главата ми.
