От днес пуснах в блога си календар в който ще въвеждам ИТ събитията, които се случват у нас и по света, за които знам. Ако се интересувате от тази тематика, можете да ги видите в блога ми в дясната част.
Можете даже да се запишете за iCal-а и да следите в собствения си календар, какво ще се случва у нас.
Новото събитие, което предстои да се случи, е един чудесен семинар за QA, ако искате да научите повече, използвайте секцията за ‘ИТ Събития’
По време на последните избори се появи мотото „Аз обичам София“. За кандидата издигнал го, гласуваха 67602 човека и още много му симпатизираха без да отидат до урните по една или друга причина.
Ти, софиянецо, наистина ли обичаш София? Има ли значение кой си и какво правиш, ако позволиш столицата ти да загуби историческото си наследство?
Да, това се случва ден след ден, но ти едва ли забелязваш, загледан в новите МОЛ-ове или в кръчмите, където любовта към страната и града ти минава през стомаха.
Днес е ред на гранд-хотел „България“. Знаеш ли къде е? Знаеш ли какво се случва с него. А, знаеш ли къде е хотел „Арена ди Сердика“ и какво има под него, знаеш ли какво стана с къщата на завоя на ул. Раковска, знаеш ли къде е и какво става със историческото минало на София?
Едва ли, приятелю. Ако искаш да запазиш поне малко своето достойнство, като помогнеш в запазването на столицата си, която оцеля сама при бомбардировките, но сега ние, хората ще я довършим сами.
Включи се в кампанията за запазване на историческото наследство на София и наистина кажи „АЗ ОБИЧАМ СОФИЯ“ и го покажи с активната си гражданска позиция.
За да не се налага да казваме „Вечна памет на паметника“ изрази позицията си сега.
Спомняте ли си „Каратеката“? Можете да я играете тук
Как викате на тоалетната в офиса?
В една от предните фирми беше ‘Фиешън клуб’, в друга ‘ThinkBox’, а вие? Споделете.
Това е първото и последното ми мнение по повод на изборите. След като в Русе големите партии номинираха изроди за кмет, се появи добра алтернатива с мислене близко до моето, затова аз бих гласувал за него. Макар, че знам, че няма шанс той да се яви на балотаж срещу „Хлебарчето“ и бившия шеф на НСБОП, все пак е добре да се замислим за кого гласуваме, за да го има Русе, за да го има Парка, за да го има „Митака“, за да ни има и нас.
а ти?
Стига сме търпяли тъпите кметове, които си правят собствен бизнес със общото имщество, като Калчев (дето затри държавната Администрация), „Хлебарчето“ (дето затри половината град, заради румънците. включително парка и „Митака“), да не говорим за бившия шеф на НСБОП, по чиято заповед беше арестуван един блогър.
Мислете русенци и променете нещата.
P.S
–-
Oказа се все пак, че Искрен има шанс за балотаж. Това е добрата новина от днес.
Тази сутрин бях гост в сутрешния блок на телевизия „Здраве“, където говорих за един интересен уеб-проект.
След опита ми в ТV7, Диема 2, БНТ и сръбската Enter, мога да кажа, че вече се чувствам в свои води в телевизионно студио :)))
Ако някой ни попита…
Стефан Стамболов
Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на
сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат. И наистина, тия са думите,
с които най-добре може да се определи и охарактеризира нашето днешно положение.
Ние всинца българите, тука и отсреща, само стоим и чакаме, а нищо не
предприемаме, за нищо се не готвим.
