Както знаете, вчера беше проведена полезна дискусия относно нарушаването на човешките права от страна на НАредба 40 и на други нормативни актове. Целта на дискусията не беше да се спрем само на конкретния акт на МВР и ДАИТС, но да се подложи на дебат къде минава тънката граница между свободата и сигурността.
Първи започна Гиньо Ганев, като с няколко думи представи същността на проблема и с познатото си начин на убедително говорене зададе праявилния тон на дискусията.
След него говори Иво Марков, който беше от организаторите на форума и внесе с нас миналата седмица сезирането на Омбудсмана.
Аз поех щафетата и в 15 минути успях да говоря за всички аспекти на проблема с малка презентация, която можете да намерите в края на този материал. Спрях се на човешките права, на довериетето към Държавата и към институциите, на страховете на всички и на разбирането ни, че за да имаме свобода, наистина трябва да имаме сигурност, но нито това е начина, нито това е принципа. Повечето неща са вътре в презентацията.
След мене започнаха да говорят един по един всеки, които искаше думата и които успя да се включи във дискусията за определеното й време от 2 часа и 15 минути. Ето някой от акцентите.:
Николай Камов – народен представител – Говори за въпроса, който зададе към Румен Петков от трибуната на Парламента, относно наредбата и за отговора, които ‘получи’. Сложих го в кавички, защото е доста смешен и неориентиран.
След него говори представител на ДАИТС, който показа тяхната гледна точка на изпълнител, но не и на мислител на тази наредба. Последваха редовните оправдания за задълженията, за Директивите, за мишките…
След това говори Румен Дечев от Съюз за стопанска инициатива, който направи наистина добър преглед на проблема от тяхна гледна точка и умело балансираше между правната и икономическата гледна точка върху проблема.Той ясно показа, че проблема не е основно технически, а повече политически , социален и юридически, с което аз съм напълно съгласен, понеже дискусията беше за ограничаване на свободата.
След това микрофона взе Димитър Стоянов – наш евро-депутат, който е бил наблюдател по време на приемането на тази директива и изнесе интересни факти за начина на гласуване на това решение и за това как политическите принципи се обръщат на 180 градуса. „Трябва да се борим срещу Тероризма, а не срещу електронните писма на терористите“, тоест да лекуваме болестта, а не симптомите.
Адвокат Груйкин, се спря на юридическата обосновка на проблема и извади ясни противоречия между наредбата и основни документи, които са основополагащи за начина на живот , които имаме. Направи и сравнения между нашото и европейското правои потвърди всички правни аргументи, които имахме срешу наредбата и даде поле за добавяне на нови.
След него говори Минчо Спасов, народен представител и председател на комисия по сигурност в Парламента. Той сподели информация от наскоро приключилата му визита в САЩ и разговора с зам.прокурора на задокеанската държава – Алис Фишер, която е споделила, че САЩ всъщност са ‘сърдити’ на Европа, че са приели такъв акт за задържане на данни и това със сигурност не е изизкване на тяхната страна, нито натиск. От него имаме и поет анагажимент за по-нататъшна законодателна работа.
Адвокат Кашъмов от ПДИ, кажа, че днес те ще внесат тяхната правна обосновка за невалидност на тази наредба във ВАС. Но мое лично мнение е, че проблема не е само правен и работата само в една насока би само попречило на целия процес, но е чудесно, че сая направили доста неща, което е и тяхната работа.
След него говори Невен Дилков от СЕК, като представи гледната точка на доставчиците на Интернет. Позицията му беше ясна и чиста и сподели за техните идеи, за това как може да се развие тази наредба, че реално да върши работа в законовия периметър. Той се спря и на това как до сега се работи по такива проблеми и даде няколко примера, показвайки, че ние нямаме нужда от специални нови наредби.
След това думата взе полковник доцент Богданов от Военната акадения, специалност Нац. сигурност. Той сподели, че акаденията всеки ден прави такива дискусии докато обучава хората. Няма сигурност без свобода и свобода без сигурност, каза още той. Въпроса е къде да минава границата.
След него говори Екатерина Бончева от комисията по досиетата и изнесе страшно интересни факти за това какво се е случвало в Държавна Сигурност преди време и колко приличат събитията, които се случват сега, на онова време и на секретните разработки от тип „Вихрен“, „Пирин“ и „Родопи“. На мене ми хрумна, че сега може да го кръстим „Рила“, защото технологиите са напреднали толкова, че досиетата ще се популват сами, без нужда от агенти. Нали имаме Интернет.
