Какво трябва да направиш за да отучиш хората, които измислят идеите, интерфейсите и продуктите да гледат какво са направили другите и по това да определят как ще изглежда той. Това принцип на мързеливия ли е? Нима не копира, който няма идеи?
Защо да не правим така, че другите да гледат от нас?
„копирането на продукт е друга бира. винаги съм смятал, че когато копираш успешен продукт или услуга, твоята версия трябва да е в пъти пъти по-добра и интересна за потребителя, за да го накараш някак си да се усъмни дали случайно не е по-добра от онази, с която си е свикнал, и да реши да пробва новото. “
Е за това говоря :)
@богомил: копирането на продукт е друга бира. винаги съм смятал, че когато копираш успешен продукт или услуга, твоята версия трябва да е в пъти пъти по-добра и интересна за потребителя, за да го накараш някак си да се усъмни дали случайно не е по-добра от онази, с която си е свикнал, и да реши да пробва новото. а навиците са кофти нещо – трудно се изкореняват. има хиляди варианти за копиране на продукти и услуги, но в крайна сметка какво от това. digg е един, del.icio.us е един, stumble upon и той е един. също и photoshop. всички те имат десетки и стотици клонинги, но нито един по-добър от оригинала. затова преди всяка идея за копиране човек трябва да си зададе въпроса: мога ли да го направя поне два пъти по-добре и имам ли силите и търпението (и маркетинговия бюджет) да приема недоверието на потребителя в първите х месеца/години. ако да, тогава не виждам причина да не се опита. макар че ако клонирането на нещо би отнело повече време от разработката на собствен продукт, какъв е смисъла :)
Задължително се гледа какво са правили другите. НО! С цел да направиш своя продукт по-качествен, по-интересен, по-полезен, по-красив и по-отличителен от другите. Да решиш да копираш, значи предварително да обречеш продукта да е просто един от многото. И после да се чудиш как да го предлагаш и продаваш. Копирането често се прави от мързел, но и доста често – от професионална неграмотност. Масова практика е да се наемат „свои хора“, или пък такива без много опит, но пък с диплома от НБУ, например :)/струват по-евтино :)/- и така, когато дойде моментът за работа, се получава формално „отбиване на номера“. Поне в уеб и графичния дизайн съм забелязала, че самите поръчители често искат сайт „като на еди кой си“. А начинаещите дизайнери пък често тръгват със сглобяване на разни елементи, видени от темплейти. Имаше момент, когато това даже се възприемаше за допустима практика. Доста спорове съм изспорила за това по форумите. Има и още една подробност – българският клиент все още не се е научил да цени идеята, концепцията. Счита се че там меродавно е мнението на директора, секретарката… Поради тази причина много продукти потъват безславно в морето.
Веднъж влязох в магазин за мебели. Самите мебели бяха с направо уникален дизайн – съвременен, изчистен, стилен… Мечта… Реших да си взема диплянка на излизане – о, ужас… Грозни снимки, някакви безподобни шрифтове… Бледо, без стил, камо ли собствен и уникален такъв. Ако бях видяла само тази дипляна, щях да реша, че става въпрос за евтин гаражен цех. Та така… Много може да се говори по темата.
@pro_01: Kопирането като начин на работа. Пример: Трябва да се измисли продукт – екипа: дай да видим другите какво са направили и ние да направим подобно. Не е правилно, според мен.
Да видим какво са направили – Да, но не и да правим нещо подобно. Става дума за продукт, не за дизайн и не за ползваемост.
Ползваемостта е нещо различно от това което искам да критикувам тук.
@богомил: не става ясно всъщност какъв е твоят проблем – смяташ, че можеш да направиш интерфейсите по-добре от онези, които се занимават с това, или просто става дума за копирането като начин на работа, който не одобряваш?
супер едностранчива и ограничена гледна точка е да се правят генерализирани изводи, че копира този, който няма идеи. особено когато става дума за интерфейс на продукт. има норми, има стандарти, има доказали се успешни практики. трябва ли да правя моят интерфейс по-различен само защото лейаута му ще наподобява този на нечий друг, и някой може да си помисли нещо? не мисля. по тази логика дай да не правим сайтове (или интерфейси) с навигация отгоре или с такава в ляво, защото копират вече направени такива. ами ще копират, разбира се – не можеш да измисляш топлата вода всеки път, а по-важното – и не се налага. това, че базираш творенията си на успешен модел не значи, че си плагиат или мързелив. никой не те спира да въведеш своята иноватика в модела и да направиш продукта и интерфейса си по-различен и по-добър от оригиналния. но да мислиш как да го изчанчиш само за да не излезе накрая, че прилича на нечий друг, без значение колко неизползваем или уродлив ще стане – cut the crap pls.
много интересна статия по въпроса http://www.sitepoint.com/article/copy-great-designers-steal
мързела е главнта причина за копирането на интерфейси, дизайни на сайтове, текстове и т.н.
Ами „копирането“ май зависи и от средата ;) Дали е в музиката, където се ползват семпли, или се правят кавъри, в литературата, от където е и звучния и клиширан термин „плагиатство“, или в програмирането, където нещата са на малко по-различен принцип … по принцип ;)
Да, трябва да се спазват принципите, но не и изцяло да се копира нещо, според мен, де:)
Не трябва да се изпада в крайности обаче. Не мислите ли, че е мвого важно да си „информиран“, за да не губиш време да измисляш или да правиш нещо което го има. За да измислиш нещо „ново“ е необходимо да знаеш какво има в момента. Например, вие попадали ли сте на дизайнери, които правят някой дизайн за сайт който е много, много, много разчупен … толкова разчупен, че сайта става повече за гледане, отколкото за работа, понеже не може хем да удобно, хем да е красиво. И като питам „защо го направи така бе?“ ми се отговаря, че с дизайна изразяват себе си, свободата си, и този „нестандартен“ дизайн показвал колко сме свободомислещи и как не зачитаме скучните правила, по които другите работят (примерно Амазон или Барнс&Нобълс). Убу де, ама аз искам електронен магазин да направя, който основната му задача е да е лесен за ползване, така че ората лесна да си арчат парите… има си цели и задачи, на които поне в някакви граници трябва да се подчиняваме. А за да познаваме границите, трябва да познаваме това което го има в момента и това което го е имало преди. Според мен фокуса трябва да падне върху това как да се подобрят вече съществуващите неща. Абе дълга тема е … има още фактори – като например нагласата на клиентите, които би трябвало да са на първо място, защото направиш ли нещо много ново и иновативно, и извън „тренда“, потребителите, които до различна степен са инертни, ще си останат в „коловозите“ на добре-познатите неща. Такива работи … ади стига съм се излагал ;)
@Георги Д : Прав си. Много трудно има хора, които не копират, а се мъчат да създадат нещо ново.
Хм, това е сложна тема в която са оплетени много неща като свобода, толерантност, творчество, духовност, самота, вяра, развитие като личност, конкурентна среда, разчитане на разума и мисленето вместо на повтарянето и т.н. Човек, който се страхува да бъде различен и самостоятелен, не може да бъде нито оригинален творец, нито дълбок мислител. В нашето хем патриархално, хем социално „общество“ (или по-точно котило?), се поощрява не индивидуалното развитие, а възпроизводството чрез копиране или щамповане (справка – образователната ни система).