Стоим ние и гледаме как турците се стягат, как се приготвят за последен отчаян
бой, как провъзгласяват конституции, правят проекти и контранроекти, как
въоръжават и тия свои съплеменници, които надали са в състояние да излязат
отвън прага на къщата си. Стоим ние и гледаме как в Цариград се събират
дипломатите на цяла Европа на конференция, за да размислят какъв ред да се
въведе в Турция, който и за Османската империя да не бъде унизителен и вреден,
а в същото време да подобри положението и на бедната рая, т.е. да решат
неразрешимата задача, как да стане така, щото и вълка да бъде сит, и овците
цели. Стоим ние и чакаме да дойде Русия със своите силни войски, за да ни
избави от несносното робство, а сами нищо не предприемаме, за нищо не се
готвим. Може да кажат някои, че днес са дошли такива времена, когато наистина
всичките българи трябва само да стоят и чакат и да гледат какво ще направят
другите зарад тях. На такива, които вярваме, че се намират много из помежду ни,
ние отговаряме, че това е едно от ония пагубни заблуждения, които са довождали
до пропаст всеки народ, които ги е следвал.
Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи всяко изменение,
всяко нова фаза на Източния въпрос, когато всяка от европейските сили следи
всяка дипломатическа стъпка, всяко военно приготовление както на Турция, така и
на съседите си, когато ние всинца сме в предвечерието на една страшна
общоевропеиска война, която може да пламне между великите сили и главната
причина на която, може би, ще бъде, че те не могат или не ще могат да се
споразумеят как да разделят помежду си владенията на османлиите, тогава ние,
българите, на които свободата и живота, като народ самостоятелен и независим, е
тясно свързана с това или онова решение на Източния въпрос, да стоим със
сгърнати ръце и да чакаме да ни паднат от небето печени пилци, е и срамно, и
глупаво, и престъпно.
Тогава какво трябва да правим ще попитат някои.
А ето какво.
Ние трябва да се съединим всинца в едно цяло и да се стегнем, за да посрещаме
готови както решенията на конференцията, така и руско-турската война. И в двата
тия случаи от нас се изискват да покажем знакове от живот разумен и
самостоятелен, доказателства на нашето политическо и народно развитие и
зрелост. Да, ние трябва още отсега, всинца да се съединим в едно цяло и да
определим каква трябва да бъде нашата бъдеща деятелност.
Ако решенията на конференцията, както са те сега вече обезобразени и намалени
от самите представители на европейските сили, се приемат от турското
правителство, тогава ние, които проумяваме твърде добре, че те нищо съществено
няма да изменят от съществующия ред на работите в Турско и че от тях няма да
излезе нищо добро за народа ни, трябва да въстанем всинца като един човек и с
последни сили да опитаме пак щастието си на бойното поле, дето или ще спечелим
свободата си, или всинца ни да унищожат нашите заклети врагове за чест и слава
на изтънчената европейска дипломация и на нашата покровителка Русия. Ако ли
Русия, интересите на която са тясно свързани с нашите, не ни остави и бъде
принудена от турското вироглавство и упорство да отвори бой с турците, то и в
тоя случай ние трябва да бъдем готови, за да вземем живо и енергично участие
във войната, която се отваря за нашето освобождение. Руските войски трябва да
ни намерят готови да се присъединим с тях, за да им улесняваме всячески
трудното дело на една племенна и религиозна война, която ще пламне на
Балканския полуостров.
Знайно е, че за да се направи една каквато и да е работа, то има нужда от две
неща: първо, от добра воля, второ, от средства. У нас за зла чест и двете тия
неща, ако и да ги има, намират се в парализирано състояние и нужни са големи
усилия, за да се положат в действие. Несъгласието, омразата, завистта,
подлостта, интригантството и всичките други лоши качества на човека, които
особено се добре развиват във всеки робски народ, пуснали са дълбоки корени
помежду ни и парализират много добри и полезни дела за народа ни. Ако да бяхме
малко по-честни и по-благородни, малко по-самопожертвовани и по-горещи
патриоти, много работи не щяха да са сега така, както ги гледаме. Но това у нас
го е нямало така, както е било нужно. Затова повечето от нашите народни работи
са се раждали или недоносени, или мъртви.
