Пак изциклих

На масата стои увяхнал букет и бутилка недопито червено вино. Столът срещу мене е празен. Леко е изместен, все едно някой е станал бързо и си е отишъл завинаги. През прозореца не влиза светлина, защото е нощ или пък ден или кои знае дали там където съм сега има светлина или аз имам сетива.

Чувствам само че имам нужда от някого до мен точно в този момент, но не знам от кого …

Влезте в общността на блога ми.
8269 човека го направиха от 2004 година досега! Запишете се и получавайте нови материали от време на време.
Аз мразя спама. Няма да получавате такъв от мен.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.