Превърнали сме се в същества, които ядат, серат и мразят себе си и околните. Това е единствената емоция, която ври в нас. В обществото ни крещи тоталната липса на мотивация, воля, други емоции и интерес към стимулите от заобикалящата ни среда Омразна Апатия!
Дали можем да променим това чрез Театър?
Тухлата
Нека ви разкажа малка история.
Върви си човек по улицата и се спъва в тухла. За малко да се пребие. Псува роднитните на кмета за инцидента и куцукайки се отдалечава. Изчезва в мъглата…
Идва втори човек и заобикаля тухлата. За малко да се пребия – мисли си. Псува роднините на кмета за инцидента и куцукайки се отдалечава. И тя изчезва в мъглата…
А можеше ли някой от тях да премести тухлата?
Тук не става дума за това дали сме консерви или либерали, както би изтъкнал Бай Ганю. Тук става дума за човещинка.
Става дума за това да видиш нещо, което ти лично би могъл да направиш, за да помогнеш на следващия след тебе, дори и да не го харесваш.
Ядем, Серем и Мразим.
Нямаме желание да направим света си по-добър. Да осъзнаем, че не ни трябва разрешение от някого да направим нашия малък свят по-добър. Бог високо, цар далеко, казваме. Ами ние, като личности?
Театър
Театърът като изкуство не е само сълзи и смях. Той може също да бъде инструмент за лечение на апатията и омразата Театърът може да провокира, учи, създава и разрушава. Той е най-личното изкуство.
Чрез него можем да превърнем омраZата в надежда. Да предизвикаме малкия размах на крилата на пеперудата, която да се превърне в цунами от емоции и действия.
Можем да използваме музиката като инструмент за изход от дупката на липсата на интерес. Можем да помогнем на промяната, докато все още можем.
Можем!
Всеки от нас има инструментите за започне. За да покажем как, създадох една театрална пиеса.
Система Грррршка 2052
Един луд учен е изпратен по случайност да пътува във времето. Там той вижда какво ще се случи с нас като цивилизация и иска да ни разкаже за това и да ни научи как да направим нещо, докато още не е късно.
Ако искате да промените нещо, било то да не чакате на червено на светофара, докато няма коли, да си оправите дупките на улицата или да боядисате всички пейки зелени (защо пък не?!?) протагониста ще ви провокира да го направите.
Пиесата започна като един експеримент по време на OpenFest, но се превръща в нещо красиво, което ще се случи в поне един театър в България през 2025 година. Вестник “БанкерЪ” са направили чудесен преглед на версия 0.5. Можете да го прочетете в края на тази статия.
След всеки актьорски клас или работилница, която имам с Браян Каспе или Андрю Хефлер добавям по малко към идеята. Искам със всички възможни методи за изразяване да ви поведа на едно весело, забавни, но и полезно пътешествие срещу омразата и апатията и за борба за вашите права.
Освен всичко това, публиката може активно да участва и на сцената и пред сцената. Готови ли сте за действие? Ако искате да ви поканя на премиерата, можете да се запишете във формата по-долу.
—–––––
В. Банкеръ, 12.01.2025
Откъс от статията за OpenFest
Лекторът от бъдещето – Майзнай Кошастани припомни как някога буквичката Z е била използвана от художниците в списанието „Дъга“, за да покаже как главните герои вече спят и сънуват, а днес е символ на омразата. За да се намали пагубната сила на тази отрицателна емоция, всеки може да „дорисува“ буквата Z и да я превърне в симпатично чудовище.
Майзнай Кошастани демонстрира как това може да стане. Той нарисува две творби на изкуството в рамките на лекцията си „Театър за права: 404 Freedom not found: Cypherpunk“. Втората бе символ на борбата за свободата за словото, за която Майзнай Кошастани предупреди, че ще стане много ожесточена.
Но основният акцент в лекцията му бе как хората, които не се занимават с журналистика, могат да насочат гнева си срещу правителството и срещу местната власт – институции, които не само че нехаят за проблеми им, а дори често потъпкват правата им по най-груб начин.
Конкретният пример, който даде Майзнай Кошастани, бяха дупките по улиците. Той препоръча те или да се пълнят със саксии с цветя, или да се обрисуват – със слънца, с цветя, с всякакви природни красоти. След това даде съвет художниците активисти да информират местната власт през механизмите, осигурени от електронното управление, за шедьоврите си, за да може в крайна сметка дупките да се запълнят, а произведенията на изкуствата да получат заслужено внимание.
Майзнай Кошастани сподели с публиката и кой стил музика ще продължи да се слуша в бъдещето. Разкри, че това е хевиметъл, чиито изпълнители многократно повтарят в песните си, че той никога няма да умре. И не само това, разбира се, ще им гарантира безсмъртието, а обстоятелството, че съдържат в себе си гняв, енергия за съпротива срещу овчия манталитет и послание, че можем да бъдем по-добри.
По отношение на съпротивата Майзнай Кошастани даде пример с цифровите права. Той поясни, че има два типа потребители на интернет – правителството и балъците. Беше напечатал и вестник от бъдещето, който бе раздаден предварително на всеки слушател на лекцията му. В него можеше да се прочете следната информация:
„Държавна агенция „Интернет достъп“ ви информира, че в края на месеца изтича офертата да се възползвате от безплатен доживотен достъп до световната мрежа. Той се получава на място в офиса на компанията – срещу предоставяне на дистанционен достъп до вашите устройства за по-голяма сигурност. От агенцията подсещат, че онези, които не приемат условията, ще ползват интернет от 3 до 5 години на специални за целта места“.
Интернет отива към една голяма драма, която се случва в момента и със социалните мрежи, с контрола от страна на правителствата и какво ли не, призна Майзнай Кошастани. След което даде съвети на присъстващите да ползват шифровани имейл съобщения и криптиращи програми. Майзнай Кошастани отдели внимание и на символите на свободата на словото – вдигнатият юмрук с моливче, както и моливът, вързан със синджир.
Отправи призив към присъстващите на лекцията му да използват визуалните средства и креативността си в защита свободата на словото. Пошегува се, че понякога освен творческо въображение, човек трябва да притежава и умението да бяга бързо, когато например в знак на протест „дорисува“ някой пътен знак.
Майзнай Кошастани призна, че за участието си в Openfest попитал изкуствения интелект коя е най-популярната песен в жанра хевиметъл на български език и останал малко разочарован – отговорът бил хевиметъл версията “Шушана” на Slave и Marin XM.