Меглена Кунева за президент

Меглена Кунева е много добра в едно – да си намира правилен PR. За толкова години не направи нищо реално като Еврокомисар, но според всички е направила много за „защитата на потребителите“ .

Ако не знаете, тя стана европеец на годината (или нещо подобно), благодарение на няколко български хакерчета, които пускаха скриптове за гласуване през Интрнет, защото тогава имаше отново ПР кампания за спечелването на тази гръмка но празна титла. (признавам си и аз цъках)

Можеше да направи нещо. но уви вече няма как. А толкова ми се искаше да видя жена президент и тук, която да има властта и желанието да промени нещо.

Това ми е първото и последно нещо, което ще кажа за тази кандидатура. Все пак истинското гражданско общество ще застане зад друг кандидат – всеки за който си реши сам.

Влезте в общността на блога ми.
8269 човека го направиха от 2004 година досега! Запишете се и получавайте нови материали от време на време.
Аз мразя спама. Няма да получавате такъв от мен.

Публикувано от

Богомил "Бого" Шопов

Емигрант. Пират. Революционер. А, още интересни факти има тук

6 мнения за “Меглена Кунева за президент”

  1. От “Галъп” направили допитване и се оказало, че ако Бойко и Кунева се явят на президентските избори, ще ги спечели Бойко.

    Това, разбира се, не е никаква новина – и Андрей Райчев от “Галъп” да се яви, ще бие Кунева. Сигурно е някаква социологическа врътка – да се отърка името на дамата в това на фаворита, а пък ако на Бойко му мине нещо внезапно през главата и не се яви, тя да изглежда като нещо значимо.

    Само като се сетя колко мехура придобиха подобна значимост през годините на прехода/агония заради социологически упражнения и шегички, ми се ще отново да сложат социолозите на пряко подчинение – сега към Политбюро на ЦК на ГЕРБ. Свободата идва малко прекалена за доста от тях.

    Сетне пък видяхме едно телевизионно предаване с участието на въпросната дама.

    Беше невъобразимо кудкудякане.

    Един пример. Питаха дамата, какви са целите й.

    Отговорът бе

    брюкселска зелка,

    опакована в брюкселска дантела: “Аз мечтая да чуя каква цел искаме да си поставиме ние, българите, и уверявам ви, няма да се поколебая да кажа мога ли, кога, как, с какво да я изпълня”.

    Проста работа. 7 милиона българи веднага ще изреват: “Целта ни е просто да оцелеем”.

    Някои от отговорите сякаш бяха подсказани от ексцаря.

    Например, как при Чирпанското земетресение България била разрушена, но много бързо се вдигнала от руините и станала първа европейска сила – хайде да не е първа, обаче там някъде. Както ви е известно, в стила на кудкудякането преувеличенията са нещо нормално.

    Но историите със земетресения не са никак безопасни.

    Защото интересно как би отговорила дамата на един простичък въпрос – за земетресение ли смята тя комунистическия режим, властвал 45 години, или за нещо друго? Но тази тема изкусно бе избегната. Това бе типичен пример за притворен разговор, за фалшиво гъгнене.

    Журналистическият занаят се основава на прости въпроси, например – какво мислиш за ерата на социализма, в който властваха и твои роднини? Толкова, другото е мишкуване.

    А пък партиите нямали никакво значение – пак любима тема на ексцаря. Като се имат предвид пантофите от неговата бивша партия, може би е прав, но иначе това си е направо салонна глупост, която може да си обменят възрастни дами по време на следобедното чаепитие.

