• Как да превърнем държавата в безплатна хайфай, пардон wi-fi зона./част 1/

    Понеже е модерно по време на избори, да се обещават неща, които интересуват хората и биха ги накарали да гласуват за една или друга партия с надеждата, че това може и да стане. Едно от тези неща, залегнало в почти всички платформи е безплатен безжичен интернет достъп, още наречен от една партия хай-фай (БСП dixit) достъп.

    Питам се, питам

    Колкото идеята да изглежда чудесно, би трябвало да се запитаме два въпроса:

    1. Наистина ли имаме нужда от това?
    2. Как, ако имаме нужда би могло да се направи, така, че да работи дълго време.

    Да бъде или да не бъде.com

    В градовете свързаността към Интернет е масово явление, почти на всякъде може да „хванеш“ Интернет, почти всяко себеуважаващо се заведение има достъп а паролата може да се открие много лесно. Има даже софтуер, които ти „помага“ да минаваш от мрежа на мрежа, така, че да не губиш връзка, ако се налага да изминеш разстояние, което е по-голямо от обхвата на безжичния рутер. От друга страна, вече има инициативи за мрежи от рутери, действащи като независима мрежа, но за това ще се спра след малко.

    Разбира се, че има изключения, но нито една партия не гарантира, че ще има достъп и във всяка точка на България.

    Как може да стане това

    Няколко начина как да стане това (лошо  или не)

    ЕК (Подход в ляво)

    Европа дава много пари за проекти като този, няма нищо по-лесно да се усвоят пари по една (точно определена) програма, да се купят рутери, да се намери доставчик, който за 1-2 години да лапне голяма сума пари и след това, цялата работа да приключи. Такива опити имаше и при предни правителства, но не се увенчаха с успех.

    Бизнес (подход в дясно)

    Да се дадат преференции и възможности на доставчиците да предлагат лимитиран пакет безплатно на всеки, който пожелае, било то безжичен или не, с рекламиране на техните услуги и с опцията, че който иска повече услуги, ще трявба да плати на същия доставчик, за да получи по-добър пакет за достъп. Така, всеки ще може да ползва безплатен интернет, където и да се намира. Това също е временно решение, защото всичко зависи от отнешението на бизнеса с правителството и с местната власт най-вече, а както добре знаем, това е една променлива, която все още никой не може да дефинира.

    Потребителски подход (нормалния начин)

    Има няколко начина, които биха могли да се приложат и се прилагат на практика. Те не зависят нито от бизнеса, нито от правителството а от потребителите на Интернет.

    1. Споделена връзка. Както споменах по-горе вече има няколко мрежи, които работят на принципа на споделената връзка. Представете си , че имате добър достъп до Интернет. Разбира се, че имате. Сега си представете, че споделите част от него, когато не теглите торенти с други потребители по определен начин.  Знаете ли, колко безчижни рутера има около вас? При мен са поне 50. Ако всеки сподели част от връзката си – това е най-голямата безплатна мрежа в града – независима (до някаква степен) и стабилна и вечна – независеща от интереса на някоя партия или група дебеловрати кучета.
    2. Има вече инициатива за създаване на мрежа, която да замени това, което познаваме като Интернет. Всеки ще има малка кутийка у тях си, която ще представлява микро-компютър и ще бъде част от една нова световна мрежа. Tова разбира се ще се случи в близкото бъдеще, но така потребителите ще държат всичко в ръцете си – без да бъдат контролирани от доставчици или от правителства.

     

    Мислете преди да се заблуждавате по политически залитания.

  • Измамите в Интернет: Спечели Зелена карта, честито

    Всеки си мечтае да живее по-добре. Някои го свързват със повече работа, други с тотото, а трети със това да спечелят „Зелена карта“ и да отидат в САЩ, за да се реализират.

    Един ден, получавате мейл, че сте спечелили „Зелена карта“ и скачате от радост !!! Браво !

    ТОВА Е ИЗМАМА!

    Как работи?
    1. Правителството на САЩ НИКОГА не изпраща e-mail на печелившите. Това го пише и при регистрацията за Зелена карта.
    2. Ако не сте пускали заявление за Зелена карта, няма как да получите. Ако сте пускали, вижте точка 1.
    3. Ако се зачетете, ще видите, че добрата „агенция“, която ще „обработи“ вече спечелената зелена карта и ще уреди подробностите, иска такса, или точно определена, или варираща в зависимост от броя на членовете на семейството ви.

    Как да постъпите?
    Игнорирайте предложението, защото то има за цел да ви накара да платите тази такса и да не видите нищо в последствие.

  • Измамите в Интернет: Спечелих от лотарията ура!

