Много рядко пиша за Русе, но сега се сетих, че доста време отлагам нещо, което трябва да се напише. От доста време има проблем между природозащитниците и русенска община.
От общината са винаги в опозиция на всяка добра идея, която се вкарва от страна на природозащитниците, като забележете, те предлагат реални начини за решение на проблема.
С две думи – предлагат се европейски методи за решение на проблема, а от общината ги отхвърлят с абсурдни аргументи. Дали това се дължи на проблема, че общината има свои планове за „едни пари“ за този проблем или такива „маловажни“ проблеми изобщо не са в приоритетите на малката държава в Русе. Все пак кмета е ‘червен’ и трябва да държи социална политика – тоест пенсионерите да са доволни, а не кучетата. Но кмете, не забравяй, че си кмет на всички, дори и на бездомните кучета.
Какъв е проблема, можете да разберете тук. А дали ще има решение – ами зависи от всички нас.
Русе е градът на мутрите ММА-ци, шефове на шивашки фирми и други измамници на народа.
Става все по грозен, съжелявам това ми е мнението.
Здравей Боги,
Като видях природозащитници и реших да се включа, макар дарсловото да не е от талантите ми.
Уви, хубаво си го събрал в малко думи – все става дума за „едни пари“, макар в случая никой да не им ги иска.
Зимата всички природозащитни организации се обединихме около един господин, който имаше доброто желание (и възможност разбира се) да инвестира в решаването на проблема с бездомните кучета в Русе. Единственото му изискване беше, Общината да му отдаде техния „приют“ по-точно концентрационен лагер и да съдейства при организирането на масови мероприятия.
Да, ама не. Тогава от Общината казаха: „не може, според сегашния закон ние задължително трябва да имаме изолатор/концентрационен лагер“.
Е, законът се промени, сега пак не искат – причини – дал Бог.
След приемането на новия Закон за Защита на Животните всички Общини бяха задължени да изработят програми за решаването на проблема с участието на съществуващите в съответния район НПО-та. След много работни срещи се стигна до някакъв вариант, пресечна точка на всички участници. Но преди да се внесе за гласуване от общинския съвет, нашата Община пак реши да покаже кой е доминиращия в ситуацията като нанесе промени на вече готовата програма.
Питам аз, защо тогава ни губиха времето, а и своето, да я изработваме, като накрая пак си правят каквото си знаят?
И ние всички природозащитници се втурнахме да говорим с всеки общински съветник по отделно, да му обясним за какво става дума, защо в този вид не е приемлива такава програма и т.н.
Присъствахме на заседанията на всички комисии към общината, макар и никъде да не ни дадоха право да зададем дори един въпрос, правилно, кои ли сме ние?
Накрая не знам благодарение на нашите усилия, на разбирането на общинските съветници или по чисто политически причини бе отхвърлен предложеният за одобрение вариант на програмата.
И сега от начало. Дали ще има край? Не знам, когато на среща ти стоят хора смятащи, че проблемът с бездомните кучета се решава с „ред кучета, ред салкъм“…..