    Между другото. През 1990 година Симеон от Мадрид, както го нарекох в първото си интервю, за да не ядосам излишно роднините на Кунева, много се дразнеше, ако не виждаме в него именно царя. През 1996 година – също. През 1999-а – пак така. И през 2001-ва – отново същото. Сетне царят се превърна в Симеон Сакскобургготски и се научи да се подписва по нов начин. А сега се оказва, че някъде е изгубил или заложил титлата си. Хубаво е някакъв репортер с ливрея да отиде до Врана и да го пита къде се дяна царството, това ли е краят му, какво ще посъветва историята, и пр. От 1946-а чак до 2001 година той настояваше, че референдумът за монархията е бил фалшифициран. Трябва ли да приемем сега, че управлението на НДСВ е било вторият референдум, който слага кръст на претенциите му?

    През 1990 година много ме впечатли твърдението на Симеон, че царството не му е бащиния, за да се откаже от него. Това бяха може би единствените думи, в които прозираше някакъв респект към историята. Хубаво. Ами сега, днес? Симеон от Мадрид дори не си направи труда да разиграе някакъв театър, да олигави с някакви сиропирани думи отказа от “бащинията” си. И това е така, защото подобни хора имат навика да представят историята като своя близка родственица, макар и леко сенилна, но всъщност се отнасят към нея, както към

    пантофите от НДСВ

    които се разбягаха като от чума.

    Ако последните няколко изречения са прекалено неясни за царския двор, да попитам направо: кога всъщност Симеон от Мадрид стана бивш цар? Отговорът е важен за историята и не може да се изчерпи с обичайните мяу-мяу.

    Да се върнем към кудкудякането.

    Партиите нямали никакво значение. “Боже мой, нима някой си спомня от коя партия е бил Стефан Стамболов?” – възкликна дамата. (Вечната нашенска аномалия: протеже на ексцаря слави Стамболов!)

    Водещата обаче взе, че си спомни и леко укроти възторга на кандидат-президентката.

    Само заради това и Цветанка става за президент.

    Опяването достигна своето кресчендо с темата за гражданското общество.

    Аз пък побеснявам, когато тъкмо хора като въпросната Кунева говорят за гражданско общество, за граждани, и пр. Ето защо.

    Всеки човек има право, разбира се, да се опитва да бъде господар на съдбата си. Но някои нашенски маниащини и превъплъщения ми идват в повече.

    Копола беше казал, че човекът е това, което е. Точно така. Човекът е това, което е. И единствената лустрация, и то безжалостна, трябваше да се направи тъкмо за тия актьори.

    Стояли на завет в сигурните убежища на комунистическите властници, а днес са радетели на гражданското общество. Нито един нормален български гражданин никога няма да повярва на подобни адвокати. Никога. За нищо на света. Разумът на обикновения българин, при всички политически епидемии, зарази и пр. е все още достатъчно трезв, за да повярва на тия бояджии – активни борци срещу онзи режим, на който са били луксозни храненици.

    Бих искал да видя – това щеше да бъде незабравима гледка – Кунева да обяснява на свекъра си Иван Пръмов как България се е въздигнала от руините след Чирпанското земетресение, какво модерно земеделие е имала и всички останали глупости. Да му обяснява какъв великан на духа е Симеон, и пр.

    Много е лесно днес да говориш каквото си щеш. Да беше опитал да направиш дори една малка училищна беля в ония години. Да изразиш някакво несъгласие, мърдайки само с устни. Или да изпееш поне една песничка срещу проклетия социализъм, щом си се скрила в дома на един от най-отявлените главорези на онзи режим – има и такава историйка.

    В случая никак не ме интересува Иван Пръмов – в по-късните години той може би добре е ръководил селското стопанство вБългария. Обаче до към началото на 60-те години на миналия век в него имаше повече насилие и кръв, отколкото зърно и рози. Но да си снаха на секретар на ЦК на комунистите, сетне придворна дама на Симеон от Мадрид, и накрая и комисар на европейските ценности – тази лазаня вече е наистина прекалено подправена. И не е прилично да говориш, че българите не са осъзнали правата си като граждани – ами да беше питала пръмовци на какво се дължи това.

