Тръгнахме за Сливен още в петък в 16,00 часа от автогарата. Автобуса беше удобен, но ако имам спомени беше доста горещо вътре. Бяхме петима човека, но не петимата от РМС (ако някой все още си спомня какво беще това)
Аз и хриси, васко , сашо и ралица пътувахме към града на стоте войводи, сините камъни, лечков (айде наште) и КОН (кой ще ми каже какво е това). По средата на пътя спряхме около Пловдив за почивка и се оказа, че автобуса има нужда от ремонт, които се състоеше в това да му се затегне гумата, че се е разхлабила, започнах да се чудя, дали имаме застраховка към билетите..
Пътя мина много добре, бях си заредил mp3 плеъра с много добра музика и слушайки я, стигнахме неусетно в Сливен.
Сливен
Инструкциите бяха да слезем на третата спирка, където трябваше да ни чака главия виновник OpenFest да се случи и в Сливен – Тихомир а.к.а Респо. Е, да чакаще ни. Слязохме, оставихме багажа си в една кола, която ходи някъде и после ни донесе багажа обратно (хе хе сигурно е минал полицейска проверка).
Ние отидохме междувременно да вечеряме в един ресторант, който наистина се заслужаваше. Там опитахме за първи път (поне аз) сливенската ракийка, от която вече си имам и бутилчица. На масата се загормиха интересни разговори, които дадоха тласък на нови идеи за еин социален експеримент. докато обсъждахме всичко това, звънна Мариян, който каза че влиза в Сливен и трябваще да отидем да го посрещнем (той тръгна 2 часа след нас от София).
С Респо отидохме да го чакаме на автогарата, минахме и покрай бившата за съжаление фабрика за плюшени играчки „Сините камъни“, която ми навя спомени от детството…
Посрещнахме го на автогарата и се върнахме е ресторанта за да продължим дискусията. Тогава мариян направи грешката да покаже бомбоните, които беше взел за Люба … Хм .. не можахме да ги изядем ;) Бранеше ги с всички сили и средства.
След това отидохме да се настаним по апартаментите, които бяха в 3 квартала, Младост, Дружба и Клуцохор (едва ли някой знае какво означава името му, но аз знам). След като си оставихме нещата, което беше малко след 1 часа, отидохме до едно от малките денонощни заведения да продължим темите.
Там за първи път видях „болярка специално“ – бутилка.
Преди да се появи така познатата ни болярка, пивото в търново се казваше „Великотърновко пиво“, а болярката беше доста скъпа бира и я имаше само някой заведения в града, радвам се че успях да опитам и от тази серия специално.
След това се прибрахме за малко сън и за подготовка за OpenFest в Сливен.
Денят на OpenFest
Събитието започваше в 10.00, но ние трябваше да бъдем там в 9 за да можем да подготвим нещата, доколкото зависеха от нас. Тръгнахме към училището, което се намираше в самия центръ на града. Като го наближихме, и го видчх почувствах духа на образованието и на традициите в себеси, сградата навяваше спомени, който съм ги чел в учебниците по история за борбата на България за образование.
Влязохме в новата сграда и се качихме на втори етаж, където щеше да се проведе празника. Залата беше чудесна, а в фоаете отпред сложихме няколко компютъра с Линукс-дистрота за да може всеки, който иска да види какво е това, да го направи. Освен това имаще възможността да се купят книги по определени технологии, както и да се вземе талон за отстъпка на копютърна конфигурация.
Лекционната програма мина добре, определено хората разбраха за какво става дума и повечето останаха доволни, имаше и доста журналисти. Малко се издъни он-лайн демионстрацията на Флок, но това е риска на живата демонтсрация – зависим от определени уеб услуги, а те понякога не работят. Мариан представи какво е това Линукс, имаще много въпроси и много интересни дискусии, Тихомир се спря на една интересна и необятна тема за принципи на уеб приложения и на РНР, а Александър Бикс, говори за няколко портала в услуга на образованието, базирани на софтуер с отворен код.
След като приключиха лекциите, имахме честа да направим обиколка из училището. Отново ще се върна на писаното по-горе за образованието. Аз бих се радвал, ако мога да бъда ученик в това училище и да разполагам с материалната им база и със кабинетите, които имат. Най-доброто за мен беше това, че можах да пипна „рибния буквар“ (нали знаете какво е това) и да го разгледам лично и да видя музея на училището в което е събрана доста история.
Край
OpenFest в Сливен, завърши, но със сигурност догодина ще има отново.След феста се разходихме около 4 часа из сливен да разгледаме града, а вечерта имахме запазени места от Респо в „Тангра“, където разпуснахме сред музика и бира.
На другия ден, отидохме да видим хотела на Лечков, за да видим „защо е вкарвал голове“. Скоро се надявам да пусна и снимките, за да се види всичко и в дигитален формат…
Пояснения:
„карандилка“ – кренвиршка
„супа валчета“ – супа топчета
Другото е ясно ;)
Е радвам се, че ти е харесало :) Догодина дано да съм тук да помогна с каквото мога, но незнам на къде ще ме е отвял вятъра :)
;))) а бонбони … хубави ли бяха ааа?
Аз КОНе не обичам ;) Имат много дълги…. крака… :)