Какво е свободен софтуер?
Свободен софтуер е термин, с който се определят компютърни програми, чиито автори дават право на потребителя да ги използва, копира, изучава, променя и подобрява. За да бъде свободен един софтуер, лицензът му трябва да гарантира следните четири основни свободи на потребителя:
Свобода да използва програмата за всякакви нужди.
Свобода да изучава начина на работа на програмата и да я променя за собствени нужди.
Свобода да разпространява програмата.
Свобода да променя програмата и да публикува променената версия.
Свободният софтуер се разработва от общество от разработчици по света, а не от конкретна фирма. По последни данни, софтуерните фирми в света помагат за разработването едва на 15% от свободния софтуер. В неговото създаване няма нищо тайно или скрито и поради това потребителите закономерно му гласуват по-голямо доверие що се отнася до опазване на личните данни или безопасността в интернет, например. Наред с другите му привлекателни характеристики трябва да посочим и факта, че повечето продукти на свободния софтуер са безплатни. Все добри причини за да бъде свободния софтуер наистина търсен и предпочитан.
Примери за свободен софтуер са:
Ubuntu, Debian, FreeBSD, OpenBSD са свободни операционни системи.
GNOME и KDE са свободни среди за работа.
Свободният OpenOffice е мощен, пълнофункционален офис пакет с възможности за текстообработка, електронни таблици, презентации и др.
Firefox е най-бързо развиващият се интернет браузър, който също е свободен.
Има ли не-свободен софтуер?
Да, има. Примери за такъв софтуер са повечето програми на Microsoft, Adobe, Corel и много други компании, които продават своите продукти на пазара. Те не гарантират правата на потребителя, описани в предния абзац. Програмите им са защитени от евентуална външна намеса и много от недостатъците им остават скрити.
Интересно е, че при анализ на работата на офис приложения (Microsoft Office и OpenOffice) се установяват разлики в полза на софтуера с отворен код.
Времето, прекарано в работа по даден документ с Microsoft Office е значително по-дълго от времето, прекарано в работа по документ, когато се използва свободният OpenOffice.
При анализ на продуктивността, резултатите също са в полза на OpenOffice. Като цяло, работата с Microsoft Office показва значително по-ниска продуктивност от тази на OpenOffice.
Икономическо значение на свободния софтуер
Дялът от пазара на свободен софтуер е най-голям в Европа. Следват Съединените щати, Азия и Латинска Америка, като се очаква през следващите години Латинска Америка и Азия да заемат челните места. Изчислено е, че ако трябва да бъде разработван, тестван и дистрибутиран от фирми, свободният софтуер би струвал около 12 млрд. евро. В Европейския съюз компаниите са инвестирали 1.2 млрд. евро за разработка на свободен софтуер. Това е донесло 263 млрд. евро печалба за година и 565 000 работни места.
Специалистите прогнозират, че до 2010 г. секторът от икономиката, свързан със свободния софтуер ще достигне 4% от брутния вътрешен продукт на ЕС. От друга страна работата в областта на свободния софтуер спестяват на индустрията 36% от инвестициите в изследване и разработка. Това позволява средствата да се пренасочват към други нужди и да се повишава ефективността на софтуерните компании.
Правото на потребителите да изискват качество на продуктите и услугите се счита за ключово социално и икономическо предимство в Европа. Качеството обаче не е само функционална характеристика на продукта. То включва и начините на производство, социалните аспекти, екологията и опазването на околната среда. Доказателство за това е все по-бързо разпространяващото се потребителско поведение свързано със справедливата търговия, намаляването на консумацията на енергия от сградите и уредите, биологичните храни и устойчивото потребление. В този списък на потребителския активизъм през последните години се включва и ползването на свободен софтуер.
Какви са изводите?
Шеста рамкова програма на ЕК финансира специален проект, анализиращ икономическото влияние на свободния софтуер. Ползите от неговата употреба стават все по-очевидни. Почти във всички случаи използването на свободен софтуер е свързано с намаляване на разходите в дългосрочен план и по-ниска цена като цяло. Ако добавим и въздействието върху останалата част от софтуерната индустрия и околната среда, свободният софтуер се очертава като изборът на бъдещето.
Електронните отпадъци
Този месец Грийнпийс съобщи, че Vista, новата операционна система на Microsoft, би могла да увеличи значително количеството електронни отпадъци. Въпреки че системата предлага само две нови функции,тя има високи изисквания към персоналните компютри. Ето защо много от тях няма да могат да работят с Vista и ще се наложи да бъдат заменени с нови.
“Чрез Vista, Microsoft може действително да ускори излизането от употреба на половината персонални компютри в света, особено в отсъствието на цялостно функционираща глобална система за рециклиране на старите машини”, казват от Грийнпийс.
SoftChoice Corporation анонсира, че 50% от настоящото поколение персонални компютри са “под необходимите изисквания за основната система Windows Vista” и 94% не са подготвени да работят с версията Windows Vista Premium.
Каква е алтернативата?
Алтернативата е в ползването на свободен софтуер. Пример за свободна операционна система е Линукс (Ubuntu, Debian и др.), която съществува от 1991 г.
Според проучване, изготвено от Университета на ООН – Мерит в Холандия, България е на едно от челните места по употреба на свободен софтуер. Около 70% от правителствените структури използват свободен софтуер и софтуер с отворен код, 40% от правителствените чиновници използват OpenOffice, a 70 % – браузър Firefox.
Преминаването към Линукс може да предотврати милиони тонове токсични отпадъци под формата на стари чаркове от компютри. За оползотворяването на всеки изхвърлен компютър са необходими около 240 литра гориво. Умножете това по 17 милиона ненужни компютри и ще получите огромната загуба за околната среда.
Автор: Асен Ненов, сп. Потребител, бр. 3.