    Никак не е прилично и да говориш за ненужността на партиите, след като самата ти си абсолютният продукт на една партия, вече отлетяла в небитието, създадена в еуфорията покрай мадридския трандафор. Впрочем метаморфозите на дамата не изглеждат никак необичайни, след като нейният цар отиде на конгреса на БСП и дори без да му мигне окото поднесе приветствие, въпреки че тъкмо бащите на тази партия убиха чичо му принц Кирил като куче. Едно от най-тъжните неща, които съм виждал през живота си, е как му се хилеха редовите делегати социалисти. Ето това се казва исторически позор.

    Една от мрачните особености на превъплъщенеца е

    липсата на памет

    Тия хора имат, изглежда, специалната дарба да живеят в състояние на постоянна анестезия.

    Ексцарят на ексбащинията достави голямото удобство на подобни хора. Той се превърна за тях в оправданието за превъплъщението им, в буфера между истинската и фалшивата история, в отверстието, през което се промушваш и ставаш друг, съвсем чистичък – време е за чаепитие.

    Тия хора са нищо, ако не са били снахи, зетьове, деца от коридорите на властта и пр. Те са нямали дори едно миниатюрно чекмедженце, в което да съхраняват съпротивата или несъгласието си с предишния режим, едно писмо или една думичка дори, записана тайно по страниците на някоя книга. И да бяха го направили, тя сигурно щеше да е “Овчарчето Калитко” или “Как се каляваше стоманата”. Ексцарят разми границите между нормално и ненормално в и без това едва мъждукащия морал в политиката.

    Кунева доста години бе еврокомисар по потреблението. През цялото това време тя не направи нито едно ясно изявление, вмества ли тази й длъжност дори някакво микроскопично задължение към съотечествениците й. Макар да подозирам, че за хора като нея “Отечество” е някаква измишльотина, отдавна изритана нанякъде в името на “гражданското общество”. Имаше един свръхпозорен момент в кудкудякането, когато я попитаха дали познава България. Отговорът, разбира се, бе такъв, какъвто би написала всяка абитуриентка, насилена отличничка, в споменника на класната си ръководителка: “О, Боже мой, тя е винаги в сърцето ми!” (Вашият дописник отива да си избърше сълзите, извинете неговата сантименталност.)

    Тези хора пет пари не дават за страната си, понеже тя е някакво петно в някакво по-голямо петно, неясно и аморфно, без характер, помияр някакъв край лъскавия двор на Европа. Тия дни стана ясно, че големите световни производители са упражнявали системен геноцид спрямо помияра България, като са продавали тук стоки, по-некачествени от ония, които продават иначе в техния си Европейски съюз. Не съм чул Кунева да вдигне скандал в Европарламента, дори тихичко да постави този въпрос в някой забутан коридор. Нищо не знаят подобни хора за България, нищичко, и това също е позорно. България за тях е да прескачаш от добре оградените домове на пръмовци в двора на онзи от Мадрид, и накрая в спокойните коридори на Голямото Нищо в Брюксел. Освен това извънредно нечестна е идеята ние да отидем там – Брюксел трябва да дойде във всяко диво българско село. За начало, като спре продажбата на некачествена кока-кола у нас.

    Навремето, в ранните години на хумористичния вестник “Стършел”, който бе издание на Партията на пръмовци, публикуваха една

    фамозна карикатура

    – американски моряци се клатушкат, пияни от кока-кола. Познанието на нашите веселяци стигаше до там – да смятат, че колата е алкохолно питие. Е, ето докъде я докарахме сега – да знаем отлично какво е кока-кола, но да ни пробутват фалшива. Може би трябва българските аборигени да се клатушкат пияни по улиците от това питие, за да се затвори напълно кръгът на преструванковщината.

    И когато един човек казва, че страната му заслужава само най-доброто, не е лошо да си припомни тези неща. Не ми се слуша вече как някой искал “имунната система на нашия граждански организъм да бъде достатъчно силна”. На мен пък ми се иска някой еврокомисар да спре издевателствата на енергодружествата или тия на мобилните оператори.