След нея говори г-н Генов, съветник на Румен Петков, които запулни времето си с общи приказки и каза, че те все още се обучават на тематиката ?!?
До края имаше и още изказвания в плоскостта на защитата на правата. Хубавото е че имаше и доста неизказани мнения, което е предпоставка за това да има и друга дискусия, която да даде резултат. Скоро, до 2-3 дни ще има конкретни мерки. Вече имаме покана за започване на законопроект, които да се занимава с тези проблеми, а и проверките на Омбудсмана тепърва започват.
Трябва да се действа, а не да се мълчи. Аз искам да кажа, едно огромно благдаря на всички, които дойдоха. Имаше около 70 присъстващи (без медиите) и за мен задачата за осъзнаване на проблема, вече е решена. Сега следват другите задачи.
Има пълен аудио-запис на цялата дискусия, които ще публикуваме скоро.
Ако тематиката не ви е безразлична или искате да работим заедно с вас по такива проблеми или искате да станете наш представител във вашия град – станете член на „Електронна граница“ и нека да работим заедно.
Файлове:
Ето презентацията, в която горе долу се показват аспектите на проблема.
[…] ресурси: – Дискусия по проблема – Кой ще пази […]
[…] Shopov, solontenan'ny Electronic Frontier, niteny momba ny zon'ny olon-tsotra, ny fitokiana omena ny fitondrana sy ny andrimpanjakana, ny tahotry […]
[…] извештај (BUL) од Богомил Шопов за настанот: Вчера, се одржа […]
[…] Shopov briefly reports (BUL) on the event in his blog: Yesterday, there was a useful discussion on the encroachment on […]
Още веднъж благодаря на г-н Шопов за поканата /въпреки, че не получих възможност да изкажа своето мнение/! На 19 март 2008 г. (сряда) в 12:00 часа в Национален пресклуб БТА присъствах на проведената Дискусия на тема „ПРАВА И СИГУРНОСТ – НОВИТЕ РИСКОВЕ”, въпреки, че беше проведена в работно време и аз живея във Велико Търново (пътувах)
За да бъде разбран коментара ми правилно трябва да представя първо себе си. Бивш офицер от армията с профил комуникациии и системи за сигурност (колега на присъствалите на дискусията), мениджър на американски софтуерни компании у нас и в чужбина, бивш преподавател (НВУ, Пловдивски Университет и др.) и научен работник (e-learning, e-government), учен (BEST), граждански активист и политическа фигура и понастоящем президент на софтуерната компания PhotonSoft Ltd. (представител на бизнеса) Считам че бих могъл да коментирам проблемът във всичките му разрези и изгледи (проблема не е технически, а политически , социален, икономически, морален и юридически, ).
На дискусията присъствах за да заявя ясно своята позиция. Искам преди това да кажа как се гледа на нея:
На дискусията се гледа само като на стъпка /не всички мнения бяха чути/, много разчитаме на активната позиция на Омбудсмана на Републиката г-н Г. Ганев , но звучат нотки на недоверие, като се чуват призиви да се внесе ДИРЕКТНО жалба в съда в Страсбург. Фактът, че дискусията се провежда след наредба 40 (постфактум), говори за провеждане на политика на свършеният факт което води до надявам се погрешното възклицание „Глас народен-Глас в пустиня!“
ПОЗИЦИЯ: Считам, че наредба 40 на МВР нарушава човешките права и основни документи като Конституцията на Република България (подменя) и Хартата за правата на човека! Фактът, че е възможно днес да се извърши такава атака срещу свободата на българина говори много за управляващите чието дело е тази наредба. При хармонизирането на европейската директива 2006/24 към българското законодателство – наредба 40 – никой не ги е освободил от задължението им спрямо народа си да защитават интересите ПЪРВО на България и после да мислят как да угодяват! Не е спазена йерархията на законовите актове! Нямаме нужда от специални нови наредби, а от доказателства за справяне с корупцията в органите искащи да събират данни за нас!
ЗАЩО ИЗРАЗЯВАМ ТАКАВА ПОЗИЦИЯ: Във всички закони и наредби трябва ясно да бъде написано, че МВР и ДАНС са длъжни да получат разрешение от съдия и прокурор за всеки отделен случай на подслушване. Как може в тази наредба възможността за събиране на данни е предвидена за всички видове престъпления!? Според европейската директива 2006/24 събирането на данните може да се осъществява само за разследване на тежки престъпления, по смисъла на правото на държавата членка. По българското право тежки са престъпленията, за които се предвижда повече от 5 години наказание лишаване от свобода.
