Уеб 2.0 принципите несъмнено ще доведат и до промяна в нагласите на потребителите да работят с Интернет. Какъв е модела на работа в момента.
-
Хибриден модел
Наложилия се в последните години хибриден модел на работа е повече от ясен, но може би само в моята глава, затова ето той как действа. Да речем, че имате да си проверите поща. 80% от потребителите използват десктоп-базиран клиент за да извършват това действие. Сваляте си пощата, четете си писмата отговаряте им.
Като за целта използвате Интернет само за транспорт, но не и за всички други неща, които той може да ви свърши работа, а именно
-
за визуализация на писмата
-
за търсене
-
за използване на допълнителни услуги, които ще опиша в следващия модел на работа
Тоест ние използваме, част от възможностите на он-лайн мрежата, и част от възможностите на нашия компютър, като софтуер и хардуер.
-
Нов модел с нови възможности
Какво ново започва да се случва? Ех, това вече всеки го знае, но ако предположим, че все пак е само в моята глава, нека да го видим и него. Да предположим, че имаме отново задачата да си проверим пощата. Този път, обаче го правим през уеб-базиран клиент, било то браузър било то и следващо поколение уеб-интегрирани приложения на вашия десктоп, които позлват процесора ви само да визуализират съдържанието, но не и да го обработват, яко нали.
Какво имаме сега?
– Проверяваме си пощата (както и преди)
– Препращаме си я (както и преди)
– Правим си филтри, получаваме спам (както и преди)
– Правим търсене в нея и в Интернет (нещо ново)
– Можем да видим адреса на който сме поканени на карта – автоматично (май нещо ново)
– Можем да видим и снимката на изпращача при определени условия (ооо, чудесно)
– Можем да се абонираме за RSS-а на сайта на изпращача, ако искаме (яко)
– Можем да видим scrrenshot на всяка препратка в писмото (чудесно)
– Можем и още много неща (ех, мечти)
Какво става сега?
Разбира се, всеки нов модел на работа се мъчи да ни убеди, колко е полезен. Google искат да ни внушат, че ако се работи само он-лайн, се пести време, средства и се става по-умен. FaceBook, с услугите си, усилено налагат модела – бъди само он-лайн, бъди само с нас, като предлагат много неща за да ви задържат. Именно невъзможността ми да си вкарам контактите от десктоп-клиента към тяхната мрежа ме провокира да напиша този материал.
Какво мисля аз?
Много мисли ми се въртят в главата. Ако разделим потребителите на 2 групи: Бизнес и други и се вгледаме в бизнес секцията. Там нещата отиват към хибридния модел, тънък момент, е че Уеб 2.0, може да прерастне в Enterprise 2.0 и да се набляга на преминаване и към втория модел на работа.
Групата “Други” според мене, рано или късно ще се научат да работят само он-лайн, но това ще бъде много трудно. Хубаво, е че хората, които сега започват да влизат в мрежата много по-бързо ще започнат да ползват само он-лайн базирани услуги, макар и това да е известен риск.
А вие какво мислите?
Съгласен съм с Петър. Не съм съгласен личното ми пространство да става достояние на корпорациите и Големия Брат. Не съм съгласен някой да знае всяка моя стъпка, интересите, навиците ми и да ми прави психологически профили.
Аз мисля, че трябва да се помисли за сигурността на данните преди всички дружно да се пренесем на модела „онлайн ни е всичкото“. Когато съхраняваме файловете си на собствените си компютри, ние, като съзнателни потребители, отговаряме за тяхното съхранение и опазване от нежелан достъп като: криптираме важниет неща, не позволяваме достъп до машините си през мержата (firewall, разни други мерки) и често дори не позволяваме физически достъп до потребителя си (екранни предпазители, „скриване на файловете“ и други прийоми.
Целият този модел на „опазване“ на неприкосновеността на нашите данни пропада за един средно запознат потребител когато границата „мое и споделено за всички (Интернет)“ се размие.
Когато поставяме някакви данни (снимки, текстове, презентации и тн) в Интернет ние __съзнателно__ извършваме това. Когато обаче ние работим с онлйан презентациите си (чрез гугъл например) ние пак съзнателно посочваме „кой ще може да пипа тук“ само че вече отговорността за __опазването__ не е наша. Ние зависим от една корпорация, която дори при най-добро желание има вероятност по-голяма от нула да не се справи със задачата. Освен това тази копмания обикновено така списва договореността между двете страни, че за нея винаги има вратичка да се измъкне, ако нещо се обърка. И когато загубим нещо, някой си присвои нещо или просто прочете нещо __наше__ ние можем да обвинаваме само и единствено голямата корпорация, защото тя не ни е дала шанс ние да се защитим.
При първия модел (по-широко застъпн сега) отговорността пада върху потребителя, което и смятам, че е редното.
Всъщност е най-добре да се предостави избор за всеки. Това „леко принудително подканване“ не ми харесва.
От друга страна високо оценявам уеб 2.0 технолгиите и нещата които стават възможни с тях. Но има данни и неща (лични) които трябва да си останат на декстоп машините или в краен случай на флашчетата:)
[…] Тук се намира интересен анализ за ползването на Интернет, ще ми е интересно да чуя какво мислите. […]
:) Мерси за мнението. Въпроса, е че доставчици на услуги лека по лека принуждават потребителите си да ползват втория модел.
Ако съм се съгласил, ако съм разрешил … станаха много ако-та ;).
Да ползвам десктоп ресурси за онлайн действия защото са по сигурни.
Специално за пощата по бързо става с декстоп клиент.
Така че хибридният модел към днешно време си е повече от идеален ;).
@PureEvil: „Правим търсене в нея и в Интернет (нещо ново) — че кое му е новото ;).“
Пример: Получавам е-маил за Enterprise 2.0 събитие. Ако съм се съгласил, освен e-mail-a, имам достъп до информация на тази тема, без да се налага да правя търсене – свързано съдържание във видимата част на екрана.
Използваш десктоп ресурси за он-лайн действия.
1. Правим търсене в нея и в Интернет (нещо ново) – че кое му е новото ;). Thunderbird-а не знам дали търси в нета, но сигурно и такъв extention има ;)
2. – Можем да се абонираме за RSS-а на сайта на изпращача, ако искаме (яко) – много хора позлват Thunderbird за RSS четец ;)
е т.н.
Общо взето ако ползваш само онлайн услуги и ти спре нета умираш прав.
Примерно: тъпият Мол имат WiFi покритие, но като се закачат повече хора и край никаква работа не може да свършиш(тука идват на помощ офлайн нещата :)).
И бизнеса не се проваля :)