Ma ние сме си кенеф, що се плашим?

Сигурно сте чули/видели/прочели случката с Ентропа и нашата мила татковина. Чешкия артист Черни направи комозиция, която представя неговото виждане за Европа, като цяло и като отделни държави.

снимка BBC
Снимка: BBC

Нашата страна, беше представена като взаимно свързани турски тоалетни (тоалетна без чиния за сядане, тип клекало).

От тогава насам цялото официлано ръководство на Държавата се хвана да протестира, то не бяха официални ноти, то не бяха заплахи, дори от шефа на БНБ (?!?), ще нама да иде на среща, дори най-висшите ешалони на властта се затириха да опазят … какво?

Това, че сме си тоалетна е повече от логично, макар, автора да има друга версия, за това защо е сложил точно такива неща в композицията си.

Пикаят и серат отгоре ни, а ние не реагираме, пускат водата, влизаме в лайната и пак не реагираме. Миришещи и намазани с екскременти се опитваме да протестираме, без да помислим, че ние наистина сме затънали до гушата в лайна, бе хора.


А защо тоалетните са свързани?

Аз много харесвам композицията на Чорни и за другите държави, които можете да видите в уикипедия, тук

26 мнения за “Ma ние сме си кенеф, що се плашим?

  • Reply Lissa_waw 25.01.2009 at 13:44

    Свежо: И защо пък трябва да им казваме?
    Да не би те да са безмозъчни, а ние по.по- най!?

    Казахме им, че не сме кенеф и ни туриха траура.
    Утре като им кажем да ни турят трибагреника и може даже да свалят и кенефа и тлаура.

    Кои сме ние, че ще им казваме? хайде стига сме казвали, веднъж да чуем и какво ни казвот, а?

  • Reply aq12ws 25.01.2009 at 12:53

    Свежо: Няма ли кой да каже на българските големи глави , черното знаме на европейската стена на позора да се смени с трибагреник.

  • Reply Lissa_waw 22.01.2009 at 13:34

    Свежо: JFA,

    романтиката и лириката са част от живота ни, и от нас самите, но …пак едно голямо Но, реалностите са факт, с които ни се налага или да се съобразяваме, или да ги променим, ако не ни харесват. България наистина в момента е като един кенеф, и не го приемай лично, защото този упрек не е към теб, а към ония, които я превърнаха в такъв.
    Знаем ги кои са, въпреки че се покръстиха, но те са си пак същите- БКП/БСП, ДС. Не критикувам теб, че обичаш България, тъй както я обичам Аз, а онези, които нехаят за нея и народа й и не я обичат достатъчно.Или поне Не, както Аз и Ти, и всички НАС. Поздрави.

  • Reply JFA 22.01.2009 at 12:36

    Свежо: :) моля за извинение за иммено

  • Reply JFA 22.01.2009 at 12:32

    Свежо: „….Но…Там е детството ни, там е първата целувка, първата любов, там са домовете ни, в които сме израстнали, там са гробовете на родителите ни, на приятелите ни, там скъпа ни е всяка птичка и всяка мъничка тревичка, там е нашта реч омайна сладка, там небето е по- синьо, хляба клисав, но по- сладък, там е всичко, което сме обичали и обичаме…“
    Иммено това е България каза го по добре и от мен, и това НЕ Е кенеф. Нали разбираш че нашите европейски „приятели“ не си мислят че този кенеф е за Сергей или Първанов, или за малдежките впечатления на Чьорни от летните му ваканции, техният поглед е много по прозаичен и буквален България=кенеф а с това не мога никога, никога да се съглася.

  • Reply Lissa_waw 22.01.2009 at 12:19

    Свежо: JFA,
    нещо се бъркаш, чедо :)
    Не искам да чуя комплимент от теб как пиша, а искам да чуеш какво ти казвам, ако имаш достатъчно желание да вникнеш в казаното.
    Не искам да се обиждаме взаимно за нещо, за което нямаме вина и двамата, но имаме отговорността да го променим.Разбираш ли ме или ДА? Надявам се.
    Прав си, че на мен и всички, които сме извън България ми е по- лесно, отколкото на другите в нея
    /професионално и материално/, но винаги има едно горямо НО…Остави трудностите, с които се справяме тук на новото и чуждото място, знаеш че у дома и стените помагат. Но…Там е детството ни, там е първата целувка, първата любов, там са домовете ни, в които сме израстнали, там са гробовете на родителите ни, на приятелите ни, там скъпа ни е всяка птичка и всяка мъничка тревичка, там е нашта реч омайна сладка, там небето е по- синьо, хляба клисав, но по- сладък, там е всичко, което сме обичали и обичаме…Човек разбира какво е имал, само когато го изгуби, но аз не съм невъзвращенец.

Оставете ми коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.