Следователно изпускайки изискването на Директива 2006/24 данните да се събират само за разследване на тежки престъпления МВР ще има достъп във всички случаи [за джебчийство напр.] на извършване на престъпления.
ПРОГНОЗИРАН ОБЩЕСТВЕН ЕФЕКТ (ако наредбата влезе в сила в този си вид): Развързване ръцете на НСБОБ за тормоз над IT обществото в България (малката останала мислеща част)! Продажба на събрана информация (не са се преборили с корупцията в секторите си а искат права да събират данни на бизнеса и гражданите!-ДА НЕ ИМ се дават още правомощия докато не докажат че имат приоритети в работата си и че са надвили ПЪРВО корупцията в собствените си сектори!) Нарушаване на интелектуалната собственост! Нарушаване функционирането на бизнеса! Ширещ се промишлен шпионаж! Спадане на НУЛА на разработките на иновативни продукти, ЗАЩОТО… !!! Фалиране на финансово неспособните доставчици /реализирането на подслушване в такива мащаби изисква финансов ресурс/! Нарушаване на правата на чужди граждани контактеващи с нас! Нескончаеми дела по всякакви поводи в Страсбург и правозащитни организации в САЩ … …
ВЪЗРАЖЕНИЕ: НЕ Е вярно, че ЩЕ Е както е предвидено по директивата, че нямало да се записва самата информация (тоест какво сте си говорили, чатили, изпращали) а само връзката между ip адресите и точния час на самата конекция.
ЛИЧНО: Събирането на трафични данни, подслушването на телефоните и проверката на банковте сметки си е „нормална” (да приемем че е така) практика за противодействие на престъпността (вярно е, че енужен баланс все пак). И ние сме против престъпността! Нямам особени притеснения за това, че някой ще се рови в разговорите и кореспонденцията ми. Най-много да се образова! Ако искам да скрия нещо, не са те хората [полковник доцент Богданов от Военната акадения, специалност Нац. сигурност. или аналогични структури, аз съм техен бивш колега] дето ще го открият (защо?-справка досието ми)! За да има някаква коректност обаче изключително важно е да се получи точен отговор на въпроси:
1. Кой ще санкционира подобно проследяване [контролиране на следящите]?
2. Какво ще стане с информацията [извзетият хардуер], ако проследяването не даде резултат?
3. Ще бъдем ли уведомени за това че сме проследявани, ако разследването им е неуспешно. Такива са правилата например в САЩ?
4. Как стоят нещата със защитените от закона за интелектуалната собственост продукти извзети при „разследванията” на НСБОБ???
5. Вече започвам да мисля, че самото ни приемане в евро съюза не е толкова добра идея. Правомощията на полицията вече са повече от нормалното! Секторите и отделите не използват ефективно и тези правомощия, защото с нищо не са показали че са се преборили с корупцията, а са се захванали с Интернет (нещо за което нито имат техника нито са компетентни) НЕ оправдават съществуването си, ЗАЩО ДА ИМ СЕ ДАВАТ ОЩЕ ПРАВОМОЩИЯ!?
6. Какво мисли бизнесът за рисковете на които ги подлага една такава наредба?! Промишленият шпионаж и корупцията вървят ли ръка за ръка?! Кой ще даде ясни гаранции със закон за опазването и използването на събраните данни (ако се стигне до там да се събират)
7. Имаме ли право да заведем дело срещу доставчика си ако той направи достояние на 3-ти лица връзката IP-Конкретно лице??? Спада ли IP адресът към личните данни???
Ще бъде ли третиран IP адресът като лична информация? Ще съдим ли доставчика си ако го предостави? Кога доставчиците ще подпишат допълнителните споразумения с клиентите си? IP адресът е още нещо, което не може да бъде използвано като доказателство. В момента човек не може да бъде свързан с IP адреса, поне законово.
8. Нарушават ли се правата на чужди граждани контактуващи с нас през средствата за мигновенна комуникация като Скайп и кой трябва да ги извести, че разговори, кореспонденция и файлов обмен се следи!?
Х. Защо управляващите смесват контролът над информацията с властта!?