    Един ден се събуждаш, отваряш си пощата, която я проверяваш веднъж на 3-4 дни и виждаш да се мъдри писмо – „Поздравления, току що твоя email адрес спечели 1 000 000 паунда“.

    Скачаш от радост и моментално вече си ги изхарчил за нова кола, апартамент, за децата (ако има такива) и за цяла каса уиски (да почерпиш комшиите и колегите).

    Тъй като доста хора получават подобни ИЗМАМНИ съобщения, ето как работи схемата.

    Важно
    1. Ти НЕ ПЕЧЕЛИШ. Дори и да си си въвел някъде e-mail, никъде по света НЯМА лотария, която да работи на този принцип. Какъвто и да си късметлия, няма как да спечелиш от несъществуваща лотария.

    2. Искат да те метнат, защото:
    – Ако прочетеш целия мейл, че видиш, че за да „получиш“ наградата, трябва да изпратиш малка (в сравнение с огромната печалба) сума, за технически разходи, за превод или за някаква друга, добре звучаща причина. И все пак какво са 600 лири, на фона на очакващата те печалба от … 1000000 или там колкото дават.

    Какво целят
    Измамниците, печелят именно от тези, вързали се на измамата, които им изпращат тези 600 (или друга сума) валутни единици и дим да ги няма. Много често, ако отговориш на мейла, ще видиш, че дори той не съществува.

    „Компаниите“
    Често срещано е, „наградата“ да идва и от името на компания, която познаваш. Най-често използвани са големи компании, като „Майкрософт“ или „Нокия“ или дори „Google“.

    Какво да правим в този случай?
    Не изпращайте ПАРИ! Ако имате съмнения, питайте хора, които са по на „ти“ с Интернет или пишете тук, например, но не изпращайте ПАРИ, защото това е ИЗМАМА.

  • За чашите и Интернет и новите бизнес модели

    Вчера бях лектор на семинара на BGSite. Tук Крис ме е похвалил, но аз не можах да изкажа много добре теорията си, затова ще е преразкажа тук eдната от тезите си, а именно, за уеба и за чашите с водата.

    Ако приемем, че един уеб-сайт е чаша пълна с вода, то изработката на този продукт, струва 20 стотинки, в който са включени материала, изработката, намирането на водата, пълненето на водата, изстудяването й, намиране на начин на доставка до клиента.

    Компанията разработила този сайт (чаша с вода), може да го продаде за 1 лев на рекламодател, който да сложи логото си на нея. Тоест компанията печели в случая 80 стотинки.

    Празната чаша

    Приемаме, че компанията намира начин да ви даде празна чаша, вместо горния готов продукт, дори някой компании ви дават начин да направите чашата, като разходите за това са им съответно 1 и 5 стотинки. Вие като човек, който решава какво да има в чашата можете да я направите квадратна и да я напълните с кока кола, следващия след вас, може да добави бира и т.н.

    Компанията ще продаде тази чаша за 1 лев, а в най- най -лошия случай за 1.20, като печалбата би била

    1.19, ако приемем идеята за максимални и минимални цени.

    Каква теория предложих.

    Тя не е нова, но според мен, може да се направи успешен български бизнес модел, базиран на нашите условия, в който този който прави чашата и/или налива съдържание да си раздели по точна схема тази печалба от 1.19. Всеки, който работи заслужава да яде, се казва в една българска поговорка, ако я сложим на -1 степен :)

    Пример?

    Да вземе сайт който взема съдържание от други сайтове – примерно събира 100 блога. Този сайт прави чашата – като прави софтуер, който да събира съдържание от различни места и да ги показва в единен интерфейс. Този сайт показва реклами в различни формати, може а показва и реклами по ключови думи от съдържанието, налято от някой друг.

    Компанията печели 10 000 лева от тези реклами и може да раздаде част от тях, като дивиденти на своите виртуални акционери, защото съществува само благодарение на тях и тези 10 000 лева нямаше как да бъдат спечелени, ако тези потребители ги нямаше.

    Споделени отговорности

    Другият бизнес модел е на споделените отговорности. Какво ще рече това? Ами много е просто сайтът казва, искаме да създадем он-лайн списание за автомобилизъм – вие пишете за любимите си марки коли, за жени, за уиски за каквото искате и в зависимост от интереса на вашия материал, ние ще разпределим печалбата с вас. Така, виртуалната редакция, печели от платформата, която е създала и от маркетинг усилията си да намери реклами (тя не прави нищо друго), а потребителите или нейните виртуални автори, не се занимават с горните дейности, а само пишат.

    Въпроси

    Ще се радвам да чуя мнения и идеи. Знам, че има доста фалирали такива модели, но пак казвам, че те направиха няколко грешки, които в български условия на по-ограничен пазар, могат и да не се допуснат.