Нашето отечество е в отчаяние. То е потънало в кръв и сълзи, то бедствува, след
малко съвършено да пропадне, а ние се късаме на партии, гоним се, правим си
спънки и изхабяваме силите си в борба не само безполезна, но и вредна. Кой умен
човек не би погледнал с укор и съжаление на тая наша деморализация, която
особено е силно развита посред нашата емиграция? Но доста за това. Болестта има
нужда от лек, и тоя трябва да се намери. Нашето спасение е в ръцете ни. Стига
да поискаме, и ние от разглобен и парализиран труп можем да станем здраво и
пъргаво тяло, способно да живее самостоятелен и разумен човешки живот. Да
съединим в едно здраво и неразделно цяло всички честни и самоотвержени
патриоти, че средства ще се намерят лесно. Да отхвърлим настрана всичко, що е
гнило, неспособно, заразително и като се съберем под нашето обезславено и
окървавено знаме, да докажем още веднъж пред цял свят, че ние умеем и знаем да
се бием и да умираме за нашата свобода…
(Публикувано е в „Нова България“, бр. 59 от 9.01.1877 г., като уводна статия,
подпис: С.)
OpenFest e ежегодна конференция, посветена на свободния софтуер, свободната култура и свободното споделяне на знания. Създаден като празник на почитателите, създателите, поддръжниците на софтуер с отворен код в България и целящ да популяризира проекти и идеи, днес OpenFest е най-голямото събитие в България, включващо технически лекции, презентации на конкретни продукти, проекти и бизнес-модели, концептуални дискусии за проблематиката, разработването и внедряването на свободния софтуер и софтуера с отворен код, форум за свободно изкуство, интерактивни инсталации, аудио-визуални изложби.
OpenFest се провежда в рамките на три паралелни потока – OpenTech, включващ разнообразни технически лекции и презентации, характерни с високо професионалното звучене и експертна тематика и ниво на сложност, покриващо спектъра от начинаещи до силно напреднали; OpenBiz панел, посветен на приложението на свободния софтуер и софтуера с отворен код в бизнеса; OpenArt, форум за свободното изкуство.
Паралелно с тях се провежда и специализираната конференция BSDcon за потребителите и разработчиците на тези операционните системи.
Мотото на конференциите е „Да споделим свободата!“.
Кога и къде ще се проведе през 2007 година?
В София, празника ще се проведе на 27 и 28 октомври (събота и неделя) във няколко зали във Военен Клуб, където беше и миналата година.
Хубавото на мястото е, централното му местоположение, многообразността на залите и разбира се, наличието на места за пиене на бира, което за участниците в OpenFest е от критическо важно значение.
Какво ново тази година?
За новите неща тепърва ще се разбира. Към момента новината е свързана с OpenBiz конференцията, която тази година ще бъде по-бизнес насочена. Ще може да се влиза само с покана и ще се разглеждат РЕАЛНИ решения за приложение на продукти с отворен код. Ще бъдат показани успешни практики и ще бъде показано на бизнеса как да печели от софтуера с отворен код и от свободния софтуер. Полезно, нали.
Kак можете да участвате?
Ако искате да сте замо зрител, елате в деня на празника в залата на провеждане и водете приятели, но както всяка година така и през тази имаме нужда от вашите лекции за да стане това събитие полезно. Ако искате да сте лектор, моля имайте предвид следните теми:
– OpenTech – технически лекции на тема свободен софтуер и софтуер с отворен код
– OpenBiz – лекции, ориентирани към въпросите на бизнеса със свободен софтуер и софтуер с отворен код. Търсим лектори с РЕАЛЕН опит в въвеждането на такива решения.
– OpenArt – презентации на тема свободна (отворена) култура, свободно съдържание, Creative Commons
Както и досега в рамките на OpenFest ще се проведе и BSDcon – годишната конференция на потребителите на BSD, за която също може да се изпращат заявки за лекции.