Днес, въпреки първоначалната ми идея да не ходя на дискусията на МДААР за въвеждане на отворен код в Администрацията, все пак отидох. Повече воден от любопитство към 9.45 влязох в залата в хотел „Сити“ и се поогледах. Имаше познати лица, имаше и лица, които се правиха, че не ме познават, имаше и лица, които не познавах.
Там научих, че панели нямаше да има, макар, че информацията беше, че ще има дискусионни панели по различни теми, на които мислех, че мога да бъда полезен с някакво мнение или най-малкото да чуя какво мисли Министъра и разните огранизации.
Започна да говори Николай Василев, залата притихна, очакваща 15 минутна реч, но получи близо 45 минути говорене за газ, коли, сметки и какво ли не. Ползваните метафори и различни гледни точки, объркаха доста от седящите в залата. Те се мъчеха да следят мисълта на Министъра, но не успяваха да намерят тази гледна точка, която говорещия се мъчеше да им сподели, а бяха умни хора. Разбира се, че подхвана темата за която се бяхме събрали, но малко като горница и не от голямо желание.
След това говори Тодор Ялъмов (ФПИ), които се опита да отговори на Министъра с неговите похвати, но биде загубен в плетките на мисълта. Дойде време за презентаторите, които говориха, който за каквото му се е полагало. Имаше полезни лекции и не толкова полезни, но фокусът на срещата често бягаше от една тема на друга. Загуба на време и на цел.
Няма да продължавам да доразказвам приказката за ‘лека нощ’, но имам няколко идеи, които ще се опитам да споделя.
0. Йовко направи чудесна лекция. Браво ! Показа алтернативата, която предлагат от IBM и каза доста истини.
1. Много сме зле, като общество, което трябва да се обедини за да изкаже единна позиция. Това е първата стъпка по която трябва да се работи. Чуха се толкова много мнения, но те бяха изстрели в различни посоки, а не следващи общата цел.
2. Министъра каза, че в началото на годината ще поръча да се изготви, от тях, доклад за това колко би струвала миграцията към друг тип софтуер. Точно този доклад, трябва да се направи от МДААР, но с тясна работа с онова общество, фондации и организации, които бяхме там.
3. Поръчката, разбира се, няма да бъде отменена. Цялата дискусия беше извинение, че от една страна няма алтернатива на Microsoft, а от друга страна, няма компании, които да предложат алтернативно решение. Поне се прие идеята за разделянето на сървърните лицензи от десктоп такивата, но и това няма да мине , защото трябва да се пуска нова поръчка, а това отнема време и най-вече намаление на комисионните :)
4. Трябва и ще бъде направен анализ по икономически показатели, кои тип софтуер и кои подход са най-добри за икономиката и за обществото ни и ще бъде работено за неговото осъществяване. Аз лично казано съм песимист. Даде се и предложение в новият договор покупката на Windows да бъде с краен срок. Амин!
Обещано (1) беше да имаме информацията, от която имаме нужда, обещано(2) беше да имаме редовни срещи за да обсъждаме идеите и да дадем предложение, но след като излезе измерването на реалностите за миграция от страна на Министерството, обещано(2) беше и на министъра и на двете му секретарки да бъдат инсталирани свободни десктопи още днес.
Да видим какво от всичките неща и от добре спретнатия театър, ще се яви като резултат и дали комедията която се разигра днес, няма да се превърне в трагедия съвсем скоро.
Имаше и още доста странни предложения, но се надявам някой от другите присъстващи там да даде мнение. Това е моята гледна точка.