Не искам да коментирам конкретни сдружения, но едно писмо за поредното напускане на такова породи тези ми мисли…Мой принцип е да не се обвързвам със сдружения, партии или форми на колективна дейност (с мнооого малки изключения)

За какво се прави сдружение?
Сдружение в България се прави за да се защитаават определени интереи и заради това, че законодателството още не е направено така, че не-юридическо лицеда може да прави определени изявления или да взема позиция по каквито и да е въпроси.
Тоест ако искате да защитавате определени позиции и да ви чуят, да можете да бъдете подпомагани или да лобират за вас, трябва да имате юридическо ‘покритие’, а най близко до гражданската позиция е това на сдружението.

Как се отстояват позиции
Много важно е всеички да имат единодушие по основни въпроси с които сте се заели, иначе ще стане разделение, анти-сдружение, сдружение в сдружението, потоци или както искате го наречете на което ставаме свидетели всеки ден в друг тип обединения.

Ако нямате еднакви позиции как тогава, ще ги отстоявате? Замислете се преди да се съберете с други съмищленици.

Последдно когато говорих с адвокат по повод на създаване на една такава група се оказа, че управителния съвет на едно такова сдружение трябва да бъде от хора, които си разбрат от работата и са единодушни по въпросите засягащи движението, зашото 90% от разпадането на същите се дължи на явно несъгласия на този орган.

Съветът беше – в съвета изберете хора, който знаят как да ръководят и какво да правят. Ето, че пак идваме до убедеността на хората в това сдружение в идеите събрали всички.

Изводи
Няма такива, всеки сам за себе си може да вземе решение и изводи от горенаписаното, но за да не ставаме свидетели на ‘отлюспване’, разцепване и какво ли още не, вярвайте в идеите зад които заставате и се борете те да станат реалност.