    Не са ни нужни уроци и панегирици за гражданското общество. Понеже никак не е трудно да се прозре, че в разбирането на някои хора то е дъвката за наивници. И понеже самите те не са дали и един-едничък пример за гражданско поведение, ако не смятаме безкрайната употреба на думите “да”, “съгласен съм” и пр.

    Видно е, че хумусният пласт на българската политика е напълно изчерпан. Някакъв човек зарязва моментално историята, за да стане премиер, друг симпатяга няма дори един смислен работен ден, преди да започне да насилва държавните дела. Сега на мода са формени чиновници, йес мени, добре надути с бездушие европейски кукли. Няма българин, който да повярва на нито една тяхна дума – защото от езика им струи фалшива приповдигнатост и зле прикривана антипатия, характерна тъкмо за актьора превъплъщенец.

    И да си разчекнете устите от ярост, ще ви кажа още нещо, а вие ще ме разберете. При всяко положение е за предпочитане човек, излязъл от низините (село Сирищник, тоалетна на двора и всичко останало от репертоара на противниците на Първанов), пред актьор, който набързо си е сменил червения корсаж.

    Посланик Уорлик показа забележителна форма напоследък. Отначало каза, че правосъдието ни било различно за бедни и богати. Сетне каза, че бил зле разбран – вероятно е говорил на английски. Но накрая бе блестящ: бил чувал, че българските катаджии връщат ресто, ако има дадеш рушвет от 50 лева.

    Това е фрагмент от постоянното българско политическо земетресение, което се захранва от анекдоти, разказвани от превъплъщенци с червени корсажи. И т.н.

  2. Здравейте,
    Първо искам да кажа, че през всичките години докато госпожа МК беше еврокомисар на България, се чувствах лично обиден, че тя е лицето на България пред ЕС и света.
    Ще обясна с няколко думи защо.
    Докато отговаряше за евроинтеграцията в българското правителство не направи нищо за да защити интересите на Родината ни преди влизането ни в ЕС. Основната и задача, а и на всички, от които зависеше нещо, беше на всяка цена и максимално бързо да влезем в ЕС. Уверен съм, че една клика т.н. експерти или политици се стараеше единствено да се настани в Брюксел. В резултат България беше приета неподготвена и незащитена, а интересите и бяха предадени само заради личните меркантилни интереси на нашите европреговарящи.
    Сравнете с борбата с нокти и зъби на поляците за постигане на максимално изгодни условия преди влизането им в ЕС.
    Особено жалка беше МК когато обясняваше по телевизията на целия народ. че трябва бързо да подпишем анексите за затваряне на 3-ти и 4-ти реактор. за да приключим навреме преговорите. Обясненията и завършиха с успокоението, че винаги можем да предоговорим без проблеми това условие и да не се стигне до затваряне на реактори. Е, как да не я смятам за лъжкиня и да не искам да ме представя пред света ? Мисля, че във въпросноте ТВ предаване г-н Соломон Паси и помагаше в лъжите.
    Ако наистина иска някой да и повярва, че става за президент, а не е за затвора нека направи следното:
    Да съпостави глава по глава условията, които договори преди влизането ни в ЕС, с тези, които договориха Полша и другите страни от предишната вълна, както и Румъния.
    Няма да го направи, защото ще лъсне голата истина – ние, за съжаление, нямаме политически елит, а политическа паплач.
    Единственият изход е директната демокрация – референдуми по всичи въпроси, касаещи бъдещето ни. Няма защо хора с 3/4 мозък да ни убеждават, че сме умни и интелигентни само докато ги изберем, след това вече не ставаме за решаване на важни въпроси. Отдавна съм стигнал до извода, че интелектуалното равнище на депутатите е доста под средното на народа ни. За моралното им въобще не ми се говори.
    Поздрави !

    1. О, аз не съм казал, че е „бита карта“, просто явно за президент ти трябва ПР и стадото ще гласува

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.