Аз съм много емоционална личност, при мене всичко се базира на емоциите и чувствата и това понякога ми изиграва лоша шега. Повечето неща и грешки, които правя са повлични именно от тези причини. Съдба или орист, май вече взема да става второто, защото продължавам да бъда тълкуван погрешно, въпреки моите усилия да даря добро и повече чувства във всяко нещо което правя.
Имам нужда от любов, това е второто нещо, което ме кара да бъда разбиран погрешно или по-точно грешно да бъда тълкуван, като личност. Може би всичко се корени в детството ми, където любовта на родителите ми, единият от които е покойник от 10 години, а другият не съм виждал поне от 15 (а и много не искам) не са ме дарили с любов или аз не съм се чувствал така.
Животът ме е прекарал през много трудности и той ме е направил това което съм аз сега. Продавал съм семки, дъвки и цигари на ученици само за да имаме пари за хляб, продавал съм незаконно домати на центъра на Русе само и само да имаме какво да ядем – освен домати. Напуснах училище и исках да вляза в манастир защото ме пребиваха в даскалото, а на никого не му пукаше… но се преборих, благодарение на тези ми качества и продължавам да го правя.
Това съм аз човек, които има нужда от любов и понякога … или винаги изразява силно своите чувства, макар и да усеща, че понякога задушава приятелите си и тези които го обичат и мислят за него от време.
Извинявай, ако нещо съм направил, което аз не съм искал, поредно от чувствата ми.
Извинявай, ако съм те нагрубил или накарал да се чувстваш зле.
Извинявай …
Тъжно ми е , че причинявам болка на хората, които обичам !